РОСИНА КОСТОВА
Археология, 2, 2002, 13-25.
Разположен на около 3 км източно от средновековния Преслав, комплексът в м. Тузлалъка е най-отдалеченият от града паметник в своеобразното предградие на столицата по десния бряг на Тича1. Изолиран на висока тераса, подобно на комплексите в Патлейна, Аврадака и Вълкашина, с ортогонална планировка на сградите около църква, свързана със специфични гробнични съоръжения към нея - той на пръв поглед изглежда като манастир (обр. 1). Трябва да се отбележи още, че при първите разкопки на Й. Господинов през 1945-1948 г., обектът става известен с първите намерени в Преслав in situ рисувани керамични плочки, инкрустирани в подовата настилка на църквата (Господинов 1948, 98). Двадесет години по-късно Т. Тотев доразкопава цялостно комплекса около църквата, при което повечето от сградите се оказват работилници за рисувана керамика - разнообразни декоративни артикули, включително и керамични икони (Тотев 1982). Именно безспорната функция на Тузлалъка като един от най-големите производствени центрове за рисувана керамика в Преслав, структурата на комплекса и дискусионната интерпретация на основни сгради, като например т. нар. Долна църква и кръстовидната сграда южно от нея дават основание за реинтерпретация на възприетата идентификация. Нещо повече, наскоро представени в научната литература по-различни мнения за характера на комплекса в Тузлалъка като царска или патриаршеска резиденция (Георгиев 1995, 91, бел. 28), център на монашеска колония (Георгиев 2001, 122) или мартириалсн комплекс, около който се развива манастир (Овчаров 2000, 16-26), насърчават към по-пълна оценка на комплекса в Тузлалъка2. Анализът следва възприетите от мен критерии за идентификация на манастирските комплекси по археологически данни, а именно - топография, планировка и функция на архитектурните компоненти (Kostova 2000, 190-201).
Топография. Изграждането на предварително планиран архитектурен комплекс в м. Тузлалъка трудно може да се обясни като разширяване на приградието на Преслав на десния бряг на Тича. Със своята изолираност, местността изглежда подходяща за изграждане на манастир, тъй като най-близките застроени райони до нея - Аврадака, Делидушка, и долината на Бял бряг са на около 1 км в радиус. Причините за разполагането на комплекса точно на тази тераса между долината Бял бряг и Въбилин дол обаче, според мен, са били много по-практични от търсенето на усамотеност и отлична гледка към Преслав. Както посочва самият Т. Тотев, находищата на бяла глина в южните склонове на Тузлалъка и близостта до постоянен водоизточник, какъвто е Въбилинска река, предоставят отлични условия за керамично производство (Тотев 1982, 7, 45). С други думи, създаването на комплекса в м. Тузлалъка в значителна степен е било определено от намерението да се експлоатират тези ресурси, което личи и от факта, че структурата му включва керамични работилници3.
Планировка (обр. 1). На пръв поглед основните характеристики на планировката на комплекса в Тузлалъка напълно отговарят на пространствения модел на средновековните манастири (Синайският Св. Екатерина, Дафни и Хосиос Мелетиос в Гърция). Ортогоналният план, очертан от сгради на север и изток и оградни стени на юг и запад, както и относително компактната структура на комплекса, центрирана около църквата, трябва да се разглеждат преди всичко като резултат от предварителното проектиране на комплекса като цяло4.
Именно това планиране показва, че преди изграждането на комплекса е съществувала ясна представа за неговата функция. Дали това е била идеята за манастир? Дори ако оставим настрана решаващата роля на ресурсите за керамично производство, водещи при избора на мястото на комплекса, някои от особеностите на неговата структура пораждат сериозни съмнения в приетата му идентификация като манастир.
