Посвещение на непознато езическо божество откриха при разкопките край Рибен (галерия)

http://plevenzapleven.bg/

Резултатите от тазгодишните разкопки на римската пътна станция „Ад Путеа“ край село Рибен представиха днес на пресконференция в РИМ – Плевен научният ръководител на проучванията Петър Бънов и неговите заместници – археолозите Владимир Найденов и Мартин Дяков. На обекта се работи за втора поредна година, като през миналата година разкопките са били изцяло финансирани от Община Долна Митрополия, а през тази година освен местната администрация проучванията са били реализирани с финансовото съдействие и на Министерство на културата, след спечелен проект от плевенския музей. В разкопките са участвали ученици от СОУ „Евлоги Георгиев“ в Тръстеник, като работата е продължила два месеца и половина.

Обектът „Ад Путеа“ е част от римския път Виа Траяна, който на българска територия започва от Улпия Ескус при Гиген и продължава към Филипопол. Както обясни Петър Бънов, пътните станции са служили за почивка на търговци и военни, като там пътниците са можели и да сменят конните впрягове.

Петър Бънов представи мултимедийна презентация с фотоси на обекта от миналогодишните и тазгодишните проучвания, като подробно се спря на някои от по-интересните моменти в архитектурно отношение, както и на част от любопитните артефакти, на които са попаднали учените. Археологът разказа за проучванията на самостоятелната стражева кула, чийто зидове са запазени във височина от 3.20 метра. Той посочи, че такива кули са рядкост, като обикновено те са част от крепостна стена. Там е открит сандък пълен с лимец, а до него – ключ, панти и скоба от врата, които са намерени в основите, след като пожар е изпепелил втория етаж на сградата. Навсякъде археолозите са попаднали на много тухли, както и мазилка от паянтов градеж и кирпич. Сред интересните находки е и красив варовиков жертвеник, какъвто РИМ – Плевен не е притежавал в колекцията си до този момент.

На обекта е открита и част от архитрав, което кара специалистите да смятат, че в Античността край Рибен е имало храм на непознато езическо божество. Гордостта на екипа, обаче, е варовикова ара с посветителен надпис, преизползвана като стъпало. Надписът на нея е разчетен от Николай Шаранков от Катедра „Класически филогии“ при Софийския университет. На арата е изписано името на малко познатото божество Поробон. Целият надпис гласи: „Домиций Домициан постави на Поробон, според оброка си, за себе си и своите близки“. От целия античен свят досега бяха известни само две ари на това божество, открити в Абритус и Рациария, сподели Петър Бънов, като допълни, че има различни тълкувания за името Поробон. Открит е и постамент вероятно от мраморна или бронзова статуя на Юпитер. Специалистите се спряха и на интересен жертвеник, който е пренесен от храма и е преизползван в зидовете. Както споделих, повече от ясно е, че тук е имало храм, но находките ни карат да мислим, че на това място е функционирал голям култов център – имаме четири ари, четири надписа, постамент за статуя, жертвеник, посочи още ръководителят на Отдел „Археология“ в РИМ – Плевен. Той не скри, че ако има необходимото финансиране, обектът може да се социализира и да стане дори по-атрактивен от Цари Мали град.

Сред интересните неща, на които археолозите са попаднали, но не са датирани към периода на римската епоха, е и скелет на възрастен мъж. По думите на Мартин Дяков, при преселенията към Бесарабия по време на Руско-турската война някои хора са се крили в останките от пътната станция и археолозите предполагат, че се касае именно за преселник, който е загинал по пътя и е бил погребан там. Край него не е открит погребален инвентар.

Снимки: http://plevenzapleven.bg/ и РИМ – Плевен

Илия Илиев, председател на Българската национална федерация по металдетектинг: Търсим си късмета, изкарват ни престъпници

Радослав ХРИСТОВ
posredniknews.com

В края на миналата седмица от Министерството на културата съобщиха, че министър Вежди Рашидов е сезирал прокуратурата във връзка с дейността на Федерацията за металдетектинг, защото била незаконносъобразно регистрирана. Сдружението е регистрирано в Окръжния съд в Ловеч, но дейността "металдетектинг" изисква разрешение и регистрация в Министерството на културата на всеки металотърсач. От ведомството съобщават, че организацията не е направила тази регистрация и "целите и задачите й са в противоречие със закона". Потърсихме за коментар председателя на федерацията Илия Илиев. По стечение на обстоятелствата, в минутата когато посегнахме към телефона, получихме в електронната поща на редакцията становище от Федерацията относно Закона за културното наследство, изпратено на 11 януари до министъра на културата Вежди Рашидов и председателя на комисията по култура в парламента. Получихме и покана за събрание в Ловеч в събота, 23 януари. Оказва се, че това е първото Общо събрание на организацията, която е създадена в Града на люляците нa 1 ноември 2009 г. Сред целите й са популяризиране на хобито металдетектинг, защита на законните права и интереси на членовете, оказване на техническа помощ с металдетектори на държавни, неправителствени и други организации при поискване и др.
В становището си Управителният съвет на федерацията припомня, че са отправили няколко предложения, като едно от тях е да се организира специален фонд за откупуване на културни ценности, като всеки гражданин, ползващ металдетектор като хоби, заплаща ежегодно лицензна такса на държавата, а тези средства отиват във фонда. „Настояваме при бъдещо обсъждане на Закона за културното наследство да бъдат поканени членове на Българска национална федерация по металдетектинг”, посочват от организацията. Оказва се, че не само думите им не са чути, а са обявени извън закона.
Ето реакцията на Илия Илиев.

