Ползването на водата – елемент от културата на столичните градове от Първото българско царство

РОСИЦА ПАНОВА

Изследвания по българска средновековна археология. Сбoрник. в чест на проф. Рашо Рашев. Велико Търново, 2007,197 – 203.

Проблемът за водоснабдяването на българските земи през Средните векове е задълбочено изучен в българската археологическа наука. Въпреки това много въпроси остават неизяснени: това са тези, свързани със собствеността на водоснабдителните съоръжения; с развитието на града, покрай който протича реката; с развитието на градската инфраструктура. Не на последно място се налага въпросът за използването на водата, както и за нейното заплащане.

Сериозен опит в търсене на отговор на всички тези въпроси дава статията на Исабел дел Вал Валдивиесо „Водата и социалната организация на градското пространство”¹. Макар и отнасяща се за Късното средновековие, тази статия ще бъде разгледана в дълбочина поради две причини. На първо място, заради умението, с което се задават въпросите около водоснабдяването в градовете. На второ място, заради лекотата, с която се отговаря. Трябва да се има предвид, че испанската литература разполага с много конкретни данни (разпоредби на краля, на градските съвети, на църковните власти и пр.). Тези данни могат да подскажат решенията на проблемите от българското минало, които виждаме да присъстват, но за чийто отговор само се досещаме. В статията има данни за съществуването на служители, заети със защитата на всички дела, свързани с водата, като укрепване на брега на реката, риболова, преноса на дървения материал, търговията по реката, престъпленията. Наличието на река предпоставя съществуването на йерархия на съответния град поради предимствата, които тя носи - наличието на организирано градско население, наличие на поминък; наличие на печалба в следствие на доброто управление на града и т.н.

Нека се спра на текста на дел Вал Валдивиесо и проследя основните точки, върху които тя спира вниманието си относно характеристиките на зависимия от водата град. Трябва да отбележа, че нейният анализ се отнася за времето XIV и XV век, но като се има предвид теоретичният му характер, спокойно мога да се възползвам от него и за по-ранни периоди от историята.

Местоположение

По-голямата част от градовете са възникнали в близост до водни потоци, големи или малки, които дават различни възможности в зависимост от техния разлив, пълноводност и пр.

Градско планиране и организация на пространството

Пълноводието на реките има отношение към растежа на градовете. Изобилието на вода налага съществуването на мостове и очертава различните райони, в които живеят хора, занимаващи се с различен поминък. Така се създават квартали (сектори) на занаятчиите: майстори на водопроводи, дърводелци и други, както и на всякакви маргинали.

Размерът на града зависи както от неговата структура, така и от неговия релеф, от стратегическата му позиция и най-вече от връзките му с други градове. Всички тези пунктове очертават материалния вид на града. От друга страна, необходимо е да прецизираме ролята на наличното количество вода за изхранването на всяко едно семейство и на поселищата. Така преминаваме към следващата точка.

Реката като фактор, влияещ на развитието на вътрешността на градовете

Реката има поливалентна роля. От една страна, подчертава стойността на една зона и възможностите за нейното издържане и обогатяване. В същото време, от гледна точка на физическата даденост, действа като естествен защитник, но и дава среда за възникването на диспути между гражданите, тъй като се появява конфликт на интереси - едни искат да ползват хидравличната мощ на водата за тепавици, други искат да развиват риболов, кожарство и пр.

Няма съмнение, че градовете с развити занаяти, край бреговете на плавателните реки, притежават особени характерни черти. Реката участва активно в живота на града; край нейните брегове се намират службите, свързани с водата. Освен това реката е постоянна причина за тревога, тъй като представлява действителна заплаха от наводнение. Всичко това прави реката осезаема в живота на града и неговите жители.

В българската историография, както и според авторката на статията, основни водоснабдителни съоръжения са кладенците, цистерните и водопроводите. На второ място, водата спомага както за точното очертаване на границите на града, така и на определени ядра в тъканта му. На трето място, водата играе същностна роля във всяко едно от домашните огнища, тъй като от нея зависи както изхранването на семейството, така и задоволяването на битовите му нужди.

Реката представлява също така опасност за града, която се дължи на възможното й излизане от коритото и причиняването на наводнение. То, както и огънят принадлежат към т. нар. природни бедствия². Защитата от тях се поема от цялото гражданство.