На първо място компактността на комплекса е по-скоро привидна. Всъщност, сградите разделят вътрешното пространство на три двора, единият от които (I) е напълно изолиран от останалите два (II и III). В „манастирски” контекст изолацията на двор I би била неприемлива, тъй като той съставлява ядрото на плана, където са разположени жилищните, сгради F и G и т. нар. трапезария - Е (Тотев 1982, 32-35, 43). Освен това, двор II, макар и доминиран от църквата5, е по-скоро периферен, тъй като единствените сгради, имащи връзка с него са кръстовидната сграда С и сграда D. Локализирането от Т. Тотев на т. нар. манастирски некропол в северозападната част на този двор прави твърде неудобно за използване най-близкото пространство около църквата (Тогев 1982, 43). Колкото до функцията на малкия двор III, предположението, че той е бил обработван като земеделска площ е трудно приемливо (Тотев 1982, 44). По-скоро главният вход на комплекса, намиращ се в южния край на източната оградна стена, насочен точно срещу източната стена на кръстовидната сграда С показва, че двор III е бил свободно пространство, осигуряващо подход от входа към нея.
Друга особеност на планировката е разположението на църквата извън главния резидентен двор I. Нещо повече, от реконструирания план на комплекса се вижда, че няма достъп от църквата към двор I, тъй като западната му страна е напълно затворена от източната фасада на църквата, гробницата В и сграда D (обр. 1). Подобно разположение на църквата не съответства на нуждите на едно монашеско братство, чието всекидневие е организирано около службите в нея. Хронологическата последователност, в която се появяват спрямо църквата гробницата В до северната апсида и сграда D до южната апсида не променя с нищо впечатлението за неприемлива изолация на църквата в манастирски контекст, тъй като според всички досегашни интерпретатори на комплекса в неговия завършен вид, т.е. след всички преустройства и добавяне на сгради, той е функционирал именно като манастир (Тотев 1982, 28-30; Овчаров 2001, 25; Георгиев 2001, 120-121).
Не е чудно, че не могат да се посочат паралели за разположението на църквата в Тузлалъка в други проучени и запазени манастири. Твърдението, че църквата в Тузлалъка е оставена извън двора, за да бъде достъпна за миряни и монаси от други манастири е неубедително. През средновековието, както и днес, достъпът до манастирските храмове се регламентира от типиците, а не от оградите на манастирските дворове (Talbot 1987, 230; вж. например Типика на манастира „Св. Богородица Петриционитиса, където основателят Григорий Пакуриани разрешава дори присъствието на жени по време на литургията на патронния празник на манастира - Св. Успение Богорочно, а също и посещението на приятели или семейството на игумена или на членове на братството. Тези правила нямат нищо общо с положението на католикона, който както е известно е бил и е разположен в ограден отвсякъде двор (Byzantine Monastic Foundation Documents 2000, 511-512, 533, 535-536). Що се отнася до необходимостта от черкуване на цивилно население, тя едва ли е била така осезаема в приградието на десния бряг на Тича. Според досегашните проучвания, то е било застроено от частни имения и манастири, като и в двата случая религиозните нужди на обитателите им са били обезпечени от собствени храмове (Вж. статиите за обектите по десния бряг на Тича от № 192 до № 207 в „Материали за картата на средновековната българска държава (територията на днешна Североизточна България).”- В: Плиска-Преслав, 7, 1995). Дори планировката на атонските манастири, която е съобразена с пресечен терен, възпроизвежда традиционния план на киновиалните манастири, а именно сгради, затварящи вътрешен двор, в чийто център се намира свободно стоящият католикон, достъпен от всички страни (Theohaрides 1996, 206-213; Burridgc 1996, 173-175). В Тузлалъка само кръстовидната сграда С е имала със сигурност комуникация с църквата, тъй като липсват данни за разположението на входовете на долепената до южната апсида сграда D, а входовете на керамичното ателие Н са обърнати на юг и запад (Тотев 1982, 25, 32, 46)6.
Самата кръстовидна сграда, почти еднаква по площ с църквата, е другата особеност на планировката на комплекса, пораждаща съмнение в манастирската интерпретация. Проявлението й като втора архитектурна доминанта придава на комплекса по-скоро вид на цивилно имение, отколкото на манастир, в който църквата би трябвало да има абсолютно пространствено предимство (Magdalino 1984, 95).
