Eпиграфски данни за занаятчийското съсловие в Никополис ад Иструм

КРАСИМИРА КАРАДИМИТРОВА
Сборник в памет на П. Горбанов, ГСУ ИФ, Studia Archaeologica, Suppl. 1, 2003, 218 – 222.

Присъединяването на нови земи към Римската империя неизменно предизвиква необходимостта от създаване на опорни точки, които да укрепят икономическото, а оттам и политическото влияние на Вечния град. Една от най-често срещаните форми на изява на процеса е основаването на градове, в които се съсредоточава икономическата мощ, административното управление и социалното влияние над придадената им територия¹. Сред многобройните примери е Никополис ад Иструм. Основан в първото десетилетие на II в. сл. Хр., в следващите три столетия градът следва хода на промените в провинция Долна Мизия. Археологическите проучвания, макар и още недостатъчни, недвусмислено свидетелстват, че архитектурният му облик, полисното устройство, почитаният от населението му пантеон и ежедневният му живот представляват смесица от наследени местни традиции, нововъведения на римската власт и източни влияния². Почти квадратният план на агората, характерен за Източното Средиземноморие, хармонира с голямото разнообразие на изображения на източни божества в монетосеченето на града³. Почитането на Капитолийската триада в нейния малоазийски аспект⁴ се свързва с особеностите на част от архитектурните фрагменти от обществените сгради около централния площад⁵. Друга група паметници на архитектурата обаче издава местна схематизация на растителния орнамент⁶, а и някои елементи от култа на Дионис също са повлияни от тракийската религия⁷.

Целта на това проучване е въз основа на епиграфските данни да се разкрие палитрата на занаятчийското производство в Никополис ад Иструм, етническата принадлежност на хората, заети с него, и организацията му с оглед установяване ролята на местното население за развитието на занаятите тук на фона на очертаната специфика, определяща индивидуалността на града.

Невисокото обществено признание на занаятчийския труд и отбелязването на този вид занимание единствено в частните – посветителни и надгробни –надписи, при това преимуществено от лица, достигнали до горната прослойка на занаятчийското съсловие, е една от съществените причини за оскъдността на данните в интересуващата ни насока. Затова там, където е необходимо, ще бъдат привличани и надписи, съдържащи непреки данни за развитието на занаятите в града. За малобройността на сведенията допринася и градоустройствената концепция на римляните, която забранява упражняването на занаяти, ползващи огън, в укрепената част на града.

От всички занаятчийски гилдии през римската епоха най-разпространени са тези, свързани с производството на облекло⁸. В Никополис ад Иструм надписите ни дават сведения за развито тепавичарство⁹. Примерите за лица, упражняващи този занаят в останалите части на империята, са регистрирани най-вече в Мала Азия¹⁰, което позволява на Фр. Поланд твърдението, че именно тук тепавичарството и съответно останалите процеси, водещи до готов продукт - облекло, достигат завидно ниво на развитие. Отбелязването на тепавичарството като един от занаятите в Никополис ад Иструм потвърждава тук и сродните дейности – предачество, тъкачество, багрене. Естествено е присъщата на първите векове на новата ера пищност в облеклото, макар и в по-скромни размери в сравнение с Рим, да бъде характерна и за населението на един от водещите центрове в икономиката на областта. За специалното внимание, което жителите на града отделят на своята външност, свидетелстват и намерените при разкопките статуи¹¹.

Преработването на кожа също е едно от заниманията с голямо разпространение в античността. Надписите с имена на лица, заети с различните необходими технологични операции при обработването на кожа, се намират из цялата империя, без някъде, както в случая с производството на дрехи, да може да се определи област, където този занаят да преобладава¹². От Никополис ад Иструм досега са известни имената на трима обущари¹³. Картината на римския град обаче би била непълна без многобройните коли и колесници, движещи се по улиците, както и без гълчавата на търговците, обградили пространството около площада, а за всичко това е необходим и трудът на безименни кожари.

