Каменни зооморфни скиптри от праисторическото селище Телиш - Редутите

Проблемът за края на халколита и началото на бронзовата епоха е тясно свързан с появата и разпространението на каменните зооморфни скиптри. Те са общ елемент за многобройните културни групи, разположени на обширна територия, включваща Северен Кавказ,¹ долното течение на р. Волга,² Украйна,³ Трансилвания,⁴ Олтения,⁵ Южна Югославия,⁶ Добруджа⁷ и Южна България.⁸ Откритите два нови зооморфни скиптъра в праисторическото селище в м. Редутите при с. Телиш, Ловешка област, спомагат за изясняване произхода и датировката на този вид паметници в България.

Зооморфен скиптър № 1 (обр. 1 а, б, в). Изработен е от скала с бял цвят. Находката е открита в затворен комплекс (опожарено жилище от IV хоризонт - култура Телиш).⁹ Поради пожара повърхността е с нарушена структура - ронлива, като по-добре е запазена тази част, която е лежала върху пода на жилището. Скиптърът има дължина 0.153 м, височина 0.095 м и дебелина 0.045 м. Той изобразява животинска глава със силно заострена муцуна и теменна част. Очите са придадени като кръг с диаметър 0.01 м и чрез врязване с остър предмет. Главата наподобява носорог, лисица или кон. Идентифицирането й с определено животно е невъзможно поради силната стилизация.

Зооморфен скиптър № 2 (обр. 2 а, б, в). Изработен е от аналогична на първия скала. Представлява скулптурирана глава на птица, главата е плоска с издадена напред човка (лебед, гъска, патица). Окото подобно на първото зооморфно изображение е предадено като кръг с диаметър 0.01 м. Върху главата са врязани полукръгове, наподобяващи перушина. Скулптурата има дължина 0.12 м, височина 0.043 м и дебелина 0.022 м. Произхожда от затворен комплекс жилище от IV хоризонт, южно от селището с вертикална стратиграфия.¹⁰

Значителен брой публикации са посветени на произхода, разпространението и датировката на зооморфните скиптри от камък.¹¹ По-голямата част от изследователите ги свързват с проникване на степни елементи на територията на Югоизточна и Централна Европа в края на халколита.¹² Наред със зооморфните са открити и скиптри от т. н. схематичен тип,¹³ като синхронността между двата типа е многократно подчертана. В настоящото изследване разглеждаме само зооморфните скиптри, т. е. типът, имащ отношение към находките от Телиш - Редутите.¹⁴

Като най-близък в географско и етнокултурно отношение отбелязваме скиптъра от Салкуца,¹⁵ който е правилно отнесен от Д. Берчу към етапа Салкуца IV.¹⁶ Синхронността между Телиш IV и Салкуца IV потвърждава тази датировка.¹⁷ Каменният скиптър от Феделещен е открит под развалините на жилище от култура Кукутени А4 и е единственият, открит в затворен комплекс.¹⁸ Скиптърът от Шиплевец¹⁹ трудно може да се датира в къснохалколитния хоризонт на Бубани Хум Iа,²⁰ имайки предвид, че каменната пластика е непозната за халколита. Екземплярът от Суворово²¹ е открит като погребален дар в надгробна могила и се свързва със степната култура. Аналогичен по форма и произход е скиптърът от Терекли - Мектеб.²² Зооморфните каменни глави от Касимча²³ и Кюлевча²⁴ също са погребални дарове и са открити в погребения с охра, датиращи от Преходния период между халколита и бронзовата епоха.²⁵ Находките от Драма, Ямболско²⁶ и Ръжево,²⁵ Пловдивско²⁷ са случайни. Те спомагат само за изясняване проникването и разпространението на този тип скиптри в Тракия. Този вид се допълва и от открития на р. Самара²⁸ костен амулет с форма на схематичен скиптър, завършващ с глава на патица. Находката се свързва с най-ранните древноямни паметници от IV хил. пр. Хр.²⁹

Разнообразните по форма зооморфни изображения могат да се разделят на пет типа:

I - Схематичен. Към него можем да отнесем серията схематични скиптри от Куйбишев,³⁰ Орджоникидзе,³¹ Могоцещи³² и други находки.³³

II - Глава на кон. Към този тип можем да включим скиптрите от Суворово и Терекли - Мектеб.