От материална гледна точка реката помага за избягване на изолацията на града. Много често използването на лодки и мостове представя едно много- на града. Цялото население се чувства включено в тяхната поддръжка и до известна степен се идентифицира с тази дейност в облика на града.

Трябва да бъде обърнато особено внимание, че поддръжката на един мост в добро състояние е скъпа и тежка. Това задължение се пада на градските съвети и те го поемат със съответни икономически средства, когато е необходимо.

Снабдяването с вода за отделното населено място

През Средновековието в градовете има обществени и частни водоеми. Кла­денците са несъмнен "хит" за населението. Водоемите представляват големи и сложни строежи. Те функционират от края на XV век и строителството им не е нито лесно, нито евтино. Затова изграждането им е показател за социалното положение на този, който ги използва. Цистерните използват дъждовна вода и осигуряват чистотата и качеството й.

Много често водата достига чрез водопроводи до къщите. Понякога това става по законен, а понякога и по незаконен път.

Може да се заключи, че водата предопределя разположението на града и влияе върху плана на града, както и на социалната категория на хората, които го населяват, особено поради количеството, което те консумират, и лекотата, с която достигат до нея. Водата допринася за маркирането на социалните различия сред членовете на общността и в същото време осъществява тяхното сближаване.

Няма съмнение, че присъствието на извор или точка за снабдяване с вода облагородява околността и улеснява взаимоотношенията между съседите, както и икономическото развитие на района. Всяко семейство или група от семейства се снабдява с вода от кладенец или цистерна (кладенците могат да бъдат частни или обществени). Необходимо е да се гарантира чистотата на водоизточника. Наличието на река не гарантира такава чистота, за разлика от съществуването на собствени водоизточници. Те, от своя страна, са демонстрация на съществуващите социални различия между хората. За пример може да бъде дадено построяването на един фонтан в публичното градско пространство.

Нека потърсим отговорите на поставените дотук въпроси, като се облегнем на примери от българската историография. Няма съмнение, че по отношение на Ранното българско средновековие нашият опит ще се базира на първите български столици Плиска и Преслав.

В редовете, които следват, ще бъдат проучени два основни проблема. На първо място, водоснабдяването на първата средновековна българска столица Плиска през IX в., както и на намиращите се в близост до нея извънстолични хански резиденции. Територията, която ще бъде проучена, е малка, но то е защото изконните прабългарски градове се развиват само в североизточната част на Балканския полуостров.

Въпросът с водоснабдяването е цивилизационен за хора, които водят уседнал начин на живот. Той също така е проблем на културата на номадите. Той се отнася до времето на тяхното усядане. Какви хора са били прабългарите, които идват в края на VII в. от централноазиатските степи в делтата на река Дунав, за да положат основите на своята държава. Те са били номади. Успяват ли те да „променят географията” на новата си родина, ако може да се използва тази метафора. Да, те успяват. Нека видим как става това.

Средновековната българска държава се установява в североизточната част на Балканския полуостров в края на VII в. След лесното завладяване на Плиска от византийския император Никифор I (802-811), за по-малко от двайсет години българите възстановяват своя столичен център. През IX в. той би могъл да бъде описан по следния начин. В Плиска била изградена двойна укрепителна система, състояща се от Вътрешен и Външен град. Външният град заемал площ от 23 кв. км. Той ограждал главната резиденция на владетеля и бил защитен от ров и вал. Вътре във Вътрешния град се намирали Дворцовият център с Тронната палата, жилището на хана, стопанските постройки и езическият храм. Всички тези сгради били обградени от каменни стени, високи 8-10 м, които затваряли площ от 0,5 кв. км³.

Безспорно развитието на резиденцията на българските владетели Плиска поставя въпроса за прехода от номадски към уседнал начин на живот. Една от главните характеристики на града е, че той предлага защита срещу вражеските нападения посредством укрепените си стени. Издигането на укрепления е типично за хора, които живеят постоянно на едно място или поне за по-дълъг период от време. От тях се изисква организирана структура на държавния апарат. Те се нуждаят от специфична власт, която да поддържа и управлява укрепленията. Аналогията с първата средновековна българска столица Плиска е задължителна⁴.