И ако дотук бяха отбелязани само занаяти с полза най-вече за частния живот, то логично е предположението, че в един нов град, който непрекъснато се разраства, занаятите, свързани със строителството, ще да са сред най-популярните. Потвърждение са данните за имена на каменоделци¹⁴. Развитието на каменоделството се определя както от градоустройствените нужди, така и от спецификата на римската култура, която прагматично търси материална изява в паметници - монументални сгради с пищна украса, статуи, надгробни плочи, жертвеници - пред които времето е безсилно.

Свързано със строителството е и дърводелството. Гайос Бианорос от филата на Капитолина, роден в Никомедия¹⁵, без съмнение прекарва най-плодотворните години от своя над седемдесетгодишен живот в Никополис ад Иструм. Споменаването на заниманието му в надгробната плоча, при изричната уговорка, че тя е направена приживе, показва завидно професионално самочувствие и благосъстояние на човек, тръгнал от нищото.

С това всъщност се изчерпват и преките данни за развитието на занаятите в Никополис ад Иструм. Към косвените данни ние причисляваме и упоменаването в епиграфските паметници на лица с двойно гражданство, свидетелстващи за оживени връзки, най-вече търговски, между градското население и малоазийските градове. Така Лукас, син на Зенон, означава себе си като „никеец” и като „никополитанец”¹⁶. Освен зърнените храни, с които се е търгувало на пазара, той явно е предлагал и други възможности за осъществяване на подобна дейност. Именно доходността на покупко-продажбата на зърно през римската епоха е причината в градската управа да бъде включено лице, натоварено със задълженията на „агроном”¹⁷. Успешната търговия със земеделски продукти, от своя страна, определя и високо ниво на циркулация на монетните емисии, което стимулирало и развитието на занаятчийството.

Занаятчиите в Никополис ад Иструм са имали свои обединения, подобно на практиката в останалите части на империята. Надписите ни дават сведения за три от тях. Към първото се числели каменоделци, без съмнение внушителен брой в един нов град. Вероятно вече около средата на II в. е функционирало сдружение на „никомедийските каменоделци”¹⁸. Изричното уточняване предполага наличието по същото време поне на едно сдружение на каменоделци неникомедийци. В него вероятно са членували траки и други преселници. Предположението се обосновава от общото много високо икономическо развитие на града, доказано и по археологически път, и от спецификата на обработката на някои архитектурни детайли. Вероятното едновременно функциониране на две каменоделски сдружения предполага не само голямото значение на този занаят в живота на града, но и професионално, а оттам и социално разслоение в самата гилдия на каменоделците. Известно е, че подобните обединения целят защита на членовете си както в трудово, така и във финансово отношение, което, от своя страна, предполага и наличието на конкуренция¹⁹.

През управлението на Антонин Пий (138-161) кожарите в Никополис ад Иструм също са били обединени в сдружения²⁰. Трима от тях правят посвещение за дълговечността на императора на Зевс Олимпийски, Хера и Атина.

За характера на третото сдружение нямаме достатъчно данни поради фрагментарността на надписа²¹.

Етническата принадлежност на лицата, упражнявали различни занаяти в Никополис ад Иструм, ни се разкрива чрез изцяло гръцки или малоазийски имена в лицето на дърводелеца Нейкос, син на Теодорос²², чрез римски имена с романизиран гръцки когномен и в добавка изричното упоменаване на малоазийския град Никея като родно място²³, в случая с Гайос Бианорос Нейкаеос, чрез шаблонни императорски имена като тепавичаря Аурелиос Маркос²⁴, който прави посвещение на Хелиос–Митра или пък чрез римски имена с гръцки когномен като кожаря Елиос Конон²⁵. Приведените примери показват абсолютното доминиране на преселници от Изтока сред занаятчийското съсловие. Ако разположим данните в хронологически порядък, ще установим, че досега известните надписи покриват период от над век - от управлението на Антонин Пий²⁶ до втората третина на III в.²⁷. Споменатият вече Гайос Бианорос поръчва приживе своята надгробна плоча в последните години на II в.²⁸. Имайки предвид възрастта на лицето - 70 години – и обстоятелството, че той посочва родното си място – Никея, то заселването му в Никополис ад Иструм е станало вероятно след средата на II в., т. е. по времето, когато в града вече функционират известните ни сдружения. Това, както и гръцките имена на посветителя на най-късно датирания надпис²⁹, ни дават основание да твърдим запазването на приоритета на малоазийските преселници, а оттам - и един стабилен процес на малоазийска емиграция в течение на повече от век. Впрочем като общ процес това се потвърждава и от наблюденията върху надписи с друг характер³⁰.