III - Зооморфни глави. Към този тип се отнасят скулптурните глави на животни, чието идентифициране е невъзможно. Тук се включва скиптър № 1 от Телиш и останалите аналогични находки.

IV - Глава на патица (лебед, гъска ?) - находките от Кюлевча и втория екземпляр от Телиш.

V - Схематичен с глава на патица - находката от р. Самара.

На настоящия етап на проучване синхронизацията на многобройните културни групи, в които са открити каменните скиптри, е трудно осъществима. За изясняване на датировката на каменните зооморфни глави от праисторическото селище в м. Редутите при с. Телиш спомага културният контекст, в който те са открити, а именно жилища от IV строителен хоризонт - култура Телиш. Стратиграфията и датировката на селището допринася за изясняване хронологията на скулптурните изображения. III хоризонт се отнася към финала на халколита в етнокултурния комплекс Криводол³⁴ - Салкуца³⁵ - Бубани,³⁶ докато IV хоризонт, построен върху опожарените и заравнени жилища,се свързва с новодошло население. Между двата няма изразен стратиграфски хиатус, но има прекъсване в материалната култура, т. е. липсва континюитет. Хълмът, върху който е било разположено селището от III хоризонт, е бил малък по площ за заселниците от IV хоризонт и част от жилищата са разположени в непосредствена близост, южно от централното селище. Разкритите четири жилища на терена южно от обекта са изградени върху стерилен терен. След тяхното опожаряване и разрушаване мястото не е било обитавано, което свидетелства за значителния брой на завоевателите. Наред с находките от централното селище, където има отчасти нарушена стратиграфия, тук находките се намират в „чист” вид, без други материали.

Жилище № 23, в което беше открито зооморфното изображение № 2 е наземно. Изграждано е чрез забити в земята колове, преплетени с пръти и обмазани с глина, примесена с плява. Строителната техника се различава от тази на другите хоризонти от селището, която е глинобитна.³⁷ Жилището е ориентирано изток-запад с дългите си страни и има размери 7.40 х 4.80 м. То, както и цялото селище е просъществувало много малко време. Културният пласт има максимална дебелина 0.40 м. Находките са силно фрагментирани (обр. 3).

Жилище № 4 от Редутите - юг също е наземно. Изграждането е със същата техника, както при № 23. Ориентацията е изток-запад с дългите си стени. Дължина 7.10 м, ширина 5.50 м. Жилището има четириъгълен план. Входът е от към източната къса стена. Сградата е опожарена. Керамиката е силно фрагментирана и вторично изпечена от пожар. Тя има сиво-черен-кафяв, до светлочервен цвят. Стените са недобре изпечени, глината е с примеси от пясък. След напускане на селището от IV хоризонт керамиката е била изложена продължително време на въздействието на атмосферните влияния, голяма част от шлифовката е паднала. За това е допринесъл тънкия хумусен слой, който покрива хоризонта - 0.20 м.

