Организация на рудодобива и металургията в българските земи през каменномедната епоха

АНА РАДУНЧЕВА
Годишник на Департамент Археология – НБУ/АИМ, IV-V, 2000, София, 87 -95

Появата на рудодобива и металургията в нашите земи, през втората половина на каменномедната епоха, е от толкова важно значение за обществото, че крайният продукт от практикуването им участва при дефиниране на времето, в което човек се научава да добива и обработва първите метали. Засега съдим само по една находка, че у нас, добиването на медна руда за неметалургични цели е практикувано още от времето на късния неолит (период Караново III)¹ Наличието на оксидни медни руди в ранноенеолитните пластове на някои селищни могили², при това съхранявани в миниатюрни глинени съдчета показва, че хората високо са ценили качествата на минералните пигменти, като багрила и козметични средства, но не означава, че имат идея за използването им за получаване на базов суровинен продукт за металургично производство. В полза на току що направения извод могат да се приведат поне две неоспорими доказателства — почти пълната липса на раннонеолитна керамика в старите медни рудници и практически липсващите сериозни стратиграфски основания, за датиране на определен брой предмети към същото време³. Дори да бихме могли да датираме по-аргументирано, някои метални находки към ранния енеолит, то те пак не биха ни дали основание да ги разглеждаме, като продукт на организирана металургична дейност, практикувана в пределите на днешните ни земи. Както ще видим по-долу, едва ли е било възможно да се извърши огромна по обем работа само за произвеждане на няколко предмета. Дори да одесеторим тяхния днес известен брой, пак не бихме могли да говорим за организирана производствена дейност преди времето на късната каменномедна епоха.

И така, към втората половина на енeолита (период Караново VI) се отнася едновременното функциониране на повече от 50 рудника само в пределите на днешните български земи. Орудяванията им са предимно от малахит, азурит и само в много редки случаи — куприт. Самородна мед почти не се среща, а медното съдържание в минералите не превишава 2-3%. Използвани са главно окисни (вторични) руди, но в някои случаи са обработвани и сулфидни (първични). Размерите на рудниците са различни. Най-голям е този в местността Аи бунар до гр. Стара Загора Както е известно, дължината му е 1 500 м, средната ширина — между 10 и 15 м, а до дълбочина 30 м не е достигнато дъното на праисторическото запълнение. Видимата част на рудника е от кариерен тип. но наличието на подземни галерии и шахти, в дълбочина, не е изключено. Тъй като параметрите на този рудник са ни най-добре известни, за по-голяма яснота на следващото ни изложение, ще базираме изходните си изчисления именно на него, като ще разгледаме по отделно процесите за добиване на руда и същинската металургия за добиване на метал и изготвяне на сечива

Преди всичко ще се спрем на въпроса, какъв обем работа е свършена при изкопаването на рудата, колко време и колко работника са били заети в процеса на рудодобива. Като знаем параметрите на рудника Аи бунар и приемем осреднени показатели за дължина 1 500 м, ширина — 10 м и дълбочина — 20 м, е лесно да пресметнем, че днес запълнението с вместваща порода е

^{__________________________}

¹ Черных, Е. Горное дело и металургия в древнейшей Болгарии. – София, 1978, с. 78, проба №12150

² Коняров, Г. Принос към историята на рударстото и металурургията в България – София, 1953, 10 – 12; Черных, Е. Цит. съч.

