Преславските манастири, средища на художествен живот през IХ-Х в.

ТОТЮ ТОТЕВ

Векове, 1980, 5, 46-53

Системното археологическо разкриване и изучаване на преславските манастири като отделна задача в плана на Археологическия институт при БАН беше включено преди десет години във връзка с подготовката на 1300-годишния юбилей на българската държава. Картината, предложена за тях дотогава от разкопките на К. Шкорпил, Й. Господинов, В. Иванова-Мавродинова и др., ма­кар твърде общо набелязана, е единствената основа, на която опи­рат мненията за облика и значението на манастирите през старо­българската епоха, изказани в редица статии и някои по-големи изследвания. Изведени главно въз основа на историко-литургични извори и сведения, в тях не се отчитат правилно данните, постъпили по археологически път, и акцентът при разглеждането на манастирите се поставя почти изцяло на религиозно-просветни им функции.

Археологическите разкопки, проведени през последните години значително разшириха нашите представи за манастирите в прославената Симеонова столица Велики Преслав и позволиха мястото и значението им като опорни точки във високите дости­жения на старобългарската материална и духовна култура през IХ-Х в. да получат нови, по-пълни измерения. Особено важни в това направление са резултатите, постигнати от два манастира, които с цялостното си разкриване и богатството на находките си улесняват да се надзърне по-дълбоко в живота на преславските манастирски ансамбли и разностранните занимания и дейности на техните обитатели.

По своето топографско разположение известните до днес осем манастира в Преслав се разпределят в две групи: градски и извънградски. Към първите, които са включени в пространството на градската крепостна стена, се отнасят манастирът в м. Черешето¹, манастирът около църквата с гроба на чъргубиля Мостич в Селище², проучваният през последните три-четири години манастир върху терасата южно от Кръглата църква³ и почти изцяло разкритият огромен манастирски ансамбъл на северозапад от Двореца, в местността Манастира⁴. Във втората група влизат също четири манастира: най-рано откритият извънградски манастир на Преслав в м. Патлейна⁵ и трите манастира, разположени вър­ху високите тераси Аврадака⁶, под Вълкашина⁷ и Тузлалъка⁸, из­точно от укрепената градска територия. Цялостно проучен от тази група е манастирът в м. Тузлалъка. На него и на манастира севе­розападно от владетелските дворци ще се спрем в следващите редове. Данните за тях са резултат на многогодишни наблюдения и теренни проучвания, които позволяват да се доловят и откроят по-релефно някои характерни черти от облика на преславските манастири през IX – X в.

Последните археологически проучвания в м. Тузлалъка, коя­то отстои на 3-4 км източно от укрепения град, изясниха мястото и границите на един от най-интересните извънградски манастири на Преслав. Планът, който разкритите основи предложиха, е достатъчен, за да се съди за разчертаната от тях композиция и харак­тера и предназначението на отделните постройки, включени в нея⁹. Наличието на залежи от висококачествени глини върху тера­сата в м. Тузлалъка с протичащата на север от нея Въбилиндолска река (десен приток на Тича) способствало за създаване на грън­чарския занаят във възникналия тук манастирски ансамбъл. Бър­зият напредък на манастирските майстори в скоро време довел до тяхното настаняване в отделна постройка – керамично ателие, което с разпределението и обзавеждането си отговаряло на тех­нологическите изисквания и нужди за едно системно керамично производство. Изградено в югозападния край на манастирския двор, ателието е било свързано с производството на декоративна керамика, предназначена за украса на монументалните строежи, които цар Симеон (893-927) провеждал в своята столица. С бър­зото си усъвършенстване това ново и непознато дотогава в Прес­лав художествено керамично производство се превърнало в ос­новен източник за икономическото благоденствие на този извън­градски манастир. Докато изработването на грънчарски съдове и другите занаятчийски прояви на косторезбата, дърводелството и отливането на метални кръстове и накити продължили скромното си развитие в приземието и килиите на монашеското общежитие, то за декоративната белоглинена керамика било наложително създаването на подходяща производствена платформа, каквато манастирското ателие предложило.