Керамичните находки от Телиш IV (обр. 5) намират редица паралели в синхронните на култура Телиш селища и на първо място в Салкуца IV.³⁸ Отбелязваме, че отнасянето на последното към къснохалколитната култура³⁹ ни се струва необикновено, тъй като разкопките са сондажни, към което се добавя и объркване на стратиграфските данни и находки. В България обектът се синхронизира (със съответните резерви) с. Галатин - Чуката,⁴⁰ Овчарово - Платото II,⁴¹ Хотница - Водопада⁴² и Певец.⁴³ В Румъния, (освен със Салкуца IV) - с. Харкулан II - III,⁴⁴ Браилица,⁴⁵ Рение,⁴⁶ Чирноги,⁴⁷ Черна вода I⁴⁸ и други селища.⁴⁹ В средна Европа - с. Хоризонта на шайбовидните дръжки -Хуниадихалом,⁵⁰ Рец,⁵' Лажняни,⁵² Балатон,⁵³ Ласиня,⁵⁴ Гайяри.⁵⁵

Произходът и пътят на разпространение на тези култури стои открит въпреки опитите за изясняване на територията, на която са се формирали.⁵⁶ Разработването на проблема е свързано с редица обективни и субективни трудности, като на първо място посочваме малкия брой проучени селища, а на второ - липсата на вертикална стратиграфия от досега проучените обекти. Отбелязваме мненията на П. Роман и С. Моринц, които свързват феномена Черна вода I със степите,⁵⁷ и на X. Тодорова, която счита, че районът на гр. Плевен е контактна зона между последната и т. нар. „Култури с шайбовидни дръжки”.⁵⁸ Праисторическото селище Телиш - Редутите на базата на точната стратиграфия и значително количество находки от IV хоризонт се превръща в отправен репер при проучване на този период на праисторията на България. След цялостната обработка на археологическите находки ще могат да се направят по-категорични и обобщаващи изводи. На този етап от проучванията се доказва, че:

1. Телиш IV - Салкуца IV е нова култура. Тя се различава коренно от класическия халколит (Телиш II - III и Салкуца II - III).

2. Носителите на култура Телиш не са автохтонно население. Тяхното идване е свързано с миграция.

3. Населението от култура Телиш е тясно свързано с горепосочените културни групи, разположени на територият на Югоизточна и Централна Европа.

4. Като начална дата на заселване територията на Централна Северна България може да се смята дата по С¹⁴ - 3220 +- 50 г. пр. е.⁵⁹

5. В исторически аспект началото на този процес е свързано със загиване на халколитната култура Криводол - Салкуца - Бубани.

6. Краят на т. нар. Преходен период се свързва с установяване на известните раннобронзови култури Езеро,⁶⁰ Магурата,⁶¹ Коцофени,⁶² Болераз, Баден.⁶³

Относно функционалното предназначение на каменните зооморфни скиптри има различни становища.⁶⁴ Споделям мнението, че най-вероятно те са глави на боздугани.⁸⁵ Разглеждането им като символ на власт (скиптри) отчасти има своята логика.

За разлика от каменните чукове, които биха могли да се използват и като оръжие, зооморфните глави не могат да служат като оръдия на труда, а само като оръжие.

БЕЛЕЖКИ

1 ИессенА. А. К вопросу о древних связях Северного Кавказа с Западом. - КСИИМК, выш. XLVI. М., 1952, с. 48 -53.

2 Васильев И. В., И. Г. Матвеева. Могильники у с. Съезжее на р. Самаре. - СА, 1979, 4, с. 147 -166.

3 Даниленко В. В. Энеолит Украйна. - Киев, 1874, с. 93 - 96.

4 Gallus J. Horvath Т. Un peuopte cavalier prescythique en Hongrie. - Disertaciones. Ser. II. 9, Budapesr, Pl, LXXV, Z

5 Dumitrescu V. Les figurines en pierre trouvees a Salcuta et a Fedelseni et le commerce entre l`Egypt et Bas - Danube, pendant la periode eneolithique. - Istros, I,1934, p. 187 - 200.

6 Garasanin M. Pontski i stepski uticai u Donjem Podundavllju i na Balkanu na prelazu iz neolitskog u metalno doba. - Glasnik, XV - XVI. Saraevo, 1961, p. 5 - 26.

7 Popescu D. La tombe a ocre de Casimcea (Dobrudga). - Dacia, 7 - 6,1937 - 40, p. 85 - 91; Vazarova Z. Zoomorphes Zepter aus Kjulevca, Bezirk Sumen. - Studia Praehistorica, 8, 1986, p. 203 -207.

8 Детев П. Материали за праисторията на Тракия. - ГНМПл, V, 1963, с. 151, обр. 13.

9 Гергов В. Доисторическое поселение Телиш - Редутите. - Studia Praehistorica, 11 -12, Sofia, 1993, p. 352 - 355, рис 6, 7.

10 Гергов В. Разкопки на праисторическото селище в м. Редутите при с. Телиш, Плевенски окръг. - АОР, 1986, с.30-31.

11 Dodd-Opritescu, Ann, Mitrea J. Le scepter de pierre de Mogosesti - Siret der. d'lasi, Romanie. Problemes d'origine et de datation. - Thraco - Dacia, IV, 1- 2, 1983, p. 5 - 11; Haeusler A. Zum Problem des Verdringenes früher Stepenelemente im Neolithikum Mittel - und Südosteuropas. Thracia Praehistorica, Supplementum, Pulpudeva 3, p. 98 - 118; Getov L. Suer le probleme des sceptres zoomorphes en pierre. Studia Praehistoricca, 3,1980, p. 91 - 96; Даниленко В. H. Цит. съч., с. 92-106; Тодорова X. Каменномедната епоха в България, С, 1986, с. 221 -227.

12 Morintz S. und Roman P. Aspekte des Ausgangs des Äneolithikums und der Obergangsstufe zur Bronzezeit im Raum der Niederdonau. Dacia, N. S, q XII, 1968, p. 45 - 126; Roman P. Strukturänderungen des Endäneolithikums in Donau - Karpaten - Raum. Dacia, N. S. XV. 1971, p. 31-169.

13 Dodd Oprltescu, A. Mitrea I. Op. cit., p. 5 -11.

14 Gimbutas M. Proto-Europen Culture: The Kurgan during the Fifth, Fourth and Third Millenia В. C. Indo-Europeans. Philadelphia, 1970, p. 155-158.

15 Dumutrescu V. Les figurines en pierre trouvees a Salcuta et Fedelseni (Romanie) et le commerse entre l'Egipte et la Bas-Danube pendant la periode eneolithique. - Istros, I, Bucuresti, 1934, p. 187 - 200.

16 Berciu D. Contribute la problemele neoliticului in Romania in lumina noilor cercetati. Bucuresti, 1961.

17 Гергов В. Цит. съч., c. 355.

18 Dumitrescu V. Op. cit. p. 187 - 200.

19 Garasanin M. Op. cit. p. 5 - 26.

20 Garasanin M. Op. cit. p. 5 - 26.

21 Даниленко В. H. Цит. съч., с. 95.

22 Иессен В. А. Цит. съч., с. 48 - 53.

23 Rosetti D. Steinkupferzeitliche Plastik aus einem Wohnhügel bei Bucarest. - Jpek, 12, Berlin, 1938, p. 29 - 50.

24 Vazarova Z. Op. cit., p. 203 -205.

25 Vazarova Z. Op. cit., p. 207.

26 Getov L. Op. cit., p. 91-96.

27 Детeв П. Цит. съч., c. 151.

28 Васильeв И. В., И. Матвеева. Цит. съч, с. 147 - 166.

29 Пак там, с. 166.

30 Мерперт Н. Я. Цит. съч., с. 15 -16.

31 Даниленко В. Н. Цит. съч., с. 95.

32 Dodd-Opritescu A. et Mitrea I, Op. cit., p. 5 -6, fig. 1, 2.

33 Даниленко В. H. Цит. съч., с. 92 - 97.

34 Миков В. Предисторическото селище до Криводол, Врачанско. - РП, 1, 1943, с. 26 - 62.

35 Berciu D. Op. cit., p. 302 - 308.

36 Garasanin M., D. Garasanin. Nova izkopavanija na Velikoj Humskoj Cuke kod Nisa. - Starinar, IX - X, 1958-1959, p. 243 - 245.