И ако от казаното дотук отново се върнем към целта на нашето изложение, то можем да посочим, че навлизането на местното население в занаятчийското производство в Никополис ад Иструм е бавен процес, започнал вероятно скоро след основаването на града, така че вече около средата на II в. да може да съществува и разграничението между никомедийците и останалите каменоделци. Въпреки че с разрастването на града се увеличава и нуждата от квалифицирани занаятчии, местното население без особена охота се включва в този вид дейност. Доказателство е и установеният паралелен процес на инфилтриране на траки в обществения живот на областта³¹. Единици ще да са били онези траки, които достигат горната прослойка на това съсловие както като обществено признание, така и като икономическа стабилност, комбинацията от които би могла да доведе до изричното упоменаване в надписите на съответния занаят. Това наглед парадоксално състояние – процъфтяващо занаятчийско производство и отсъствие на местния елемент в него, се обуславя от официалната римска политика, насочена към запазване приоритета на земеделското производство и дори към неговото по-нататъшно развитие. Специално внимание се отделя именно на областта, в която се намира Никополис ад Иструм³². Ето как комбинацията от спецификата на предримския период и диференцираната политика на новата администрация определя особеностите в развитието на занаятите в един от градовете на империята.

БЕЛЕЖКИ

¹ Jоnеs, A. Н. М. Greek City. From Alexander to Justinian. Oxford, 1940, p. 140.

²Бoбчев, C. H. Nicopolis ad Istrum. Снимки и опит за реставрация. - ИАИ, V, 1928-1929, с. 15; Нови данни за „Одеона" на Nicopolis ad Istrum. - РП, I, 1948, с. 116.

³Мушмов, Н. Античните монети на Балканския полуостров и монетите на българските царе. С, 1928, № № 928, 1008, 1015, 1061, 1089, 1150, 1162 и др.

⁴Гочева, 3. Религиозният живот на Никополис ад Иструм. - В: Сб. в памет на проф. Ст. Ваклинов. С, 1984, с. 89.

⁵Иванов, Т. Върху някои аспекти на архитектурата на агората в Никополис ад Иструм. - Археология, 1979, №3, l–11 .

⁶Пак там, с. 6.

⁷Гочева, 3. Цит. съч., с. 91.

⁸Poland, F. Griechisches Vereinswesen. В., 1, p. 117.

⁹IGBulg, II, № 649.

¹⁰Poland, F. Цит. съч., c. 119.

¹¹Съхраняваните в НАМ статуи под инв. № № 2341, 3324.

¹²Роland, F. Цит. съч., с. 145.

¹³IGBulg, II, № 664.

¹⁴Пак там, № 674.

¹⁵Пак там, № 690.

¹⁶Пак там, № 667.

¹⁷IGBulg, II, № 691.

¹⁸IGBulg, II, № 674.

¹⁹Роland, F. Цит. съч., с. 243.

²⁰IGBulg, II, № 664.

²¹Пак там, № 703.

²²Пак там, № 674.

²³Пак там, № 690.

²⁴Пак там, № 679.

²⁵Пак там, № 664.

²⁶Пак там, № 664.

²⁷ Пак там, № 703.

²8Пак там, № 690.

²⁹ Пак там, № 703.

³⁰Tačeva, М. Kleinasiaten und Syrer in Nicopolis ad Istrum. II—III Jh. - In: Actes du I^-er Congres International des Etudes Sud-Esteuropeennes. S., 1969, p. 115.

³¹Геров, Б. Романизмът между Дунав и Балкана. - Год. СУ. Истор.-фил. фак., 1950— 1952, №2, с. 352.

³²Пак там, с. 343.