- Г-н Илиев, как ще коментирате действията на министър Рашидов спрямо вашата федерация?
- Федерацията е регистрирана в съда и няма никакъв проблем тя да функционира. Бях изпратил нашето становище до министъра на културата, до Комисията по култура в Народното събрание, до Главния прокурор, до министъра на вътрешните работи. Отдавам действията на министър Рашидов с това, че не е запознат добре с дейността ни или някой от неговите заместници го е подвел. Измиват си ръцете, че са сезирали прокуратурата и толкова.
- Какъв очаквате да е изходът от всичко това?
- Честно казано, не очаквам нищо да се случи. Най-много да започнат да ми подслушват телефона.
- Много хора не разбират каква е разликата между тези, практикуващи хобито металдетектинг и обикновените иманяри.
- Ние не търсим върху паметници на културата, което иманярите правят. Нашата дейност е извън границите на тези обекти. Съответно, когато намерим нещо, го носим в музея, като очакваме възнаграждение. Съгласни сме то да не е на базата на пазарната цена, но нека бъдат определени поне някакви критерии, както е на много места по света.
- Музеите в България не се славят като особено богати. Какво могат да ви предложат те?
- На този етап нищо. Не за друго, а защото не срещаме никакво разбиране от тяхна страна. Ще ви дам пример - човек от нашата федерация носи някакъв предмет в музея Х. Оттам му казват, че нямат интерес към съответния артефакт и го отпращат, но се обаждат в полицията и го изкарват иманяр. И как тези хора после да носят предмети в музеите? Наскоро Симеон Дянков беше нарекъл служителите в БАН феодални старци. Същото важи с пълна за музейните работници и археолозите.
- Всъщност какво търсите с металотърсачите?
- Търсим си късмета. Аз ви казах, ние не разрушаваме археологически пластове. Не копаем на такива места.
- Разполагате ли със статистика колко човека в България се занимават с такава дейност?
- Ако се позовавам на данни от музеите или от полицията, цифрата е между 300 и 500 хиляди души, което е абсолютна лъжа. Те не правят разлика между нас и иманярите. Ще ви кажа само, че на нашето учредително събрание се събрахме 90 човека от цялата страна. Колкото и да ги умножаваме, 300 000 няма как да станат. Това са приказки, чрез които разни чиновници си оправдават заплатите.

Явор Бояджиев: Първият град в Европа е бил край Пазарджик

frognews.bg

След 70-годишни проучвания праисторици от Националния археологически институт с музей направиха сензационно откритие - установиха, че най-старият град в Европа се намира край Пазарджик. Досега в наука бе възприета тезата, че първите градове на Стария континент са възникнали през бронзовата епоха. Българските археолози под ръководството на д-р Явор Бояджиев обърнаха представите на учените и свалиха границата с две хилядолетия назад, след като възкресиха халколитния град до село Юнаците.

- Г-н Бояджиев, разкажете предисторията на това откритие, откога е започнало проучването на халколитното селище до Юнаците?

- Разкопките на Плоската могила до с. Юнаците, Пазарджишко, са започнати през 1939 г. от Васил Миков. В направеният от него сондаж се откриват останки от времето на траките, бронзовата и халколитната епоха. Със започването на Втората световна война проучването му е преустановено за дълго време. Едва през 1976 г. екип от археолози, с ръководител Румен Катинчаров, продължава разкопките край Юнаците. Впоследствие към тях се присъединяват и съветски археолози.
От 2002 г. продължихме проучването на паметника по съвместен българо-гръцки проект. Аз и д-р Йоанис Асланис сме ръководители на проекта от българска и гръцка страна, зам. ръководител е Стоилка Игнатова от Регионален исторически музей – Пазарджик.

- Коя беше най-голямата изненада за екипа по време на разкопките?