Кръстовидната сграда. Кръстовидната сграда се намира само на 8 м югоизточно от църквата, с която има почти еднакви размери (13,5 х 13,5 м) и може да се каже, че тя е била истинският център на комплекса. Действително, за разлика от църквата, кръстовидната сграда е била достъпна и от трите дворни пространства и освен това, три от петте проучени сгради са били свързани с нея (обр. 1). Ако към централното място, заемано от нея, добавим и солидността на градежа, прецизността на изпълнението, изискания интериор, от който е оцеляла само подовата настилка от червеноглинени рисувани керамични плочки, няма съмнение, че кръстовидната сграда е била най-представителна и значима в комплекса, наред с църквата. Така идентификацията й, предложена от Т. Тотев, като игуменско жилище, изглежда логична (Тотев 1982, 25-28). Със специфичния си кръстовиден план обаче сградата със сигурност би била най-екстравагантната игуменарница, позната досега в средновековната манастирска архитектура. Защото, и като свободно стоящи сгради (напр. Печката патриаршия, XIII в., манастирите в Дечани, XIV в. и Павловац, XV в.), или като част от крилата, ограждащи манастирския двор (напр. Великата лавра и Хилендар на Атон, XII в.), игуменските резиденции обикновено представляват сравнително големи четириъгълни сгради, които обаче, никога не доминират архитектурно и пространствено, подобно на кръстовидната сграда в Тузлалъка (Popović 1985, 21; Theoharides 1996,215-221).
Именно специфичният план на сградата, рядко срещан в средновековната жилищна архитектура като цяло и напълно отсъстващ в българската средновековна жилищна архитектура в частност, даде основание напоследък да бъдат предложени и други интерпретации. В статия, посветена на трапезариите в киновиалните манастири в християнския Изток, С. Попович допуска, че кръстовидната сграда в Тузлалъка би могла да функционира като трапезария (Popović 1998, 295-296, вж. и Тулешков 1988, 160). В този смисъл тя я разглежда като резултат от влиянието на кръстовидните и Т-образни по план трапезарии, създадени като тип в Атонските манастири, и по-точно във Великата Лавра. Но както с основание заключава самата Попович, киновиалиите трапезарии принадлежат на базиликалпия тип сгради, нещо което не би могло да се каже за квадратната по план сграда в Тузлалъка. От плановете на атонския тип трапезарии се вижда, че вертикалното рамо на кръста винаги е по-дълго, за да помещава залата за хранене. Дори ако допуснем, че едно от рамената на кръста на квадратната сграда в Тузлалъка е имало подобна функция, то помещенията в междураменните пространства остават необясними от функционална гледна точка в една манастирска трапезария. Освен това, куполното покритие на централната част, предполагащо плана на сградата, би било без аналог в средновековната манастирска архитектура. Ето защо, интерпретацията на кръстовидната сграда в Тузлалъка като трапезария според мен е неубедителна.
И ако С. Попович поставя кръстовидната сграда в групата на сградите с комплексни функции - ритуални и утилитарни, каквито са манастирските трапезарии, то Д. Овчаров я определя като култова сграда. Отхвърляйки принадлежността й към жилищните сгради, той я обяснява като мартириална постройка от типа „вписан кръст в квадрат” и привежда множество примери на сходни в архитектурно и функционално отношение сгради от балканските и източните провинции на ранната Византийска империя, както и дискусионната кръстовидна сграда под Голямата базилика в Плиска (Овчаров 2000, 18-25). Главният аргумент в тази теза, почиващ на твърдението наА. Грабар, че кръстовидният центричен план е безспорен и изключително присъщ на мартириумите обаче, е твърде спорен. Това мнение е опровергано в научната литература още през 70-те години на XX в. от С. Манго, който убедително доказва, че няма определен архитектурен тип, използван само и единствено за мартириалните църкви (Mango 1986, 44-52). Haпротив, светите места и мартириумите в ранната Византийска империя разкриват цялото архитектурно разнообразие на храмове от този период като базилики (напр. „Рождество Христово” във Витлеем, „Св. Димитър” в Солун) комбинация от базиликални и центрични модули (напр. църквите в комплекса на Св. Симеон Стилит, Северна Сирия), или центрични в това число и кръстовидни постройки (напр. мартириумът на „Св. Вавилас” в Антиохия).