Технологията на рисуваното керамично производство изиск­вала прецизност при промиване и подготвяне на материала (бя­лата глина), за формуване, повишено внимание при рязане на раз­личните по форма декоративни плочки за стенна облицовка и подови настилки, керамични корнизни дялове, рамки, точна дозировка на оцветителите с глазурата, уверена ръка и изискан вкус при нанасяне на орнаменталните мотиви и образите и накрая – значителен производствен опит за равномерно опалване на пещите с вложената в тях керамична продукция. Независимо от това, че манастирските керамици в Тузлалъка се стремели да спазват изброените правила и изисквания, тяхната рисувана продукция не винаги била изцяло редовна. За това научаваме от проучените около ателието няколко ями, в които се изхвърляла нередовната керамика. Количеството на брака не е малко и показва не само технологическите неудачи в манастирското ателие. То определено насочва, че в ателието системно се е изработвала рисувана керамика, и то в значителни производствени обеми. Едната от разчистените три ями за бракувана продукция предостави изключително важни наблюдения и материали за характера и отчасти за капацитета на керамичното производство в манастирското ателие. Само оттам постъпиха над хиляда фрагментирани, разнообразни по форма и украса декоративни плочки, които са били изхвърлени като нередовни. Особено важни са попадналите в ямата като бракувана продукция части от няколко рисувани релефни икони, които осветляват една от най-интересните прояви на преславската художествена култура - керамичната иконопис¹⁰.

С верижно разгънатия си план, разделението, съоръженията и инвентара във всяко едно от четирите си помещения ателието в Тузлалъка е било поставено в тясна зависимост от изработваната в него рисувана керамична продукция. Верижната му планова композиция се наблюдава почти при всички открити до днес ателиета за рисувана керамика в Преслав. Дали тази особеност се е дължала на заимстване или за утвърждаването и е било решаващо протичането на отделните производствени манипулации и технологически процеси, трудно може със сигурност да се настоява. Не е изключено манастирското ателие в Тузлалъка да е послужило за образец на останалите преславски ателиета за рисувана керамика още повече че има основания за известен хронологически приоритет на манастирския ансамбъл в Тузлалъка спрямо разкритите досега осем преславски манастира от IX – X в. Подчертана близост с плана на ателието в Тузлалъка имат ателиетата за рисувана керамика към още неразкрития манастир около Кръглата църква и ателието, проучено наскоро в големия градски манастирски ансамбъл на северозапад от владетелските дворци. Не е без значение и мястото, което ателието е заемало спрямо другите постройки в тузлалъшкия ансамбъл, тъй като при ателиетата, с които го сравнихме, не се наблюдава обусловеност по място и функционалност. Причината за тази отлика освен с по-късното възникване на другите керамични ателиета може да се обясни с по-различната им теренна конфигурация и оттук условията за производство на рисувана керамика. При такива изводи, особено когато ще се разглеждат производствените дейности и прояви в другия манастир, е задължително да се държи сметка за степента на рисуваното керамично производство и диференцирането му в декоративна керамика, трапезна керамика и керамична иконопис. В манастирското ателие в Тузлалъка се стига до разделение само на грънчарска и рисувана керамична продукция. Тя е била представена с червеноглинени и белоглилени рисувани плочки за подови настилки, белоглинени декоративни плочки, корнизни дялове и рамки за стенна облицовка, белоглинени детайли и мозаечни кубчета за инкрустация, рисувани и релефни икони, чието изработване в четирите отделения на керамичното ателие се е правило успоредно. На разнообразието на орнаменталните мотиви, стила на рисунката и цветовата гама, утвърдили се сред керамиците на ателието в Тузлалъка, тук няма да се спираме. Ще отбележим само, че висотата на тези постижения особено ярко се откроява при най-трудния раздел от тяхната продукция - рисуваните и релефните икони¹¹. Със своята дейност в керамичното производство манастирът в Тузлалъка осветлява началния етап от развитието на старобългарската художествена керамика и подобно на манастира в Патлейна се очертава като един от големите центрове за производство на рисувана белоглинена керамика в Преслав през IХ-Х в.¹²

Вторият манастир е от групата на градските манастирски ансамбли¹³. Той се е издигал на 400-500 м северозападно от дворците на преславските владетели. Разположен в подножието на стръмния скат, наречен Зъбуите, върху две обширни тераси, манастирът е бил обърнат на югоизток. Дългите му корпуси от изток, запад, север и юг затваряли просторен правоъгълен двор, в северната половина на който се е издигала със стройните си пропорции манастирската средищна църква. За някогашната и богата украса днес говорят откритите при разкопките стотици рисувани керамични плочки, запълнени с разноцветни орнаментални фризове, многобройните с различна форма мраморни детайли, участвали на времето в разноцветната и каменна подова настилка и др. По цялото северно протежение на църквата е била изградена манастирската крипта, предназначена за "тленните" останки на братята монаси. Вкопана на 2,5 м дълбочина, до манастирската гробница и сега отвеждат 13 каменни стъпала, след което през оформения с жлебове за врата вход се е влизало в дълъг коридор, встрани на който се редуват зидани от камък засводени гробни камери. В южната половина на обширния манастирски двор е била сградата на игуменарницата, която откъм изток се е свързвала с малка кръстокуполна църква-параклис.

