www.arenamedia.net
Археологическият екип на Стоян Йорданов, който проучва Средновековния град Червен, разкри необикновено погребение. Британските студентки Вивиан и Кимбърли, които участват в програма за летни стажове, попаднаха на гроб който заради малките му размери приели за детски. При огледа на черепа се установява, че мъжът е на възраст 30-35 г. с височина около 90 см. Костите на тялото са добре запазени, макар и с малки размери, което води до извода че там е пограбано джудже. Мястото на погребението също е необичайно – извън градското гробище. Според фолклорните вярвания на джуджетата или на „педя човек” не се гледа с добро око – те са „белязани” от Бога с малкия си ръст и от тях са се страхували.
Гробът е ориентиран по посоките на света, което предполага че погребаният е бил християнин. Датиран е по намерена монета от края на ХІІІ век. Всъщност археолозите са открили останките от придворния шут на Червенския болярин. Многобройни са сведенията за това как малките хора са били използвани за забавления през Средновековието. Червен не прави изключение. Известната сцена „Поругание Христово” в скалната църква „Света Богородица” край Иваново включва три персонажа на улични актьори и музиканти – шутове. Според специалистите много от сцените в скалната църква са рисувани от натура - уличните актьори са били част от живота на града.
Откриването на гроба на малкия човек в Червен доказва тази хипотеза и отваря нова страница от живота на средновековния град – за делниците и празниците, за забавленията на елита. Досега за града се знае, че е бил най-големият желязодобивен център в Североизточна България, търгувал е с Влашко, имал е множество грамотни хора, монаси, военни.
Археологическият екип на Стоян Йорданов, който проучва Средновековния град Червен, разкри необикновено погребение. Британските студентки Вивиан и Кимбърли, които участват в програма за летни стажове, попаднаха на гроб който заради малките му размери приели за детски. При огледа на черепа се установява, че мъжът е на възраст 30-35 г. с височина около 90 см. Костите на тялото са добре запазени, макар и с малки размери, което води до извода че там е пограбано джудже. Мястото на погребението също е необичайно – извън градското гробище. Според фолклорните вярвания на джуджетата или на „педя човек” не се гледа с добро око – те са „белязани” от Бога с малкия си ръст и от тях са се страхували.
Гробът е ориентиран по посоките на света, което предполага че погребаният е бил християнин. Датиран е по намерена монета от края на ХІІІ век. Всъщност археолозите са открили останките от придворния шут на Червенския болярин. Многобройни са сведенията за това как малките хора са били използвани за забавления през Средновековието. Червен не прави изключение. Известната сцена „Поругание Христово” в скалната църква „Света Богородица” край Иваново включва три персонажа на улични актьори и музиканти – шутове. Според специалистите много от сцените в скалната църква са рисувани от натура - уличните актьори са били част от живота на града.
Откриването на гроба на малкия човек в Червен доказва тази хипотеза и отваря нова страница от живота на средновековния град – за делниците и празниците, за забавленията на елита. Досега за града се знае, че е бил най-големият желязодобивен център в Североизточна България, търгувал е с Влашко, имал е множество грамотни хора, монаси, военни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар