Варненският некропол и неговото място в праисторията на Източното Средиземноморие

ИВАН С. ИВАНОВ
България в света от древността до наши дни, Т. I, 1979, 94–102.

През последните години българската археологическа наука отделя все повече внимание на проучванията на праисторическата епоха. Сред тях важно място заемат резултатите от археологическите обекти, датиращи в халколитната (енеолитна) епоха. Натрупаха се достатъчно археологически факти, които свидетелствуват за обществено-икономическото развитие по това време, за високото ниво на материалната и духовната култура. Многобройните материали налагат преразглеждане на някои от нашите схващания относно етапите на първобитно-общинния строй, времето на поява на социално неравенство и имуществено разслоение.

Централно място сред проучените селищни могили и некрополи от халколита заема Варненският некропол¹. Макар неговите археологически разкопки да не са завършени, досегашните резултати допринесоха значително за изучаване на халколитната епоха. Разкопаните в периода 1972—1976 г. 81 гроба и няколко изолирани находки представляват цялостен и сравнително едновременен комплекс, отразяващ сложните погребални обичаи на местното население. Гробните дарове със своята многочисленост и разнообразие показват нивото на материалната култура, тъй като те са в същност предмети на труда, бита и украсата. Различието в количеството и състава на инвентара, намерен в отделните гробове, дава възможност да се съди за имущественото състояние и социалното положение на погребаните.

Проблемите, които поставя Варненският некропол, се отнасят за една значително голяма територия, обхващаща Източното Средиземноморие.² В тези земи през халколита се развива в общи линии единна археологическа култура. В нея съществуват редица локални варианти, свързани с географско-климатични особености и най-вече със степента на развитие на производителните сили и производствените отношения. От досегашните изследвания е известно, че черноморската зона на днешна Източна България представлява сравнително обособен район в културно и икономическо отношение.³

В настоящата публикация ще бъдат засегнати накратко само най-общите въпроси, които поставя Варненският некропол, тясно свързани с местната култура и имащи съответно значение за общото развитие през халколита. На първо място, поради характера на комплекса ще бъдат разгледани някои моменти от развитието на погребалния ритуал. Новото, което дава към този въпрос Варненският некропол, са т. нар. символични гробове. Тяхната основна отлика от другите гробове със скелети е, че при символичните гробове не бяха намерени човешки кости. В яма с размери и ориентация като при другите гробове са поставени в определен ред гробни дарове, понякога твърде многобройни и разнообразни. До този момент на проучванията символичните гробове са 25, което съставлява близо 30% от общия брой на разкопаните гробове. Липсата на скелет при тях може да насочи за паралел с кенотафите. Но като че ли сходството се изчерпва с това сравнение. При кенотафите гробните дарове са поставени в малка яма и в количество и състав не се различават от останалите гробове. Освен това в процентно отношение кенотафите са много малко. Другояче изглеждат символичните гробове по останалите характерни черти. Гробната яма има обичайната и за гробовете със скелети форма и размери, а в инвентара като най-съществена отлика трябва да се отбележат задължителното наличие на златни предмети, по-големият брой медни сечива, корубести костни идоли и накити от черупката на средиземноморското мекотело Dentalium. Към казаното следва да се добави, че самите символични гробове по количеството и вида на инвентара се разделят на четири вида. Първият вид е от три гроба с изключително богатство и разнообразие на гробния инвентар. Само златните предмети във всеки са по около 1 кг, а в единия — 1,5 кг. Вторият вид обединява три гроба, в които има по една глинена маска на човешко лице и почти пълна идентичност в инвентара. Третият вид е от 14 гроба със сравнително беден инвентар от златни предмети, медни сечива и други находки. Последният вид е от пет гроба също с малък инвентар, но с по-дълбоки гробни ями, в които се откриха и натрошени преди погребението кости. Това деление навежда на мисълта, че ако символичните гробове са предназначени за изчезнали или загинали членове на обществото, то в него следва да има поне 4 социални групи. Такова деление в обществото не личи от гробовете със скелети, които са само бедни и богати. Очевидно символичните гробове са част от непознат, сложен погребален ритуал. Най-вероятното тяхно предназначение трябва да се търси в тогавашния пантеон и религиозните вярвания, свързани с него. Тук може би е налице непозната досега проява на култ към предците или хероизиране на мъртвите. Сложността на погребалния ритуал личи особено от единия вид символични гробове. В тях бяха открити по една глинена маска с детайлно изображение в естествен размер на човешко лице. Върху него са поставени златни предмети, като някои от тях маркират детайли от лицето, а друга са техни символични изображения. Сходството с човешко лице не може да се счита за доказателство, че маските заместват в гроба човек. Известно е, че в религиите на обществата с напреднало икономическо развитие господствува антропоморфизмът. Божествата са представени със свои атрибути, иконографска характеристика и пр. Може би апликираните златни предмети върху глинените маски са израз именно на такава характеристика. Не е случайна и почти пълната идентичност както на видовете предмети, така и на тяхното разположение при тези гробове, което е познато при изобразяването на един и същ бог. За сложния характер на погребалния ритуал през халколита свидетелствуват и споменатите по-горе символични гробове с части от човешки кости. Направените предварителни антропологически наблюдения сочат, че в ямата не е имало поставени една до друга съседни в скелета кости. Липсват следи от разрушаване на ставните повърхности, което е неизбежно при разсичане на труп. Това налага мнението, че трупът е бил държан другаде до пълното разложение на ставните връзки, след което костите са начупени и нахвърляни без ред в гробната яма. Гробният инвентар обаче е добре подреден и запазен. Това отхвърля възможността гробът вторично да е бил отварян за ограбване, при което костите да са били натрошени. Предстоят редица медицински наблюдения и изследвания на костите от тези гробове, тъй като бе установено, че в два гроба черепите са сравнително дебели и имат нараствания от вътрешната страна. Това в повечето случаи се тълкува като следи от психопатологични изменения и смущения.