37 Гергов В., И. Гацов, С. Сиракова. Кремъчни оръдия от праисторическото селище в м. Редутите при с. Телиш, Плевенски окръг. - Изв. муз. Северозап. България, № 10, с. 12.

38 Berciu D. Op. cit., p. 309 - 325.

39 Berciu D. Op. cit., p. 322 - 325.

40 Todorova H. Das Chronologiesystem von Karanovo im Lichte der neuen Forschungsergebnisse in Bulgarian. - Stovenska Archeologia, XXI, 1, 1981, p. 212.

41 Тодорова X. и колектив. Овчарово. - РП. IX, 19831 с. 12-13.

42 Ilceva V. Neue Metallfunde aus der prahistorischen Siedlung Hothica - Vodopada. - Studia Praehistorrica, S., 1986, p. 212 - 216.

43 ТодороваX. Энеолит Болгарии. - C, 1979, p c. 71.

44 Roman P. Strukturanderungen des Endänaeolithikums im Donau Karpaten - Raum. - Dacia, XV, 1971, p. 47 -83.

45 Hartuche N., F. Anastasiu. Brailita, Braila, 1968, fig. 46.

46 Morints S, P. Roman. Op. cit., p. 50 - 56.

47 Ibidem, p. 56.

48 Ibidem, p. 59 - 62.

49 Ibidem, p. 62 - 75.

50 Kalicz N. Die Funde der Phase III der Kupferzeitlichen Balaton - Gruppe in Nagykanizsa - Sane. - Mitt. Arch. Inst., 5, 1974 - 75, Budapest, p. 41-44.

51 Nemejcova-Pavukova V. Neue Erkenntnisse über die Gruppe Retz in der Stovakei. - Estratto dagli del X Simposio Internationale sulla fine del Neolitico е glinizi dell'Etadedel Bronzo in Europa, 1980.

52 Siska S. Graberfelder der Laznany - gruppe in der Stovakei. - Stovenska Archeologia, XX, 1972, p. 133.

53 Patay P. Die Bodrogkerestur - Kultur - BRGK. 55,1974.

54 Nemejcova-Pavukova V. Op. cit.

55 Kalicz N. A. Balaton - Lasinia kultura toerentei Kerdesei esfemlel femletetei. - Kueloenfeuom at archeologiai Ertestoe, 109, 1982.

56 Въпреки незначителния брой публикации, на този етап все още не е изяснен центъра на формиране на тези култури.

57 Morlntz S., P. Roman. P. Op. cit., p. 119 - 12.

58 Тодорова X. Добруджа през праисторическата епоха. - История на Добруджа, т. I. Д., 1984, с. 59.

59 Датите по метода С14 не са калибрирани. Датата 3220 ± 50 г. пр. н. е. е свързана с финала на халколитния III хоризонт.

60 Георгиев Г. Ил., Я. Н. Мерперт, Р. В. Катинчаров, Д. Г. Димитров. Езеро. Раннобронзовото селище. - С, 1979, с. 497 - 523.

61 Джамбазов Н., Р. Катинчаров. Разкопки в пещерата Магура през 1971 г., ИАИ, XXXIV, 1979, с. 114.

62 Roman P. Cultura Cotofeni. - Bucuresti, 1975.

63 Roman P., Nemeti I. Cultura Baden in Romania. - Bucuresti, 1978; Nemejcova-PavukovaV. Pociatku bolerazskej skupine na Slovensku. Stovenska Archeologia, XXVII, 1, p. 17 - 44.

64 Dodd-Opritescu A. Op. cit., p. 6 - 7.

65 Berciu D. Asupra problemei asa - numitelor sceptre de piatra din RPR. Cu prilejul publicarii unei descoperiri similare din Canezul de Nord (URSS). - SCIV, V, 3 - 4, 1954, P. 539 - 546.