³ Повечето от предметите, които някои автори отнасят към времето на ранната новокаменна епоха, произхождат от обекти със значителни културни напластявания от късния й период

около 300 000 кубически метра. Ако към тях прибавим и 200 000 кубически метра извлечена руда, то общия сбор на обемите за отработка (вместваща порода и рудното тяло) би била близка до цифрата 500 000 кубически метра. Като имаме предвид, че средната продължителност на втората половина на енеолита е 400 години, редно е да допуснем, че поне 300 от тях са били употребени в активна рудодобивна дейност, а това би означавало, че на година са били обработвани 170 000 кубически метра скална маса и руда. Тук възниква закономерният въпрос: каква е продължителността на работната година? Във всеки случай не е възможно да съвпада с тази на астрономическата. Логично е (при условията на кариерен тип рудник) през зимните месеци работата сезонно да спира. Ако към този период се прибавят определен брой дни за почивка или празници, то продължителността на работната година не може да бъде повече от 200 дни. Това означава, че на ден е било необходимо да се обработят напълно близо 850 кубически метра скална маса и руда. Ако се обърнем към мнението на някои автори⁴, че по принцип изнасянето на рудата и вместващата порода е ставало веднъж на три дни, а за праисторическата епоха, бихме казали и по-рядко, става ясно, че около 60-70 дни в годината са били употребявани само за изпразване на мината от натрошената маса, а през останалото време скалите са се нагрявали, охлаждали, допълнително разпуквали, натрошавали и др. Ако приемем за възможно един работник да изработва на ден по 0,33 кубически метра скала (до състояние на пълно натрошаване), то за извършване на работата е било необходимо в работния процес да участват около 2 580 работника ежедневно. Това е приблизително точното число на ангажираните пряко в специфичната миньорска работа. Като имаме предвид, примитивните оръдия на труда, които са били използвани⁵, можем без риск за грешка да допуснем, че необходимата бройка работници е била значително по-висока. Направените по-горе пресмятания, обаче далеч не изчерпват количеството хора необходими за нормалното протичане на работата в мините.

Ако проследим процесите на миньорската дейност ще видим, че те включват етапи като първично разкриване на жилата, нагряване, охлаждане, първично разпукване на скалите, натрошаване, няколкократно сепариране на рудата, смилане, промиване и други. По-горе приведените числа засягат ангажираността до първичното разтрошаване и най-грубото отделяне на рудата от вместващата порода вътре в рудника. Ако към посочената по-горе бройка прибавим 30 избирвачи на рудата вътре в рудника, поне 100 души износвачи на разтрошената маса, извършващите вторичната сепарация извън рудника — 60, стривачи на рудата — 120, промивачи — 60 и работници поддържащи халдите по двата борда на мината — 80, това ще означава поне още около 480 души на ден, заети с пряка работа за получаване минерален концентрат, който е можел да служи за суровина за металургично получаване на мед. Общото число на необходимото количество работници-рудодобивници е около 3060 човека.

Съвсем очевидно е, че тези хора не биха могли да работят нормално и ефективно, ако е трябвало да се грижат за приготвяне на всички необходими им сечива, екипировка или за осигуряване на ежедневните битови нужди. Като се има предвид, че първичното разкриване на жилата се е извършвало с дървени гребла, окончателното разпукване на скалите — с дървени клинове, разтрошената скална маса се е изнасяла от рудника освен в кожени торби и в дървени ведра или плетени кошници, а промиването й е ставало в дървени корита и на дървени платформи, е ясно, че майсторите „дърводелци” е трябвало да бъдат поне 170 души. Ако към тях прибавим и бройката на секачите на дърва за кладите за нагряване на жилата и за нуждите на битовия огън (за огрев и приготвяне на храна), както и на тези, които правят и поставят крепежите, то числото само на заетите в дърводобива и дървообработката достига 400 души. Към бройката на заетите в спомагателните дейности трябва да прибавим и количеството работна ръка необходима за приготвяне на вьжета, кожени торби, мехове и дрехи за миньорите, както и на ловци, доставчици на

__________________

⁴ Коняров, Г. Принос към историята на рударстото и металурургията в България – София, 1953.

⁵ Jovanovic, B. Early Copper Metallurgy of the Central Balkan - In VIII Congress International of UISPP, actes I, 1971. Belgrad; Jovanovic, B. Rudna Glava – ain Cupferbergverg des frühen Eneolithikums in Ostserbien. – Zeitschrift für Cunst und Kultur im Bergbau, 1976.

кожи и месо, събиратели, осигуряващи прехраната, готвачи, поддържачи на битов и производствен огън — общо още около 150 човека. Така общият брой на заетите пряко в рудодобива и спомагателните дейности възлиза на 3 380 работници, заети ежедневно при разработването само на рудника в местността Аи бунар до гр. Стара Загора Предлаганото число, по всяка вероятност, е доста приблизително. Дори да го намалим на половина то е изключително голямо за времето си. Като имаме предвид, че събирането на толкова много хора на едно място е крайно нетрадиционно за праисторическата епоха, е добре да се опитаме да отговорим на няколко въпроса от практическо и организационно естество.

Преди всичко е важно да уточним дали е възможно изобщо или до каква степен е вероятно обитателите само на околните селища да снабдяват с работна ръка рудника Аи бунар. По принцип, трябва да приемем, че едва ли местното население е могло така масово да се ангажира с пряка рудодобивна дейност, тъй като много бързо би изчерпило потенциала си, още повече, че в района на Горнотракийската низина едновременно функционират още около 50 минни разработки с неуточнени размери. Ако приемем, че жителите на околните селища са били плътно ангажирани с интересуващата ни дейност, то не биха останали свободни хора за извършване на цялата разнообразна работа в местата за постоянното им местожителство. Със сигурност можем да допуснем тяхното участие в някои от спомагателните дейности. Явно голямата компактна група работници е имала сборен характер, а районът от който е събирана — твърде обширен.

Когато толкова много хора са събрани на едно и също място, дори в днешни производствени условия, е наложително те да са подчинени на определена организационна структура. За времето на каменномедната епоха това е толкова по-важно, тъй като труда в рудниците е бил една нова дейност, не регулирана от старите закони на обичайното право. От описанията на реда на дейностите⁶ и казаното по-горе е видно, че различните видове работници са били обединени в специализирани групи, които последователно или едновременно са работили. Също така е ясно, че спазването на определения ред и технологически особености не е бил безконтролен процес. Логично е да предположим, че всяка от групите е била оглавявана от лица, отговарящи за работата и правилното протичане на технологическия процес, а за общата организация и синхрон на действията, те са били подчинени на по-високостоящи контролни органи — т.е. контрола върху цялото производство е бил максимално йерархически централизиран. Подобна организация е известна, малко по-късно от древен Египет и в общи линии се запазва до средновековието в Европа. Въпросът на кого и как се е подчинявал върховния контролен орган ще разгледаме по-късно.

Проблемът за степента на квалификацията на участниците в различните етапи на процеса за добиване на руда с важен. Безспорно най-много и най-специализирани познания са били необходими за избиране на дървения материал, използван за крепежи и самото им поставяне. Тази дейност е била от особена важност, тъй като и най-малкото отклонение от правилата е могло да има фатални последици. Квалификацията в останалите изброени групи, общо взето, не е било необходимо да надвишава ежедневно практикуваната. Всъщност работата на най-многобройната производствена група е изисквала най-малко специализирани умения. Допълнителното разпукване на скалата, разтрошаването и отделянето по цвят на рудата от късовете вместваща порода е била дейност достатъчно трудоемка и бавна, но не е изисквала особени знания и умения, надхвърлящи рамките на прости механични действия и наблюдения. Групирането на работната ръка се е извършвало, освен на принципа на еднаквата работа, също така и на степента на квалификация.

Установените данни за общата численост на заетите в рудодобива само на един рудник са внушителни. Ако предположим, че в останалите едновременно действащи 50, са работили не повече от по 300 човека ежедневно при същата продължителност на работната година, то неминуемо ще разберем, чс в продължение на 300 години около 19 000 човека са се трудили, за да бъде осигурена суровинната база за добиване на металургична мед. Числото е твърде впечатляващо, дори ако бъде редуцирано. Главният въпрос е по какъв път е била събирана такава голяма по обем работна

______________

⁶ Коняров, Г. Принос към историята на рударстото и металурургията в България – София, 1953.

сила, като се има предвид, че тя се е откъсвала напълно от живота в селищата практически през цялата година. По-горе споменахме, че,работнците, не биха могли в никакъв случай да се набират само или главно от Тракийската низина. Явно тв са събирани от целия район на Централните Балкани – територия, заемана от големия племенен съюз, възникнал именно през втората половина на каменномедната епоха⁷. Явно правомощията, на това първо по рода си за Балканите, обществено образувание са давали възможност за организирането на масова работна ръка за рудодобива. Именно неговото управляващо тяло се е разпореждало с рудодобивното производство и го е контролирало. На него са били подчинени и самите контролни органи във всеки от рудниците. В този случай е видно, че рудните находища през втората половина на енеолита вече не са били във владение на племената на чиято земя са се намирали, а са принадлежали на новообразувания племенен съюз с всички произтичащи от това права и задължения.

Възможните начини за набиране на работна ръка са били, най-общо казано, два — използването на свободен или зависим труд. До днес, по традиция, този въпрос не е бил поставян по подобен начин, В най-добрия случай се споменава, че някакво количество хора са участвали в разработването на рудниците. По отношение на обществения им статус предположенията достигат до констатацията, че рудокопачите са съсловна група от много уважавани или силно презирани хора⁸. Това предположение съдържа известна доза истина. Ние бихме искали да направим някои по-конкретни разсъждения в тази насока. В началната си дефиниция под свободен труд разбираме ангажиране, изключително по своя воля, в определена трудова дейност и запазване на възможността за прекъсване, пак според личното желание. По наше мнение, ако приемем за вярна такава постановка на въпроса, то не бихме могли да говорим за наличие на обществена организация на производството и за каквато и да било по-сериозна производителност на труда, както и за поддържане на относително постоянно количество работна ръка и осигурена ритмичност на технологическите процеси. При наличие на централизирано разпореждане с рудодобива, не може да се приеме като резонно предположението, че всеки би могъл да посещава рудниците и да се снабдява със суровината само за свои лични нужди. При положение, че тежкият миньорски труд е бил предимно мъжки занаят, то би трябвало селищата доброволно да са се отказвали от постоянно мъжко присъствие в продължение на почти половин хилядолетие. Явно доброволно ангажиращите се работници са влизали в състава предимно на групите с поддържащи функции.

Значително по-резонно изглежда предположението, че рудодобива в края на каменномедната епоха е производствена дейност, за чието осъществяване е бил използван зависим (не свободен труд). Това ще рече, че работната ръка в основната си част, е събирана не на принципа на собствена свободна воля, а по нечия повеля, т.е. под контрол. Както беше казано по-горе, йерархично устроените контролни органи в рудниците са били подчинени на структурите, управляващи и контролиращи цялостния живот на големия племенен съюз. обединил почти всички земи на Централния Балкански полуостров. Като ново, нетрадиционно обществено образувание, бележещо качествено нов етап в развитието на публичния живот, то явно е имало и прерогативите да се разпорежда и да съди делата на управляваното население. Днес е трудно напълно изчерпателно да се отговори на въпроса, по какъв принцип са определяни потенциалните групи, снабдяващи рудниците с работна ръка. Твърде възможно е тук да са изпращани хора временно или завинаги оказали се. по различни причини, извън обществените си и социални групи — нарушители на старите традиции на обичайното право и на новосъздаващитс се закони или просто такива, които никога не са имали право да решават сами съдбата си. Последните са имали социален статус, какъвто за по-късните епохи, сме свикнали да наричаме робски. За нашият случай ще посочим само. че те са били напълно зависими и не свободни да вземат собствени решения. Въпросът за възможността да съществува такава обществено-социална група е доста сложен и

_______________

⁷ Радунчева, А. Обществено-икономическият живот на Добруджа и Западното Черноморие през енеолита. – София, 1968, I, 16 – 20.

⁸ Черных, Е. Горное дело и металургия в древнейшей Болгарии. – София, 1978

дълъг. Тук само ще подчертаем, че образуваният и съществуващ през втората половина на енеолита голям териториален племенен съюз, силно е напомнял държавата на Траките — едно класическо федеративно обществено обединение, с всички произтичащи от това права и задължения в публичния живот⁹. Потвърждение на казаното е откритият и много коментиран в науката некропол до Варна — място, където са били погребвани вождове и жреци на отделните племена и на племенния съюз.

Както е видно от казаното по-горе, направените пресмятания са извършени на базата на продължителност от 300 години, от общо около 400, за времето на втората половина на енеолита в нашите земи. Умишлено сме оставили „свободни” 100 години. Те са бележели края на епохата и са били употребени за връщане на 300 000 кубически метра скална вместваща порода обратно в минната изработка в местността Аи Бунар, както и допълнителни количества в останалите рудници. Било е извършено така прецизно, че не са останали никакви следи по бортовете им. Тук няма да правим изчисления за производителността на този вид труд, нито ще пресмятаме необходимото време и работна ръка. По тази проблематика не ни е известно да са правени експерименти, но е достатъчно да припомним, че единствения уред, с помощта на който е било възможно да се връща скалната маса обратно в рудника е било дървеното гребло —достатъчно нетраен и ниско производителен инструмент. Следва да се отчете и обстоятелството, чс натрупваната със столетия скална маса постепенно се е примесвала с пръст и обраствала с чимове и друга растителност — обстоятелство силно затрудняващо работата по изкопаването й и засипването на мините. Ако към тези обстоятелства се прибави и труда по пренасяне на скалната маса от по- и най-отдалеченнте части на халдите, за да бъде равномерно насипана в рудника, ще добием ясна представа за колосалния обем работа, която е била извършена по засипването на дори само един (макар и най-голям) рудник. Ако към това се прибави дейността по засипването на още 50 минни изработки, разбираме колко трудна и сложна в организационно отношение е била тази дейност.

Когато говорим за набавяне на суровина за металургично производство, не трябва да оставяме без внимание и добива на злато. На днешната територия на България са известни много стари златни рупи¹⁰. Повечето от тях не са добре датирани. Днес можем да кажем, че енеолитни фрагменти, макар и спорадично, се намират по халдите на най-големите златни мини — тези до с. Рани лист, Кърджалийско¹¹. По всяка вероятност, значително количество от скъпоценния метал е било набавяно и чрез промиване на златоносните речни наслаги на реките. Този процес е увеличавал необходимото количество работна ръка. По всяка вероятност, и тази дейност е била подчинена на същата организация и правила, като при добива на медна руда. Още повече, че много често в самите медни рудници са се откривали отделни конкреции злато или златоносни жили. Сравнително точни сведения за това имаме за рудника Аи бунар¹². Едва ли е било възможно именно най-скъпоценният метал да е бил добиван децентрализирано и безконтролно.

Етапът на същинския металургичен процес е започвал с топенето на вече обогатената и складирана руда, както и следващото изливане на заготовките, и окончателното им доработване. Когато говорим и за този процес, трябва да си отговорим поне на някои въпроси. Първият от тях е този за предварителната подготовка. Тя изисква, преди всичко, набавяне на необходимите количества дървени въглища и изграждането на пещите за топене на рудата. И двата процеса са изисквали продължителна и старателна подготовка¹³. Докато приготвянето на дървените въглища е дейност, която не е изисквала особена специализация и познания, изграждането на пещите е била силно специализирана дейност. Избора на място за изграждане на топилната пещ, самото й иззиждане и оформяне, дори избора на места за отдушници и отвори за допълнително нагнетя-

__________________

⁹ Радунчева, А. Обществено-икономическият живот на Добруджа и западното Черноморие през енеолита- София. 1968. I.

¹⁰ Йовчев, Й. Полезните изкопаеми на HP България - София. 1960.

¹¹ Късове керамика са открити при обхождане на района от автора на настоящата работа

¹² Според устни сведения на д-р В Атанасов, Аи бунар е бил рудник и за добиване на злато.

¹³ Коняров, Г. Принос към историята на рударството и металургията в България,- София. 1953

ване на въздух, необходими за постигане на максимална температура, както и нареждането на рудата и дървените въглища, са изисквали доста сложни познания и не всеки би могъл да разполага с тях — т.е. самия процес на стопяване и неколкократното претопяване на първичната крицата са изисквали задълбочени познания върху процесите, топене и пречистване на металите, както и за регулиране на различните температурни режими.

Най-масово използваната суровина за добиване на мед са били вторичните (оксидни) руди — малахит, азурит и много рядко у нас — куприт. Съществуват сигурни данни, че макар и не често, за добиване на металургична мед в края на енеолита, са използвани и първичните (сулфидни) орудялания. Боравенето с последните е по-сложно, тъй като предполага изкуствено окисляване (пържене) на рудата. При повишени температури, а в добавка при определени условия, се получавала сярна киселина¹⁴, пагубните последици от която е трябвало да бъдат избягвани.

След получаването на метал с необходимата или желана чистота се е пристъпвало към процеса на леене. Именно той е изисквал най-големи познания и най-високо специализирани занаятчийски умения. Нещо повече, практикуваните технологически методи на работа са достигали и дори надминавали някои съвременни технологии¹⁵. Като върхови постижения при металолеенето можем да посочим овладяната до съвършенство направлявана кристализация на металите след заливането в калъпи, умишленото обогатяване с кислород за отстраняване на вредни странични ефекти на отливките, а в последствие премахване на последиците от прекомерния достъп на кислород. Високи технологически познания са били практикувани и при самия процес на леене. Използването на вертикални и хоризонтални калъпи, открити или закрити, едноделни или съставни, с една или няколко дебелини, с втулки или без тях, само показва изключително високото ниво на познание и практическо умение за прилагането му. Същото можем да кажем и за производството на златни предмети. Всички те, както и медните, са били ляти и впоследствие доработвани. Резултатите от металографските изследвания недвусмислено показват наличието на най-високи професионални качества и изключително задълбочени познания за характера на суровината, качествата и възможностите на метала, както и за геохимическите му характеристики, и за това на каква допълнителна обработка да бъде подлаган. Естествено е всички споменати познания и умения да са достъпни само на тези, които са принадлежали на съсловието на металурзите.

Въпросът е как са били организирани те и по какъв начин са прилагали познанията си. По този въпрос съществуват различни мнения¹⁶. Те по-скоро се наблюдават не толкова във вижданията за глобалното прилагане на металургичните методи, а за установени организационни особености на производствения процес. Най-дискутираните форми на организация са две — осъществяваната от стационарни групи металурзи към всеки рудник или от пътуващи и периодически посещаващи различните места, определени за събиране и складиране на суровина — обогатена и готова за топене руда. Този въпрос е свързан неразривно с проблема за начина на складиране на изходната суровина. Логично е да приемем, че за големите рудници, като Аи бунар, тя се е събирала на едно място, но на различни депа. Възможно е за по-малките изработки, понякога да е донасяна и струпвана заедно от две или повече места. Резултатите от извършените спектрални анализи подкрепят тази констатация¹⁷, тъй като определени групи находки категорично се свързват, по състав на метала, с точно определени рудни находища и дори с отделни изработки в техните граници. Казаното подкрепя идеята ни, че в случая става въпрос за съществуване на металургични работилници (ателиета), преработвали най-често суровината някъде в близката околност на самите рудни находища — обстоятелство, което дава възможност днес да се установи произхода на рудата и приблизителното място на производство на предмета.

^{___________________}

¹⁴ Pиндина Н. Две фазы в развитии Балкано-Карпатской металургической провинции - В: Проблеми на най-ранната металургия, София, 1994, 139 -162.