- Тя не е само една. Когато през 2006 г. започнахме с колегите ми да търсим некропола към селищната могила, който обичайно се намира на разстояние 250 – 400 м от границите му, вместо на гробове, започнахме да откриваме останки от
жилищни постройки и следи от човешка дейност.
Те лежат на 1,50 – 2 м под съвременната повърхност и заемат площ от поне 80 – 90 дка. През 2007 г. установихме, че културните напластявания на селищната могила продължават на много по-голяма дълбочина, отколкото се смяташе досега, под нивото на съвременната повърхност, като се свързват със селището, установено извън могилата. Тогава се появиха и данни за наличието на масивна стена, ограждаща селищата от халколитната епоха. През 2008 г. се потвърди съществуването на отбранителна стена, която досега няма аналог у нас. Тя е внушителна по своите размери и това прави откритието сензационно. Построена е около 4700 – 4600 г. пр. Хр., в основата си достига до 5 метра дебелина. Стената е глинобитна.

Използван е смесен градеж, но поради доминирането на глината, тя на пръв поглед се смесва със самата могила, което прави изключително трудно нейното различаване. По вертикалата на стената личи как са били редувани пласт от глина, с дебелина 30 – 40 см, с пласт от камъни, с диаметър от 10 до 20 см, плътно набити един до друг. Това е създавало особена здравина на укрепителната конструкция. На височина сега стената достига до 2,5 – 2,8 метра и е изключително добре запазена. В действителност обаче е била вероятно два пъти по-висока. Отбранителни стени от този период са известни и от други селища, но те са значително по-малки по размери, а и всички са в Североизточна България. Най-внушителна досега бе отбранителнителна стена, разкрита от проф. В. Николов край Провадия, на археологическия обект Солниците. Тя е включвала както палисада (конструкция от дървени колове и глина), така и каменен градеж, като при оформянето на входа към селището са използвани и големи каменни блокове. Достигала е на дебелина до 1,80 метра. Обикновено животът на подобен вид съоръжения е бил доста кратък. А масивната отбранителна стена край Юнаците в продължение на около 500 години е защитавала селището, преди да бъде напълно унищожено. Според нас това е станало около 4200 – 4100 г. пр. Хр., когато мощна човешка вълна е заляла халколитното селище. След продължителна отбрана, то е било сринато със земята, а населението му – избито до крак.

- С какви доказателства разполагате, които ви дават основание да твърдите за такъв драматичен период?

- Намерени са множество аргументи в подкрепа на тези твърдения – овъглени скелети на хора сред руините на жилищата, със следи от оръжията, с които са били убити. В същото време попаднахме и на плитки гробни ями, в които по положението на скелетите си личи, че са били погребани хора между сградите, набързо, без ритуал, но с грижа и отношение към човека. Скелетите са на жени, деца, стари хора, но не и на боеспособни мъже. Тези две различни ситуации ни навеждат на мисълта, че най-вероятно градът дълго време се е съпротивлявал, преди да бъде унищожен. А мощната стена е била най-голямата му защита.

Ще се спра и на още нещо впечатляващо – на терена попаднахме на хранилища, които приличат на хладилни камери, в които открихме фрагменти от кости от агнета, овце и теле. Месото е било транжирано и консервирано в началото на пролетта, и едва ли е било приготвено като запас за зимата. Може би населението е знаело или очаквало нашествие, затова предварително се е приготвило с необходимите хранителни запаси.

- Имате ли хипотези кои са били нашествениците, довели до гибелта на халколитния град?

- Най-вероятно гибелта на хората от Юнаците е била причинена от степните народи, които започват да проникват на Балканите от североизток. Това са най-ранните индоевропейски. Нашествието им води до унищожение не само на селището при Юнаците, а и въобще на блестящата халколитна цивилизация, съществувала през V хилядолетие пр. Хр. на днешните български земи. Опустошението е толкова тотално и жестоко, че от 4000 г. до около 3100 г. пр. Хр. почти няма следи от човешко присъствие. А появилите се столетия по-късно нови обитатели през бронзовата епоха са на много по-ниско културно равнище.
- Кое превръща паметникът край Юнаците в уникален?

- Той безспорно е уникален, защото в него за първи път се срещат на едно място, всички елементи, които правят едно населено място град. Бил е разположен на огромната за времето си площ от около 100 дка. Имал е мощно отбранително съоръжение, поддържано и използвано векове наред. Много съществено е, че тази отбранителна стена е ограждала само най-високата част на първоначалното халколитно селище. В един момент там се е концентрирала най-активната среда за живеене. Културните напластявания са впечатляващи. В същност това е била цитаделата на селището, с площ от 7 – 8 дка. Разположена на най-видимата част от града, в нейното пространство освен жилищни постройки е имало и занаятчийски район с обособени производствени пространства. Откритата цитадела тук няма свой аналог на нашия континент. А селища от този тип започват да се срещат чак през бронзовата епоха, тоест близо 2000 години по-късно.
С други думи, халколитните хора от Юнаците всъщност са построили първия Акропол и са създали първообраза на града в Европа, такъв какъвто изглежда и се развива в следващите епохи – през античността и средновековието. След тези находки, трябва да преосмислим представите и познанията си и да преместим историята на първите градове в Европа с две хилядолетия назад и няколкостотин километра на север.