Ще уточня, че става дума за мемориални и мартириални сгради от периода IV-VI в., защото развитието на светителските култове в средновековна Византия и културния й кръг дава още едно основание да се оспори мартириалната интерпретация на кръстовидната сграда в м. Тузлалъка. Докато в Рим и като цяло в Западна Европа до VI в. не се възприема отварянето на гробници, разчленяването и. пренасянето на свети мощи, то в Източната Римска империя тази практика се развива още от средата на IV в. Именно пренасянето на свети мощи от едно място на друго твърде рано прави излишно създаването на специална архитектурна среда за тяхното съхраняване и те са били поставяни в обикновени действащи църкви. Само в случаите, когато от мощите се отделял елей, е имало необходимост от no-cпeцифични архитектурни решения (Mango 1986, 44-45). Ето защо средновековна Византия не познава мартириумите като специфична aрхитектурна форма, а светите мощи са увеличавали светостта и привлекателността както на манастирски, така и на частни и градски храмове. Например, тялото на Преподобния Лука, основател на един от големите манастири в Гърция от средата на X в., е било положено в крипта, устроена под новия манастирски католикон (Connor 1991, 69-83), а реликви, свързани с Христовото Разпятие се пазели в дворцовата църква Св. Богородица Фарос в Константинопол (Mango 1972. 193). Идеята, че в късния IX и дори през X в. в България биха могли се появят специални мартириални постройки е трудно защитима. Още повече, че Преслав предлага категорично доказателство за пренасяне на мощи и полагането им в храмове с обичаен за времето си план. Такава е т. нар. църква на Мостич, съхранявала свети мощи, както личи от керамични „етикети”, открити в североизточната гробна камера в наоса (Иванова 1955, 50, 89-97). Освен това, в сградата от Тузлалъка не са открити никакви гробни съожения, с които архитектите е трябвало да се съобразят и да построят специална мартириална сграда.
Така от гледна точка на архитектурната типология и култовата практика в края на IX-X в., интерпретацията на кръстовидната сграда в Тузлалъка като мартириум според мен е неубедителна. Оскъдните находки в нея - фрагментите от белоглинени рисувани трапезни съдове, двете глазирани стомни от югоизточното помещение, трите монети на Лъв VI (886-912 г.) са по-скоро свидетелство за профанно, а не за сакрално обитаване (Тотев 1982, 27). В контекста на жилищната функция е развита и най-новата интрепретация на кръстовидната сграда като „болница (νοσοκομείον), старопиталище (γηροκομείον) или сграда за общо отопление (φωτάναμα)” (Георгиев 2001, 118). Всички аргументи, изложени от П. Георгиев в подкрепа на тази полифункционална интерпретация търпят сериозна критика. На първо място, посочените примери за манастирски болници и старопиталища са от XVI в. (Ορλανδοσ 1958, 76-79, 94), докато от средновековния период не са открити запазени сгради с такива функции на територията на Византийската империя (Miller, 1985, 12). В типиците на византийските манастири от X до XIV в. са били устроени болници и старопиталища за монаси и/или миряни, но в нито един не е описано разположението на въпросните сгради „зад олтара на църквата и в съседство с трапезарията” (Георгиев 2001, 18), а най-общо се посочва, че са били устроени „настрани”, т. е. изолирано от останалите сгради на манастирите7. В тях липсва архитектурно описание на болниците и старопиталищата, те просто са наречени „килии” и само по упоменаването на броя на леглата (6, 8, 12) и разположението им (напр. в „Св. Богородица Космосотера” леглата е трябвало да се разположат покрай двете стени на „килията” -старопиталище), може да се предположи, че са били неразчленени помещения или едностайни сгради8. Всъщност, дори и късните примери на манастирски болници и старопиталища от XVI в. представят архитектурен тип, подходящ за такива функции, а именно центрични квадратни сгради с неразчленен от стени интериор („Св. Варлаам” и „Преображение”, Метеора) или пък разпределен в три големи стаи (Пенте-лис). Затварянето на четири малки стаи в ъглите на кръстовидната сграда в Тузлалъка, което напълно я отличава от средновековните и късносредновековните манастирски болници и старопиталища, прави неприемливо от функционална гледна точка идентифицирането й като νοσοκομείον и γηροκομείον. Наред с това, липсата на канализация и водоснабдяване в нея също я прави непригодна за подобни функции. Ще отбележа, че в седем от общо десетте манастирски типика, в които се посочва наличието на болници и старопиталища, изрично се подчертава необходимостта от редовно ползване на баня от пациентите9. Необходимост, на която комплекса в Тузлалъка не е бил в състояние да отговори изобщо, поради липсата на баня, а и на добре организирано водоснабдяване като цяло10. Що се отнася до предложената от П. Георгиев функция на кръстовидната сграда освен като болница и старопиталище, и като сграда за отопление на монасите през зимата, тя е спорна по две причини. Първо, подобно съчетаване на функции е неприемливо по практични и хигиенични съображения, и както вече посочих, неслучайно манастирските болници и старопиталища са били изолирани от общодостъпните сгради. Второ, вътрешното разпределение на кръстовидната сграда е съвсем неподходящо за сграда за отопление, тъй като проникването на топлината в четирите ъглови стаи, отделени с плътни стени от централната кръстовидна зала с предполагаемото огнище е трудно решима задача11.
Въпреки изказаните дотук несъгласия с тезата на П. Георгиев, според мен, обективната интерпретация на сградата в Тузлалъка трябва да я постави в групата на сградите с жилищни функции. Действително, центрични сгради с кръстовиден план, подобен на нейния има своето място в резиденциалната архитектура не само в Сасанидски Иран и Туркменистан както посочват Т. Тотев, С. Ваклинов и Д. Овчаров (Тотев 1982, 28; Ваклинов 1977, 204-205; Овчаров 2000, 23-24), но и във византийския културен кръг, към който принадлежи и България. Ранен (края на V - началото на VI в.), но много близък по план паметник, е двуетажната кръстовидна куполна сграда в Ак Кале, Киликия, Южна Турция (обр. 2). Традиционно тя е интерпретирана като култова сграда - езическо светилище, църква или мавзолей, въз основа на формални аналогии с паметници и начини на засводяване в римската и късноантичната гробнична архитектура (Edwards 1989 и цитираната там лит.). Напоследък обаче, в контекста на комплекса, в който се намира, включващ още цистерна, баня и преса за производство на зехтин, тази сграда беше убедително интерпретирана като приемна зала, подобна на приемната зала на Ал-Мундир в Ресафа (края на VI в.), а комплексът - като провинциална резиденция (Hill 1994, 140). Друга подобна сграда (Е) е открита отново в комплекс от ранновизантийския период в Мала Азия - в селището Деджиле, в района Карадач (обр. 3), идентифициран от Рамзи и Бел в началото на XX в. като манастир, и по-убедително от C. Ейс в по-ново време като епископска резиденция (Eyice 1971, 53-55; 121). Функцията на сградата от Деджиле с все още неясна, но С. Ейс е категоричен, че не е била църква и изказва предположението, че е субструкция на наблюдателна кула. По-близка до кръстовидната сграда в Тузлалъка в хронологическо отношение е оформената в скалистия масив кръстовидна куполна сграда (5) в манастира Халач в Кападокия (края на XI в.) (обр. 4). Според Л. Родли тя е била жилищна сграда и по-точно страноприемница за посетителите на манастира (Rodley 1985, 17-20; 26). За жилища с такъв план и от същия период свидетелства и описът на имението на Андроник Дука в Бари край устието на Меандър от 1073 г. Там има кръстовидна куполна зала (triklinos), заобиколена и свързана с 4 стаи (kouboukleia), план, поразително напомнящ кръстовидната сграда в Тузлалъка (Magdalino 1984, 95).
Приведените примери за жилищни функции на сгради с центричен план „вписан кръст в квадрат” подкрепят интерпретацията на кръстовидната сграда в Тузлалъка като резиденциална, но показват и изключителната популярност на този план в малоазийските провинции на Византия. В изследването си за храмовата архитектура във Византия през VI-IX в., В. Руджиери обръща специално внимание на oформилия се и наложил сe през този период кръстокуполен план, включително и на анти-сеизмичните му характеристики (Ruggieri 1991, 135-153). Един от факторите, допринасящи за стабилността на най-ранните кръстокуполнн храмове, построени в зона е висока сеизмична активност, каквато е Анантолийската, е регулярността на планиметричната структура. Макар в предварителната схема да са добавени някои елементи, като цяло планът на сградата може да бъде вписан в квадрат, което й осигурява двоиноосева симетрия. Такъв план предлага най-подходящата геометрична схема за постигане на висока устойчивост на сеизмични вълни и фактически създава еднаква издръжливост и в двете посоки, перпендикулярни една спрямо друга. Така хоризонталните земни трусове не водят до „усукване” на основите и стените, защото и в двете посоки (север-юг и изток-запад) и според центъра на гравитация е налице еднаква структурна устойчивост. Същите наблюдения се отнасят и до обема на сградата, чиято форма е компактна, симетрична и прецизно моделирана, с еднаква височина в четирите ъгъла. С други думи, конструкцията от симетричните и обемни форми осигурява издръжливост на сеизмични сътресения, защото всички елементи имат еднаква издръжливост на хоризонталните трусове. Тези изводи са направени за най-ранните кръстокуполнн църкви, открити във Витиния и представят първоначалния вид на кръстокуполния храм от средата и втората половина на VIII в. със заводени рамена, заобиколени от четири стаи в междураменните пространства (Ruggieri 1991, 141-153). Този план всъщност е възпроизведен в двете най-важни сгради в Тузлалълка, т. нар. Долна църква (обр. 5) и кръстовидната сграда южно от нея (обр. 1). Смятам, че една от причините за това са били именно съображенията, представени по-горе, тъй като е известно, че близостта до Горнооряховския център, с висока степен на сеизмичност е определял и сеизмичните условия в средновековния Преслав (Евстатиев, Рашев 1981, 24; 29).
Приведените аналогии за архитектурния тип на кръстовидната сграда в Тузлалъка, позицията, която е заемала в комплекса, както и находките в нея, ми дават основание да предложа идентифицирането й като сграда, съчетавала представителни и жилищни функции. Централното разположение на тази сграда, равностойно като архитектурна доминанта на църквата, е един от сериозните аргументи да се оспори разглеждането на комплекса като манастирски. Преди да пристъпя към това обаче, ще разгледам църквата (т. нар. Долна църква) и свързаните е нея гробнични съоръжения.
Църквата и свързаните с нея гробнични съоръжения. Една от особеностите на т. нар. Долна църква (обр. 5), използвана при манастирската й интерпретация, е гробничната функция на северната половина на наоса, под чийто под са били устроени крипти за вторично погребване на монаси (Тотев 1982, 14-15; Георгиев, 1993, 100; Георгиев 2001, 118). Твърденията за наличие на такива „крипти” обаче са неубедителни поради няколко причини; На първо място, в нито една от тях не са намерени човешки кости. Напротив, частите от скелети, открити от Й. Господинов при разкоките през 1945 г. в руините в северната част на църквата са от късни гробове. Това предполага и Т. Тотев, тъй като Й. Господинов разчиства само оцелялата суперструкция в тази част на т. нар. Долна църква и изобщо не достига до основите й (Господинов 1948, 98; Тотев 1982, 14)12. Не може да се приеме твърдението на Т. Тотев, че и петте фрагментирани черепа, открити от него са от криптата в северозападната част на наоса. Той посочва, че са намерени в рушевинитс, с които е била запълнена субструкцията на помещението в северозападното междурамие при изграждането на т. нар. Горна църква. Следователно черепите са могли да попаднат там и от другаде, например от нартекса, при изравняването на останките от т. нар. Долна църква. Що се отнася до т. нар. крипта в североизточното междурамие на наоса, то тя е повече от хипотетична, тъй като в нея не са намерени никакви човешки кости13. Изобщо субструкцията на северозападното и североизточното междурамие на църквата трудно биха могли да бъдат интерпретирани като крипти,- тъй като неравните необмазани лица на зидове са съвсем неподходящи за крипти, предназначени за запазване на костните останки от гниене14.