¹⁵ Рындина, М., Л. Орловская. Рeзультаты металлографического исследования.- В. Горное дело и металургия в древнейшей Болгарии, София. 1978.

¹⁶ Черных, Е. Горное дело и металургия в древнейшей Болгарии. – София, 1978.

¹⁷ Черных, Е. Пак там

Сравнително малката група от артефакти, която не може да бъде идентифицирана по геохимичен състав с определен рудник, по всяка вероятност е образувана от сборни руди (от различни находища). Изброените дотук факти ни позволяват да предложим една малко по-различна картина на организация на производството. Очевидно е, че в близост до големите медни рудници са съществували постоянни металургични ателиета, в които различните видове работа са били изпълнявани от тясно специализирани групи майстори-занаятчии. Днес изглежда най-вероятно предположението, че в определени моменти от годината, когато се е акумулирала достатъчно суровина в районите на по-малките рудни находища, са пристигали групи металурзи, за да продължат обработката на събраната суровина. По всяка вероятност, те са се предвижвали последователно от рудник към рудник. Естествено е тук те да са се задържали по-кратко време, а това показва, че и работилниците им са били малки и временни.

Когато обсъждаме тясно специализирани занаятчийски формирования от рудодобивници и металурзи, които боравят практически с една суровина, трябва да предположим и приблизителна сходност на системата за контрол върху крайния продукт, т.е. той е оставал в разпореждане на централизираните контролни структури на рудодобива и металургичното производство като цяло. По всяка вероятност, именно те са били тези, които са се разпореждали с разпределението и търговията на крайните изделия. Във връзка с това трябва да споменем, че производството на златни предмети е било организирано по сходен начин. Голямата разлика е била в това, че по всяка вероятност златото се е топяло, изливало и доработвало на едно или две места, от където впоследствие се е разпространявало във вид на накити, култови предмети или инсигнии на властта.

Когато говорим за процесите на рудодобива и металургията, и особено за организацията на труда при практикуването им, трябва да се спрем на още един много важен въпрос. Той е свързан с проблема за продуктивността на целия трудов процес и изясняване на възможностите за добиване на определени количества металургична мед. Ще се постараем да отговорим на него, като се върнем отново към началото на настоящата работа. Там приехме, че само от рудника Аи бунар е била добита около 200 000 кубически метра медна руда, годна за по-нататъшна обработка. Сега приемаме за възможно 1/4 от това количество (около 50 000 кубически метра) да са били предназначени и употребени за неметалургични нужди — багрила за тъкани и изделия от други материи, рисунки и татуировки по телата, обагряне на релефи¹⁸, поставяне в гробове и др. Останалите 150 000 кубически метра най-вероятно са били употребени за добив на мед. Тук е мястото да споменем, че медното съдържание на рудите у нас не е по-високо от 1 до 2%, което ще рече, че от 100 кг стопена суровина е било възможно да се получат около 2 кг чиста мед или общо 3 000 кг първичен (черен) метал от всичката добита руда за около 300 години. Загубите при няколкократното му претопяване и пречистване са възлизали на още няколкостотин килограма. Така в крайна сметка занаятчиите-леяри са разполагали за общо 400 години е по около 12,5 кг мед (на година) за отливане. Ако приемем за верни твърденията на Е. Черних, че общо добитата руда от Аи бунар е 20-30 хиляди тона, то картината става още по-сложна.

И така, непознат до втората половина на енеолита обем организиран труд на десетки хиляди души с бил полаган в петдесет рудника в продължение на близо 400 години, за да се получават ежегодно скромно количество метални изделия. Когато казваме „скромно” имаме предвид, че за направата само на едно медно длето е било необходимо поне 1 кг метал, за една брадва — от един до два пъти повече, а за една кирко-мотика — пет до шест килограма. Естествено за производството на дребни предмети като игли, шила, халки и др., количеството необходим метал с значително по-малко и това е причината те да са най-многобройните, и често откривани изделия. Тук е мястото да припомним и някои други добре известни факти. Преди всичко невъзможността най-старите медни артефакти да се използват активно в трудовия процес. Медта от която са били изготвяни е твърде мека. Лесно се е затъпявала и се е налагало непрекъснато сечивата да се изострят отново. Като имаме предвид и процентно малкият им брой, то можем да заключим,

______________

¹⁸ Медните окисни руди са използвани за оцветители на релефите на храмовете от енеолитния храмов център до с. Долнослав, Пловдивско.