Успоредно със строежа и укрепването на столичния център било осъществено и изграждането на водоснабдителни съоръжения. Процесът бил контролиран от централната власт и осъществен по различни начини: чрез изграждане на кладенци или каптиране на водата от речните извори. Втората стъпка била съхраняването на водата в резервоари и цистерни. Третата и най-важна стъпка за ранносредновековната българска столица било прокарването на водоснабдителна и канализационна мрежи, които обхващали не само Вътрешния град, но се простирали и вън от него.

Нека анализираме в подробности процеса на изграждане на централизирана водоснабдителна система в Дворцовия център на Плиска. Според археологическите данни главният водопровод е бил свързан с античен каптаж, открит наблизо⁵. Той продължава да функционира през цялото Ранно средновековие. Неговите тръби били изработени от глина. По време на съществуването на столичния Дворцов център (VIII-IХ в.) основните водоснабдителни строежи били следните: Голямото водохранилище, кръглият басейн и банята, разположена западно от резиденцията на централната власт⁶. Археологическите данни свидетелстват за най-малко 5 водопровода около тях и жилището на хана. Тръбите и дренажите, които са разкрити, били два вида - направени от олово и глина, или от тухли или каменни блокове, които били използвани за целите на водоснабдяването или канализацията на града. Канализационните съоръжения включвали пречиствателни и колекторни шахти, които отвеждали мръсните води извън града. Като цяло, броят на водопроводите достигнал 28, а на каналите - 8⁷.

Прабългарите използвали водата обилно. От времето на хан Маламир (831-836) датира един каменен надпис, в който се разказва за всенародното веселие, предизвикано от построения в Плиска фонтан⁸.

Към края на IX в. водоснабдителната система на Плиска запада. В този факт няма нищо чудно - през 893 г. Плиска престанала да бъде столица на българската държава. Причините били чисто идеологически - християнството станало официална религия в България, докато Плиска символизирала езическия фундамент на държавата.

Накратко можем да кажем, че водопроводите били устроени на самотечащия принцип, като естествено се държало сметка за характера на терена. Строителството им не било трудно, тъй като в Плиска наклонът от север на юг съвпада с посоката на движение на водата. Трасетата на магистралните водопроводи следвали наклона на терена по пътя към консуматорите в Дворцовия център и Вътрешния град, без да има нужда от специални съоръжения като акведукти.

Възможно е да съществува връзка с античните строителни традиция. Но разрушенията в региона и неговото разграбване вследствие на варварските нашествия от VI в. изключват възможността за пряка приемственост с античната строителна традиция⁹. В този случай единственото място, откъдето можел да бъде заимстван строителен опит, била Византия, която се явявала наследник на античните строители постижения. Според мен водопроводите в Плиска били планирани от византийски инженери, тъй като техният опит и умения били търсени от българската централна власт. Българите вземали участие само в реализацията на строежите и инсталациите като работна ръка.

Необходимо е да се отбележи, че сходни водоснабдителни съоръжения били изградени и в извънстоличните резиденции на хана. Например Преслав притежавал два главни водопровода, които излизали извън територията на резиденцията¹⁰. Другите резиденции - тази в Мадара и тази в с. Хан Крум, също се радвали на гъсти мрежи от водопроводи и канали¹¹.

Как стоят нещата в Преслав, за който разполагаме с доста по-малко археологическа информация? Преслав, или Велики Преслав, както наричат града старите автори, е бил столица на Първото българско царство след Плиска (от 893 до 971 г.) - време на неговата най-голяма мощ и културен възход. Старият Поеслав се издигал на юг от днешния град със същото име като е достигнал там, където Тича (р. Камчия) излиза от живописното дефиле на Върбишкия проход. Градът е заемал пространство от 3,5 кв. км и е бил защитен с висока крепостна стена от бели каменни блокове. Почти в средата, на една тераса, опряна на запад до стръмните спусъци на високия рид, наречен "Зъбуите", втора каменна стена е ограждала дворцовия квартал - цитаделата, „където се пазели съкровищата на българите”.

От разкопките се вижда, че през един сектор на Външния град е бил прокопан един от главните водопроводи на града. След като пресича крепостната стена от запад на портата, водопроводът се разклонява в две посоки. На югозападното му разклонение била разкрита зидана контролна шахта във връзка с поддържането на водопровода.