Откритата до западната манастирска ограда банска постройка свидетелства за висотата на хигиенните изисквания в манастирския ансамбъл. Надлъжните стени на банята са разчленени от по три полуцилиндрични, декоративни ниши, белег, познат в репертоара на преславската архитектура от X в.

Възникнал в края на IX в., манастирът е просъществувал дълго и за хронологията на постройките в неговия обширен ансамбъл ще може да се съди след пълното му разкриване през тази година. С богатството на постройките си и близкото местоположение до дворцовия център този манастир изглежда е заемал особено място в живота на Преслав през столичния му период. Всичко сочи, че в него през X в. е живял и работил един широк кръг книжовници, писатели, художници и др., които доскоро изследваните на Преслав и старобългарската култура и изкуство отнасяха в извънградските манастири на столицата (Патлейна и на десния бряг на р. Тича: Тузлалъка, Аврадака и под Вълкашина).

От особено значение са постройките на манастира, разкрити в югоизточната част на манастирския двор и сградите разположени върху терасите на югоизток от каменната оградна стена на ансамбъла. Постройките върху южната манастирска тераса обхващат близо 10 декара площ и са групирани в редици верижно свързани помещения. С разположението си редиците очертават значителен по размери двор, затворен от север с южния зид на манастирската ограда. Три от разкритите редици помещения затваряли двора от изток, запад и юг, а останалите две разделяли на три части. Наблюденията и проучените в много от помещенията съоръжения, както и намерените материали позволяват да се заключи, че постройките върху тази южна тераса, подобно на сградите в южния манастирски двор, са имали производствено предназначение и по време се отнасят към паметниците на X в. В помещенията на една от редиците системно се е обработвал мрамор, а в останалите три - керамика, резба върху кост, стъкло и ювелирни накитни предмети и кръстове. Намерените голям брой богато украсени находки представляват прекрасна илюстрация за възможностите на манастирските майстори и преславската художествена промишленост през X в.

Извънредно интересни и при този най-голям от откритите до днес в Преслав 8 манастира са резултатите от ателието за рисувана керамика, което поразява с големите си размери (дължина 50 м, ширина 5 м). С оглед на производствените манипулации и технологията на рисуваната керамика площта на ателието е разделена на две части. Пещите за опалване на рисуваната керамична продукция са били инсталирани в източната му половина. Намерените многоборйни и интересни материали позволиха да се направят някои нови изводи за производствената основа на преславската рисувана керамика, за стила и нейното орнаментално богатство. Заедно с многобройните трапезни съдове с оригинална украса (растителна, животни, птици, грифони и др.) се откриха и значителен брой находки, които хвърлят светлина върху непознати досега по форма и иконография образци на преславската керамична иконопис¹⁴. Откритите рисувани керамични материали при разкопките на този манастир и на ателието, свързано с тяхната изработка, позволяват да се направят по-пълни и сигурни изводи за технологията, орнаменталното и образно богатство, стила, датата и генезиса на иконните образи на преславската художествена керамика, при което някои от изказаните попреди мнения трябва да се допълнят, а други да се отхвърлят. Така например, вече не може да се поддържа мнението, че преславската рисувана керамика е била изработвана във временни работилници (леки навеси и постройки). Данните от новите проучвания в двата преславски манастира позволяват да се говори за постоянни ателиета, включени в чертите на манастирската ограда, където са работели школувани и опитни майстори-керамици. Вече е възможно да се пристъпи към пресъздаване на целия производствен поток на рисуваната преславска керамика с неговата технология, като се тръгне от суровата бяла глина, с каквато околността на Преслав изобилства и се стигне до опалената и напълно готова висококачествена керамична продукция.