че те едва ли са имали такова решаващо значение за процеса на производствата, в които се предполага че са участвали, каквото често им се преписва.

Резултатите от археологическите разкопки показват няколко факта. Първият е, че най-стойностните медни и златни находки се откриват предимно в гробове, като дарове в храмове или като съкровища. Отклонение от това правило се наблюдава в изключително редки случаи. Второто е свързано с географското им разпределение. Процентно най-много скъп метал се открива в близките на Черноморското крайбрежие райони. Тези и останалите приведени в настоящата работа факти ни позволяват да направим много важният извод, че огромната и изключително трудоемка работа, свързана с рудодобива и металургичното производство не е имала за крайна цел снабдяването с продуктивни средства за производство. По-скоро притежанието на метал е бележело социалния статус на собствениците. Потвърждение на казаното намираме във повечето от проучените некрополи. Като правило металните находки се намират в най-богатите гробове. Анализът на гробния инвентар на „царския” златен некропол до Варна пък ни убеждава, че този вид предмети са предназначени да изпълняват ролята на инсигнии на властта и сочат различната материална възможност на племената, влизащи в големия племенен съюз, да се снабдяват с тях¹⁹, т.е. бележат различния имуществен статус на отделните субекти на съюза. Наличието пък на погребения на млади (подрастващи) индивиди, лишени от скъпия погребален инвентар, сред богатите „царски” гробове, насочва към извода, че в края на енеолита се е установила традицията за унаследяванс на властта. Явно погребаните младежи все още не са били облечени в нея, но за да са погребвани на това място са били предназначени да я владеят. Считаме, че има основание да се приеме като реалност тяхната принадлежност към родовете, оглавяващи племената или целия племенен съюз. Последното означава, че освен разслоено в имуществено отношение, енеолитното общество е било структурирано на принципа на съсловността. Видно е, че цялата огромна и сложна работа по организацията на рудодобива и металургията е била практикувана в продължение на столетия с основна цел да се задоволят главно нужди на лукса, а не на пряката производствена дейност. Поставените като погребални дарове медни и златни сечива, и други предмети, са във вид позволяващ да твърдим, че не са били в употреба. Явно престижността се е състояла в притежанието, а не в практическото им приложение.

Всъщност основен въпрос е: дали описаната организация на рудодобива и металургията, и системата на разпределение и потребление на крайните продукти е била закономерна за времето на късната каменномедна епоха? Днес отговорът ни може да бъде само положителен. На базата на резултати от разкопките на многобройните, цялостно проучени енеолитни селища, можем с увереност да кажем, че общественото устройство в края на каменномедната епоха е било твърде сходно с това на тракийските племена, наричано от древните автори „Тракийска държава”, която по същество е представлявала федеративен съюз (обединение) на различни племена — съюз образуван на доброволни и може би, в някои случаи, не толкова доброволни начала; съюз включващ в обхвата си в различните периоди, за различно време, различните субекти на федерацията. Тя всъщност повтаря един вече съществувал модел на обществена организация, структурирана на принципа на спазване на имуществените, социални и обществени различия, както и на спазване на системата на субординативна зависимост на различните съсловни групи или племенни субекти на федерацията. Последната зависимост е била толкова силно развита, че е била в състояние да принуди десетки хиляди да работят за задоволяване на чувството за лукс и власт на малцина.

___________

¹⁹ Радунчева, А. Обществено-икономическият живот на Добруджа и западното Черноморие през енеолита- София. 1968. I.