Сред гробовете със скелети във Варненския халколитен некропол преобладават скелетите в изпънато положение по гръб. Без да се изяснява този начин на погребване в подробности, трябва да се отбележи, че в известните некрополи от втората половина на халколита липсва подобен начин на полагане на мъртвите.⁴ Свързващо звено на погребалния ритуал във Варненския некропол с другите едновременни некрополи са гробовете със скелети в свито (хокерно) положение. Този начин на полагане е широко разпространен в много земи и в по-ранни епохи.⁵ Макар археологическите проучвания на Варненския некропол да не са приключили и още не е направена хоризонталната стратиграфия, има достатъчно основания да се смята, че и трите групи гробове са едновременни и принадлежат на едно и също население. Обединяват ги преди всичко съставът на гробния инвентар и неговият строго определен начин на разполагане в гробната яма. И при трите групи гробове керамиката е поставяна до и зад главата, а каменните и медните брадви — предимно до и върху рамото с острие към тялото. Кремъчните пластини-ножове се намират близо до ръцете или трупа, а накитите — обикновено според предназначението си. При изясняване на погребалните обичаи във Варненския некропол заслужава да се отбележат и някои наблюдения относно инвентара, керамиката, намерена в гробовете, в почти всички случаи е много лошо изпечена или дори само изсушена. Това предполага нейната изработка или веднага след смъртта, или да е имало известен брой съдове, отделени специално за погребения. Правят впечатление сравнително малкото форми и особено наличието на модели на по-големи съдове от ежедневния бит — хранилища. Направените трасологически наблюдения върху каменни и кремъчни сечива показват, че много малка част от оръдията на труда са били употребявани.⁶ Тези и други факти дават основание да се предполага, че по това време погребалният ритуал е бил дълбоко осъзнат като символичен акт, подчинен на силно консервативните религиозни представи.

Многобройните и разнообразни археологически материали, намерени в гробовете от Варненския некропол, представляват значителна част от ежедневните и култовите предмети, използувани през халколитната епоха. Това позволява да се направят някои изводи за степента на развитие на материалната култура. Най-голям интерес сред археологическите материали се отделя на златните предмети. Това е предизвикано не от характера на материала, а преди всичко от необичайното н неизвестно досега количество и разнообразие: повече от 2000 предмета, подразделени в 28 основни типа по форма и с общо тегло над 5,5 кг. Тези цифри са достатъчно убедително доказателство за съществуването на златарството като занаят, и то с дьлголетни традиции. Наред с това съществуват и много въпроси свързани със златните предмети. Един от тях е за произхода на златото. Досега не е известно нито едно златно находище в района на Североизточна България. Според някои предварителни наблюдения трябва да се приеме неговият външен произход, сиреч импорт.⁷ Дори без да са направени анализите на състава на златото, има много фактори, които насочват издирванията към територията на днешна България или близко съседство. У нас са известни златни находища, и то най-често в съседство с медни разработки. Доказаната високо развита металургия на медта в Тракия (за това ще стане дума по-долу) предполага същото и за златото. Широкото разпространение на златните предмети се подкрепя и от аналогичните украшения, изработени от друг материал.⁸ Наличието на традиция в изработката назлатни предмети личи не само във формите, а и при самата изработка. Тя е коване, съчетано с полиране и изглаждане. При много находки дебелината на пластината е 0,1 мм, липсват недовършени предмети или видими грешки при работа с металните късове или плочки. Наличието на златни предмети, на други места в Югоизточна Европа,⁹ едновременни с варненските а в много случаи аналогични с тях, определя района около Варненския некропол като производителен център. От този център са се разпространили на север и запад или готови произведения, или техните форми. Трудно е да се допусне идването на златните предмет, от външен център, тьй като поне досега не са известни от другаде такова количество подобни предмета. Формите на златните предмети от некропола са предимно геометрични — правоъгълник, конус, цилиндър, кръг, трапец, сферонд и др. Този стил в изработката е ясно свързан с мотивитс на украса, известни от глинените съдове в много халколитни обекти, и дава възможност да причислим и златните предмети към т. нар. геометричен стил. Той е известен и характерен за изкуството в нашите земи още от неолита.¹⁰ Навярно на него са подчинени в изработката и златните предмети.

Другият метал, употребяван през халколитната епоха — медта, се среща често във Варненския некропол. В гробния инвентар досега са открити над 70 медни сечива и украшения. По форма и изработка всички медни изделия от некропола носят белезите на местната култура и са дело на професионални майстори. Сред медните изделия са представени почти всички видове известни ни от съседни селища и некрополи. Това се отнася за брадвите с дупка от т. нар. типове Чока и Видра, брадва без дупка, длета, клинове, шила и игли. Наред с тях бяха открити и нови типове – брадва с триъгълно острие и дъговидно конично тяло с отвор, силно приближен към острието. Неизвестно досега сечиво е една гладилка, представляваща дълга и гънка пластинка със слабо трапецовидна форма. Несъмнено голям интерес представлява и единственото у нас, а и на територията на Югоизточна Европа оръжие от мед. Това е връх на копие с дължина 30 см. Тялото е с кръгло сечение, разширено в средата. Острието има листовидна форма, а тилната част е извита в обратна посока. Към новите типове медни предмети може да се добавят и някои разновидности на брадвите от типове Чока и Видра. Новото се изразява в по-голямото съвършенство при изработката, изменения във формата, с което са постигнати високи естетически качества. Наред с обичайните по размери сечива има няколко, които са модели. Големият брой медни предмети от некропола подчертава един момент в развитието на материалната култура. Това е все по-широкото навлизане на медта в употреба и постепенното изтласкване на каменните сечива от медни. Това потвърждава наличието на развита металургия, и то сравнително отдавна, за да има време каменните сечива да бъдат изместени дори в погребалния ритуал. Наличието на мед в гробовете се дължи не само на развита металургия, а и на значението, което се е отдавало на медните предмети като особено ценни и нужни на човека и в задгробния живот. Освен медни сечива се откриха и няколко медни украшения—игла за коса, гривна и 4 пръстена. С тях за лишен път се подкрепя тезата за съществуване на висока култура, основана на бързото развитие на металургията. Нейната поява и развитие не са предмет на това съобщение, но е нужно да се споменат някои от резултатите, постигнати от изследвана на металургията у нас Е. Н. Черних. Неговите изследвания чрез спектралния анализ имат особено важно значение за Варненския некропол, тъй като се установи, че медните сечива от некропола по състав на метала произхождат от рудниците в Тракия. Със същия състав са и други находки от нашата страна, земите на север от Дунав, та дори до долното течение на Днепър. Важни са изводите, които прави Черних относно специализацията в металургията на медта. Според:него изделията с един и същ състав, които имат различна форма, били създавани вън от медодобивния район и съгласно местните изисквания. Това означава, че вече са съществували отделни професии — рудничари, леяри, ковачи.¹¹

Внимание заслужават някои наблюдения и върху каменните и кремъчните оръдия на труда. Преобладаващата част от кремъчните пластини-ножове, каквито се откриха в много гробове, не носят следи от употреба. Сред пластините има няколко, чиито размери достигат до 35-40 см, а една дори е дълга 44 см. Тази големина ги прави практически неизползуваеми и трябва да я приемем само като израз на възможностите в кремъчната индустрия. Още повече, че съдейки по дължината, дебелината и ъгъла на острието, е достигнат технологичният максимум; който позволява самият материал. Същото се отнася и за каменните сечива — брадви, тесли и длета. При тяхното производство умело са съчетани практическото предназначение с естетическа форма, което се дължи на високо професионално умение и многолетни традиции.

Сред материалите от халколитната епоха у нас твърде често се срещат и предмети от кост. Не липсват и във Варненския некропол. Преобладават украшенията, а оръдията на труда са представени с няколко силно разрушени копачки или сохи от еленов рог. Без да се интерпретират намерените в символични гробове корубести костни идоли, трябва да се посочи един момент от изработката им. Съдейки по извивката на костта и нейната фактура, може да се предполага, че е подлагана на специална обработка — натиск, за да се постигне при всички идоли една и съща форма на тялото.

За керамиката от некропола трябва да се отбележи, че сравнително лошото качество на съдовете се дължи не на липсата на умение, а на изработването им за гробни дарове. На това трябва да се отдаде и сравнително малкото разнообразие във формите. Почти всички сьдове от Варненския некропол имат паралели в много халколитни селища и некрополи у нас и съседните райони.¹² Сходството се изразява във форми, фактура и най-вече в мотивите на украса. Последните са изключително геометрични и изпълнени чрез рисуване с червена боя, графит, полирани ивици, врязани линии и отнемане на повърхността. Отдавна е известно, че керамиката е дело на занаятчии и че грънчарската професия е може би най-ранната. И съдовете от Варненския некропол са дело на занаятчии. Това се вижда най-вече от два глинени съда, намерени в символичен гроб. Те са много добре изпечени и по форма и мотив на украса имат много аналогии. Новото при тези съдове е начинът на декориране. Вместо с познатите ни материали тук рисуването е със златна боя. Това не е случайно явление, защото е известна трудността при боравенето със златна боя, особено при изпичане. Към това трябва да се добави и избирането на подходящ смесител, който да закрепи боята за глината толкова трайно. При технологически анализ на единия от съдовете се установи сложна техника на изработка.¹³ Накратко тя се изразява в смесването на сурова глина с шамотна и към получената маса е добавена дървесна пепел, за да не се напука съдът при изпичане.

Много изводи могат да се направят в резултат на проучванията на Варненския некропол, но това е предмет на други, по-специализирани изследвания. Тук накратко ще бъде направен опит да се изясни социално-икономическото развитие на местното население през втората половина на халколита в светлината на досегашните резултати. За наличието на занаятчийско производство вече бяха изтъкнати достатъчно доказателства. Липсват преки сведения за нараснало производство на селскостопански произведения, но намирането в некропола на модели на съдове-хранилища говори за наличието на хранителни запаси в голямо количество. Дали робството е било станало съществена част от обществената система, е трудно да се докаже с археологическите материали, но налице е категоричната разлика в имущественото състояние. Това най-ярко личи при съпоставянето на гробния инвентар от гроб 43 с останалите гробове със скелети. При него само златните предмети тежат 1516 г, има много медни и каменни сечива, разнообразни украшения и глинени съдове, докато при останалите гробове със скелети медните сечива и още по-малко златните предмети са рядкост. Традиционният инвентар като общо се състои от 1 до 3 глинени съда, кремъчни сечива и някои други предмети. В 8 гроба дори не бе намерено нищо. Що се отнася до стоковото производство, то за неговото съществуване говорят широко разпространените медни изделия в границите на Балкано-карпатската област. Косвено доказателство е голямото количество медни изделия в гробния инвентар. Те се явяват материален израз на пълната задоволеност с подобни оръдия на труда, в противен случай трябваше да има техни модели от друг материал, което е известно от други места.¹⁴ Доскоро у нас не бяха известни укрепени селища, но в последните години такива бяха разкопани в Североизточна България, дори едно датира от по-ранен период.¹⁵ С това тезисно изясняване на някои от основните положения за социално-икономическото развитие става ясно, че логичен е изводът за обединяване на племената в обща територия. Предпоставките за това са налице. Достатъчно е да се отбележи големият брой селищни могили и многото други селища от халколита у нас, за да стане ясно, че населението е било значително многобройно. Голямата близост в материалната и духовната култура дава основание и за етническа близост. Разликата в ритуала между Варненския некропол и другите съвременни на него не може да се счита за основна, така както не може да се счита едно централно поселение за различно в етническо отношение от заобикалящите го малки селища. Сложният погребален ритуал във Варненския некропол не може да принадлежи на друго население, тъй като ги свързва преди всичко материалната култура. Като хипотеза може да се допусне, че Варненският некропол представлява религиозен център, в който са погребани знатни представители от значително голям район, а също така са извършвани неизвестни досега ритуали. Това предположение има основание преди всичко в символичните гробове. Казано бе, че делението им на четири вида по съдържанието и разположението на инвентара не отговаря на това при гробовете със скелети. Най-вероятното обяснение може би трябва да се търси в тогавашната теократическа система. При изясняване на тези и много други въпроси трябва да се има пред вид и постигнатото досега у нас в областта на праисторията. Най-голяма гъстота на селищни могили има в днешна Южна България, но изцяло проучени са само няколко, като преобладават сондажни разкопки, и то не винаги на могили с дебел културен пласт. Още повече, че в този район досега не е проучен нито един халколитен некропол. Дори от известните некрополи в Североизточна България не може да се създаде пълна и вярна картина, защото, съдейки по броя на гробовете, едва ли те са всичките гробове на съответното селище.

Посочените белези в степента на развитие на материалната култура, наличието на социално разслоение подчертано определят съществуването на класи в тогавашното общество. Има ли достатъчно основания от проучването на Варненския некропол и други халколитни обекти да се счита, че на територията на днешна България е имало обществена формация, отговаряща на основните черти на държавата. Поне на сегашния- етап липсват категорични доказателства. Има обаче примери, които показват започналото разпадане на родовообщинния строй и формиране на нови обществени отношения. Към изброените по-горе изводи трябва да се добавят проучванията по металургията на медта и откритите в Карапово и Градешница наченки на писменост.¹⁶ Веднага обаче вьзникна въпросът, защо появилите се нови обществени отношения не следват закономерния пьт на развитие, сиреч няма държава в следващия етап. Този проблем изисква многостранни изследвания и е свързан с въпроса за прехода ог халколита кьм бронзовата епоха. От досегашните изследвания на материалната култура през ранната бронзова епоха у нац липсват категорични доказателства за приемственост между двете епохи. Наблюдава се смяна на формата и украсата на глинените съдове, металургията на медта рязко спира развитието си и е заменена по-късно с появата на бронза, почти не са известни находки от широко разпространената през халколита идолна пластика. Изменя се и формата на някои от каменните сечива.¹⁷ Вярно е, че кремъчните оръдия на труда се запазват по форма, но това е поради характера на материала. Не може да се изтъкне като приемственост и начинът на погребване в свито положение, тъй като той е известен и на други народи и различни епохи.

Необходимо е да се изтъкне, че и в района на Източното Средиземноморие през халколитната епоха са съществували няколко големи района с приблизително сходна материална култура и степен на общественото развитие.¹⁸ Сред тях има и редица локални варианти, характерни за всяка култура, които в резултат на по-бързо икономическо развитие достигнали по-рано до нов етап в историческото си развитие. Такъв в конкретния случай се явява районът на Североизточна България и по-точно причерноморсктьа зона. Прачината за спирането на тези процеси може би трябва да се търси в смяната на населението през бронзовата епоха. Тази смяна би могла да се извърши поради натрупването на излишъци в халколитното общество. Известно е, че поради тази и др. причини в историята на човешкото развитие има много етнически размествания, унищожавани са дьржави. Вероятно подобна съдба е имало и местното население, като част от него би могла да бъде изтласкана на запад и юг. В историята на Източното Средиземноморие са известни много случаи на миграционни процеси, на развитие и упадък на културата. Без да се изтъкват различните фактори, довели до смяна на културата, може да се посочи една хипотеза за по-сетнешното историческо развитие на халколитиото население от днешните български земи. Тази хипотеза насочва проучванията кьм островите и крайбрежната ивица в Североизточното Средиземноморие. Тези места са били познати добре на обитателите от северната част на Балканския полуостров. Пример за това са хилядите черупки от Dentalium и Spondylus, намирани не само в гробовете на Варненския некропол. Теза мекотели са живели в басейна на Средиземно море и са доставяни като украшения във вътрешността на Балканите. Нужно е да. се потърсят черти на сходство между къснохалколитната култура у нас и ранната фаза на критско-микенската култура. Нейното бързо развитие води началото си непосредствено след края на халколита. Заслужава по-подробно наблюдение и въпросът с т. нар. кикладска култура и нейните връзки с нашите земи. Комплексното проучване на културата в тези райони ще позволи да се установят не само нови контакти, но и значително влияние и сходство в културното и историческо развитие.

¹Ив. Иванов, Разкопки на Варненския енеолитен некропол през 1972 г., ИНМВ XI (XXVI), 1975, с. 1—17 и пос. лит. за некропола.

²Терминът Източно Средиземноморие е приет условно за по-голяма краткост. В конкретния случай следва да се разбират източните брегове на Средиземно море, гръцките острови, крайбрежна Анатолия и целият Балкански полуостров. Тези земи през епохата на халколита имат сходна материална и духовна култура, между тях съществуват известно влияние и множество контакти.

³Х. Тодорова-Симеонова, Късноенеолитният некропол край град Девня — Варненскo, ИНМВ VII (XXII), 1971, с. 21—22.

⁴Единствено изключение прави некрополът при Девня, вж. X. Тодорова-Симеонова. цит. съч., с. 3—40, но поради близкото разстояние между него и Варненския некропол можем да ги отнесем към една и съща етноикономическа общност.

⁵А. П. Ефименко, Первобытное общество, Киев, 1953, с. 410.

⁶К. Kančev, Microwear Studies of Weapons and Tools from the Chialcolithic Necropоlis et the City of Varna (под печат c материалите от Симпозиума за Варненския некропол през 1976 г.).

⁷Това мнение бе изказано от А. Хартман от музея в Щутгарт, ГФР, по време на Симпозиума за Варненския некропол. Дали има основание, ще покажат анализите на златото от Варна и други места.

⁸Като пример може да се посочат конвексни апликации от глина от Русе — вж. Г Георгиев и Н. Ангелов, Разкопки на селищната могила до Русе, през 1950— 1953 г., ИАИ XXI, 1957, с. 97, обр. 57, 1—5.

⁹Т. С. Пассек, Костянные амулети из Флорешт. В: Новое в советской археологии, М., 1965, с. 77—83 и пос. лит. за златни предмети.

¹⁰Приемствеността в геометричния стил през неолита и халколита може да се види у А. Радунчева, Доисторическое искусство, С, 1973.

¹¹Някои от основните постановки вж. у Е. Черных, Горное дело и металлургия зпохя энеолита в Болгарии, Проблеми на халколита в Североизточна България, Симпозиум — Варна, С, 1977, под печат.

¹²G.,I. Georgiev, Kulturgruppen der Jangstein- und der Kupferzeit in dcr Ebene von Thrazien, L` Europe a la fin de l age de la pierre, Praha, 1961, p. 73—82.

¹³Технологическият анализ бе направен в лабораторията на Инст. археологии при АНСССР от к. и. н. Бобрински, комуто дължа сърдечна благодарност.

¹⁴Б. Брентьес, От Шанидара до Аккада, М., 1976, с. 135.

¹⁵X. Тодорова, Устройство на енеолитните поселения в Североизточна България, МПК 1976, кн. 2, с. 12—18.

¹⁶ За печата от Караново като най-древна писменост в Европа вж. В. Миков, Данните на праисторията, Археология, XI, 1969, кн. 1, с. 4—7; Г. Ил. Георгиев, Датировка и сравнение с други подобни печати, цит. съч., с. 8—10; Вл. Георгиев, Писмените знаци върху печата от Караново, цит. съч., с. 10—12; за писмени знаци от Врачанско вж. Б. Николов, Глинена плочка с писмени знаци от с. Градешница.. Врачански окръг, Археология, XII, 1970, кн. 3, с. 1—7; Вл. Георгиев, Писмеността върху глинената плочка от с. Градешница, цит. съч., с. 7—9.

¹⁷Посоченото наблюдение се отнася до каменните брадви с дупка, които през бронзовата епоха имат значително удебеляване около мястото на отвора и са с разширен навън ръб на острието.

¹⁸R. Tringham, Hunters, Fichers and Farmers of Eastern Europe 6000—3000 В. C, London, 1971, fig. 33, 41.