По-друг е бил характерът на Външния град покрай двете страни на Румска река. Няколкото сондажни проверки показаха, че тук са били струпани работилниците на сръчни майстори - ковачи, ювелири, грънчари, кожари и др. Работилници и различни ателиета е имало към някои граждански феодални комплекси и манастири и на други места. Със специализираното си развито занаятчийство Преслав се явява един от големите градски центрове в историята на старобългарската култура.

Металообработката и ковачеството е трябвало с продукцията си да задоволяват нарастващите нужди на всекидневния и военния бит на средновековното българско общество. Освен включените в именията производствени помещения, изглежда, в по-значителни селища са съществували специализирани квар­тали за производство от този род, като открития в долния край на широката долина на Румска река във външния град на Преслав. Изработвани са били всички видове земеделски оръдия, дърводелски и др. инструменти, оръжия, конско снаряжение, пирони, обкови и др.

Накрая можем да обобщим следното. Отношението на прабългарите към водата е засвидетелствано във византийските извори от VI век. Става дума за завистта, която прабългарското племе утигури изпитвало към кутригурите, федерати на византийския император Юстиниян (527-565), в чиито земи на тях им било разрешено да ползват бани, да носят златни украси и фини дрехи, да ядат изтънчени ястия и да пият вино¹³.

Водоснабдяването, както на Първата, така и на Втората българска столица, е част от културата на българската държава. В периода от VII до XI в. то отговаря на потребностите на населението в столичните градове и е пряко отражение на културата. Няма съмнение, че българският елит, населяващ първите две български столици, е бил с високи изисквания към своя бит. Водоснабдяването, като част от него, напълно отговаря на тях. Примерите с Плиска и Преслав са доказателство за тези твърдения.

БЕЛЕЖКИ

¹ Isabel del Val Valdivieso. Agua y arganizacion social del espacio urbano. – En: Usoa socials del agua en las ciudades hispanicas de la edad media. Valladolid, 2002, 13–41.

² Fr. and J. Gies. Life in a Medieval City. New York,1981, 190-198.

³ С. Ваклинов. Формиране на старобългарската култура VI-ХI в. С, 1977, 86-90.

⁴ M. J. Rowland. Defence: a Factor in the Organizatio of Settlements. – In: Man, Settlement and Urbanism. Cambridge, Massachusetts, 1972,447-462.

⁵ Цв. Дремсизова. Каптажът край с. Избул, Шуменско. - МПК, VIII, 1968, 3, 24-28.

⁶ П. Георгиев. Водоснабдяване и канализация в Дворцовия център на Плиска - Плиска-Преслав, том 5, Шумен, 1992, 77-104. Бих искала да спра вниманието си на Голямото водохранилище, тъй като то е било много важна постройка за Дворцовия център.

Основите му са от масивни каменни блокове, положени върху речни и ломени камъни и червен хоросан. За стена на водоема е служел околовръстен тухлен зид, а дъ­ното е било постлано с тухлена зидария. Стените, а вероятно и дъното на водохранили­щето са били обмазани с хидрофобен червен хоросан (testae tusae). Водохранилището е имало правоъгълна форма с размери 25 х 13.50 м и вместимост 500 куб. м. Зареждането му е ставало посредством водопроводи от север. При консумация от 3 л на ден на 1 човек резервоарът е можел да задоволи нуждите на повече от 1850 души в продължение на 3 месеца или на 5550 души за 1 месец. А при двойно по-ниска разходна норма - на повече от 11 000 души. Пак там, 80-82; с. 92.

⁷ Пак там, 101-104.

⁸ Затова не бива да ни учудва фактът, че достойно и престижно за владетеля се смятало изграждането на един водоскок, както и ознаменуването на този акт с надпис - такъв вид дейност не само свидетелствала за високите технически възможности на строителите, но също и за съпричастността на поръчителите към достиженията на цивилизования свят.

⁹ П. Георгиев. Цит. съч., с. 98.

¹⁰ Г. Джингов. Водоснабдяването на средновековен Преслав. - Археология, 1961, 3,30-36.

¹¹ В. Вълов. Водоснабдяването на средновековните български градове и крепости (V-ХIV в.) – Археология, 1977, 1, 14-29.

¹² Ст. Ваклинов. Цит. съч., с. 183.

¹³ Procopius Caesariensis, Opera omnia. 1–3, Lipsiae, 1905-1906, 588-589. [31, с. 146].