- Оформихте ли вече представите си за древните хора, създали първообраза на европейския град?

- Откриването на протограда край Юнаците може да опровергае скептицизма на изследователите, че в епохата на ранния халколит всичко е било твърде монотонно, за да има цивилизация, според възприетите от историческата наука определения за нея. А това означава да имаме доказателства за познаване на металите, специализирано занаятчийско производство, социално разслоение, писменост, градове. Първото от доказателствата в тази посока беше Варненският некропол, чийто находки доказаха не само познаване на металите, но и наличието на специализирани занаяти, социално разслоение. Плочката от Градешница и знаците по много съдове от тази епоха пък са указание за съществуването на ранна графична система – някаква протописменост. Фрагментите са вече стотина, подобни артефакти са открити и в Юнаците. Липсваха само свидетелства за монументално строителство. Е, сега тук излезе и масивна крепостна стена, която, заедно с мащабите на селището дават основание да се мисли за един протоград. Може би това е черешката на тортата или върха на айсберга. Защото вече напълно реално можем да говорим за цивилизация в Европа. И тази първа цивилизация се е развивала не къде да е, а по нашите земи. Тя е просъществувала близо 500 години, зад тази масивна укрепителна стена, която в продължение на десетилетия е отблъсквала многобройните набези на нашествениците.

- Ще продължите ли този сезон проучванията на Юнаците? (има се предвид 2009 г. бел. e-archaeology-scientist.blogspot.com)

- Да, от 1 септември до средата на октомври. Ще се работи по същата българогръцка програма. Тя е финансирана от гръцките ни партньори, с които имаме едно много добро и ползотворно сътрудничество. Това, което ще трябва да свършим този сезон в Юнаците е да бъдат направени геофизични проучвания на халколитното селище, оставащо извън селищната могила. Искаме да бъдат установени съвсем точно неговите граници и площ. Предстоят да се извършат и сондажи в него. Ще продължи разбира се и проучването на отбранителната стена. Надеждата ни е да открием входът към цитаделата.
В края на годината ще се проведе международна конференция, където ще бъдат представени резултатите от мащабните археологически проучвания на паметника. В нея ще вземат участие специалисти, които ще осветлят различни аспекти и проблеми, свързани с развитието на халколитната цивилизация на Балканския полуостров.

- Има ли шанс най-стария град в Европа да стане новия туристически хит на България?

- Това е един изключителен паметник, който заслужава да бъде показан на света. Има шанс да стане един от най-интересните туристически обекти в България (а може би и в Европа). Става дума все пак за най-ранния град в Европа, който кореспондира със съществуването на една много добре развита цивилизация. При това стената му е много добре запазена. Но за да се случи това, е необходимо той да бъде своевременно консервиран, реставриран и социализиран. А това е свързано със сериозна финансова подкрепа, която трябва да дойде от страна на държавата, институциите – Министерство на културата, община Пазарджик, на чиято територия се намира паметникът. Ако това не се направи, ще бъдат пропиляни трудът и усилията на няколко поколения учени.

- Какви други обекти са привлекли вниманието ви през този археологически сезон?

- Археологическото лято за мен започва буквално след няколко дни. От 23 март до 31 август стартираме спасителни разкопки в района на Джебел, където се реализира един от най-големите инфраструктурни проекти – изграждането пътя Джебел – прохода Маказа, който ще свърже Кърджали с Комотини, Гърция. Там има останки от много археологически паметници. През 2007 г. установихме голямо халколитно селище, което се датираме между 4500 – 4000 г. пр. Хр. Разположено е на площ над 10 дка, като поне 4,5 дка попадат в трасето на пътя. Така че следващите пет месеца ще работим на този терен. В експедицията ще вземат участие моите колеги от НАИМ – Дисислава Такорова, Камен Бояджиев, както и археолози от музеите в Русе, Шумен, Разград, Малко Търново. Разкопките ще бъдат мащабни и в тях практически опит ще трупат по-младите колеги, докторанти и студенти.

- Какво е мнението ви за новия Закон за културните паметници?

- Отдавна се очакваше такъв закон да се приеме. Немалко текстове в новия обаче са много спорни. Не се решават ясно въпросите за иманярството, за колекционерството, за оставането на движими паметници у нас. Има направо недомислици по отношение на оценките и грижата за археологически паметници и разкопки. поред повечето участници в дискусията в сегашния си вид законът няма да реши проблема с иманярството. Разделът, който визира създаването на вътрешен легален пазар на културно-исторически ценности, едва ли ще постигне тази цел, защото има юридически постановки, които, според мен, си противоречат.