Аспекти на кремъчното производство през неолита на територията на България

ИВАН ГАЦОВ

Сборник в памет на П. Горбанов, ГСУ ИФ, Studia Archaeologica, Suppl. 1, 2003, 12 - 14

В изследванията на неолита в българските земи напоследък се обръща внимание и на проблемите, свързани с технологията и типологията на кремъчните сечива. През този период кремъчните артефакти са само част от новата стопанска структура, но които остават и едни от най-важните извори за неговото изучаване.

Извършените в края на 80-те години проучвания върху неолитната каменна технология се групират главно в Западна и Североизточна България. Изследванията в тази област в Южна България, които започват в началото на 90-те години, са свързани с раннонеолитните ансамбли от Караново I и II, Азмак и от Елешница и Ракитово.

В процеса на работа бе приложен технико-типологически анализ, а там, където това бе възможно - например по отношение на отломъците и пластините - и атрибутен анализ. Последният бе направен за неретушираните отломъци и пластини от 5 раннонеолитни западнобългарски ансамбъла от магистър М. Випих в компютърната лаборатория на Археологическия институт на Ягелонския университет (гр. Краков, Полша). Дебитажът от кремъчните колекции от раннонеолитния пласт на Азмашката селищна могила бе извършен от М. Карадайъ от Математическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски". Част от артефактите и по-специално тези от Западна България са изследвани трасологически от д-р Н. Скакун от Санкт Петербург (Русия). За материалите от Южна България подобен анализ бе извършен от д-р М. Гюрова (АИМ - БАН).

Ансамблите са разгледани в рамките на съответните култури, които съм консултирал с моя учител д-р Петър Горбанов. До голяма степен именно на неговия морален и научен авторитет дължа предоставените толкова любезно от почти всички български праисторици на техните неолитни кремъчни колекции¹.

Най-общо изводите, които могат да бъдат направени засега и които следва да бъдат разглеждани като етап по пътя към по-пълното изучаване на кремъчното производство през неолита в днешните български земи, са следните:

I. Западна България

1. През ранния неолит там е съществувала силно развита технология за получаване на макропластини. Експлоатацията на ядрата, от които те са били отделяни, е ставала по всяка вероятност извън района на селищата (Гълъбник, Перник)² или, както бе установено със сигурност, в специално отредени за целта места - кремъчната работилница в жилището на IV хоризонт на неолитното селище Слатина в София³.

2. Доведената до съвършенство технология за получаване на макро­пластини, базирана върху експлоатацията на доброкачествена кремъчна суровина, изчезва през късния неолит.

3. Резултатите от атрибутен анализ показват определено намаляване стойностите на дължините на пластините от къснонеолитните ансамбли.

4. Подобна технология е регистрирана и в „докерамичния" неолит на Тесалия и която продължава и през следващите фази на развитие. Следователно на въпроса за произхода на неолита в Западна България ще се отговори тогава, когато се отговори и на въпроса за произхода на тесалийския неолит.

II. Североизточна България

На сегашния етап от изследване информацията относно кремъчното производство в този район може да се групира около следните предварителни изводи:

1. В края на плейстоцена и в началото на холоцена, т. е. Х-VII хил. пр. Хр., северната част от българското крайбрежие е част от крайната граница на разпространение на епитардиграветските ансамбли от балкански тип.

2. Засега все още не е възможно да се отговори на въпроса дали и до каква степен преднеолитните технологични традиции играят роля при форми­рането на тези от неолита в споменатия район.

3. Определен технологически разрив е съществувал между раннонеолитните ансамбли от Западна и Южна България и тези от Североизточна, който се проявява в техниката и типологията на артефактнте и в структурата на ансамблите.

III. Южна България

На основата на извършените досега изследвания може да се твърди със сигурност за съществуване през ранния неолит на технология за получаване на макропластини. Тази технология е свързана с експлоатация на по-светло или по-тъмно висококачествена кремъчна суровина. Сечивата, изготвени от подобни полуфабрикати (макропластини), се характеризират с висок стръмен и/или полустръмен, леко вълнообразен ретуш.

Най-ранната поява в нашите земи на споменатата технологията за получаване на макропластини може да се отнесе към VII хил. пр. Хр. и е свързана с хоризонта на бяло рисуваната керамика. През късния неолит тази технология изчезва, както в Тракия, така и в Западна България. Успоредно с технологичната деградация е регистрирана и смяна в суровинната база. Последната се проявява в определеното нарастване процента на нискокачествени суровини, което до известна степен предопределя този технологичен упадък.

След всичко казано дотук може да се отбележи, че по-конкретни и определени отговори на поставените проблеми и въпроси е възможно да даде единствено разкопаването на по-голям брой неолитни обекти със задължително прилагане метода на промиване на поне част от културните пластове, с акцентиране върху пространственото разпределение на кремъчните артефакти и привличане на данни от редица т. нар. помощни, по отношение на археологията, науки.

БЕЛЕЖКИ

¹ Gatsov, I. Neolithic Chipped Stone Industries in Western Bulgaria. Krakow,1993.

² Чохаджиев, М. Културни връзки на западнобългарската култура и рисуваната керамика. - В: Юбил. сб. Велико Търново. Т. 1., 1985, с. 6.

³ Николов, В. Раннонеолитно жилище от Слатина (София). - РП, XXV, 1992.