Археологическите проучвания в този манастир осветлиха богато и втория съществен раздел на преславската художествена култура - приложната скулптура. С много нови данни за нея се сдобихме от разкритото върху южната манастирска тераса ателие за обработка на мрамор. Оттам постъпиха голям брой детайли, изработени от над десет вида цветни камъни и мрамор. Особено важни за производствената платформа на каменната пластика и високите възможности на манастирските каменоделци и скулптори са откритите материали, стигнали до нас на различни етапи на производствения процес. Откритите при разкопките на ателието напълно завършени капители, колони, бази, богато скулптурирани корнизни дялове, мраморни рамки, колонки с легла за инкрустации, орнаментирани с палметни фризове и кръстове, преградни и облицовъчни мраморни плочи и хилядите разнообразни по форма и материал каменни детайли на рязана подова мозайка намират пълно сходство с употребените в манастирските постройки материали от този род. Пълно единство тези архитектурни детайли намират и с подобните на тях материали, открити напоследък при разкопките на преславските дворци и някои от монументалните църковни постройки. Този факт е от значение, защото ни дава основание да приемем, че една част от каменната декоративна украса на монументалните строежи на столицата ще да е била изработена в ателиетата на този забележителен в много отношения преславски манастир. От него произхождат и значителен брой находки, свързани с производството на стъкло, художествената резба по която изработването на богато украсени ювелирни накитни предмети и кръстове от бронз, сребро и злато, при които са били използвани всички познати златарски техники, включително и на преградъчния емайл¹⁵, който по това време (IХ-Х в.) достигнал в съседна Византия своя разцвет.

Разгледаните накратко два преславски манастира осветляват редица страни от достиженията на старобългарката култура в прославената Симеонова столица и позволяват по-релефно да се открои тяхното място и значение в нейното изграждане. С богатството на находките си и създадените в тях производствени съоръжения и ателиета манастирите представлявали не само центрове на интензивен книжовен писателски труд, но са били и средища на разностранна художествена дейност.

¹ Шкорпил, К. Паметници от столица Преслав. – В: Сб. България 1000 години. С., 1930, с. 211 и сл. табл. XXVIII – XXXI.

² Иванова, В. Надписът на Мостич и преславският епиграфски материал. Сб. Надписът на чъргубиля Мостич, С., 1955, 49 – 51.

³ Археологическите проучвания се провеждат под ръководството на Тотю Тотев.

⁴ Разкопките се провеждат ежегодно от 1969 г. насам под ръковод­ството на Тотю Тотев. През настоящата година теренните проучвания ще приключат и за резултатите се подготвя отделно монографично изследване.

⁵ Господинов, Й. Разкопки в Патлейна. ИБАД, IV, 1914, 113-128, табл. ХХIII-ХLII; Златарски, В. Към историята на открития в Патлейна манастир. ИАИ, 1, 1921, 146-162.

⁶ Иванова, В. Разкопки на Аврадака в Преслав. РП, III. С., 1948, 13-64.

⁷ Огненова, Л. и С. Георгиева. Разкопки на манастира под Вълкашина в Преслав. - ИАИ, XX, 1955, 373-417.

⁸ Тотев, Т. Манастирът в Тузлалъка - център на рисувана керамика в Преслав през IХ-Х в. Археология XVIII, 1976, №1, 8-16.

⁹ За плана на манастира вж: Тотев, Т. и П. Георгиев. Нови данни за облика на някои манастири в Плиска и Преслав. Сборник в чест на проф. Ив. Дуйчев, С., 1980, 139-136.

¹⁰ Тотев, Т. Преславската керамична икона. Първа комплексна международна конференция по българистика, посветена на 1300 годишнината от създаването на българската държава, през 1979 г. в Шумен (доклади и материали под печат).

¹¹ Тотев, Т. За новооткритите рисувани керамични икони от Преслав. - Изкуство, 1976, 22, 25-28; Totev, Totju. Icones de ceramique peintes et en relief nouvellement decouvertes a Preslav. Actes du XIV Congres International Etudes Byzantines, III, Bucarest 1976, 408 – 468; Totev, Totju. Icones peintes en cersmique de “Tuzlalaka” a Preslav, ИАИ XXXV, 1979, 65 – 74.

¹² Повече подробности за хронологическото предимство на керамиката от манастирското ателие в Тузлалъка се съдържат в отпечатаната монография за този манастир. Манастирът в 'Тузлалъка" - център на рисувана керамика в Преслав през IХ-Х в., С, 1982.

¹³ Предварителни сведения за още незавършените разкопки на този голям градски манастирски ансамбъл на Преслав даваме в статията си “Тридесет години археологически разкопки в Преслав”. - Археология, 1974, № 3. Пълна публикация вж: Тотев, Т. Дворцовият манастир в Преслав, 1998.

¹⁴ Тотев, Т. Преславската керамична икона. - С, “Български художник”, 1988.

¹⁵ Важни наблюдения и данни за тази луксозна ювелирна техника предложиха някои открити напоследък находки в Плиска и Преслав и особено намереното през 1978 г. преславско златно съкровище, вж: Тотев, Т. Преславското златно съкровище. С., The Preslav Gold Tresure. S. 1983.