В такъв случай за какво е служила субструкцията на помещенията в междурамията на наоса на църквата? Вече разгледах избора на кръстокуполния план със засводени рамене и помещения в междурамията, както за църквата, така и за кръстовидната сграда южно от нея заради конструктивните му антисеизмични предимства. Освен това, дълбочината на фундиране (1,20-1,30 м) и дебелината на основите (0,80-0,90 м) на отделенията дават основание да се предположи наличието на галерии над тях, вероятно с дървена конструкция, по подобие на галериините параклиси в много близката по план константинополска църква от втората половина на IX в., известна като Атик Мустафа Паша Джамия (Mathews, Hawkins 1985, 129-30; Ousterhout 1999, 126, N 38).
Гробниците северно от църквата също са свърхинтерпретирани във възприетия манастирски контекст на комплекса. Така определянето на гробницата (А) до северната стена нa църквата като „мавзолей”, „малък мартириум” или „крипта с еуктерион” почива на предположението, че над пентагоналната засводена крипта е имало параклис. Следи от подобна наземна сграда обаче изобщо не са установени. Трябва да се отбележи и зазиждането на входа в северната стена на църквата към криптата, което е твърде странно решение, ако над последната е имало параклис за поменални служби (Тотев 1982, 16). Съмнително e и твърдението, че засводената крипта е била предназначена за „мъченик или светец, възможно с местен произход”, поради факта, че при нейното отваряне, Й. Господинов намира части от скелети, а не един скелет (Господинов 1948, 98). Подобни възражения предизвиква и интерпретацията на гробницата до северната апсида на църквата (В). Имагинерната „апсидна конха” от изток, фактически отбелязана само с два камъка на терен (Тотев 1982, обр. 16) както и реконструирането на параклис над гробницата предзвиква недоумение, ако си представим всичко това в обем. Архитектурен парадокс би бил параклис, „притиснат” между северната сграда (G) на комплекса и църквата! Твърдението, че в саркофага е било погребано видно духовно лице, тъй като според раннохристиянската традиция в гробници до олтара се погребват основатели на манастири и ктитори е неточно (Георгиев 1993, 91-92). Такава твърдо установена традиция не може да се проследи в погребалната практика във Византия. Докато в манастирите от V-VI в. във византийска Палестина гробниците на основатели на манастири като Св. Сава и Св. Евтимий били разположени в центъра на манастирските дворове, то криптата на Преподобния Лука в неговия манастир във Фокида е устроена под новия католикон, построен в 1011 г. (Hirschfeld 1994, 133-138; Connor 1995, 70-73). Голямото разнообразие в разполагането на гробниците на основатели и ктитори на манастири може да бъде проследено в агиографската литература и манастирските типици (Аbrahamse 1984,131-134). Така че нито местоположението, нито устройството на двете гробници северно от църквата в Тузлалъка могат да бъдат показателни за тяхната безспорна манастирска интерпретация. Ще отбележа, че във византийския културен кръг през средновековието не се наблюдава разлика в типовете гробнични структури в манастирски и цивилен контекст (Hirschfeld 1994, 134; Teteriatnikov 1996,180-81). Такова сходство се забелязва и в Преслав, където са открити фамилни гробници за първично и вторично погребване до църквите в частни имения (напр. Патлейна и църквата с гробница в граждански комплекс в м. Селище) (Господинов 1914, 121; Чангова 1976; Георгиев 1993, 80-87).
Освен на църквата и на гробничните съоръжения, манастирската атрибуция на един киновиален манастир се опира и на определянето на трапезарията. В Тузлалъка досега като трапезарии са идентифицирани две сгради. Според Тотев такава е верижната сграда, свързана със североизточното помещение на кръстовидната сграда (Е), в която с открита пещ за хляб, голямо количество кухненска керамика, а южно от нея - боклучна яма с животински кости (Тотев 1982, 33). Безспорните домакински фуннкции на сградата са налице, но нейното разположение в напълно изолирания от църквата двор I я прави неподходяща за трапезария с оглед на задължителната от литургическа гледна точка бърза и лесна комуникация с църквата (Mylonas 1987). Удобното разположение на сградата (Н), свързана с югозападното помещение на кръстовидната сграда спрямо църквата на пръв поглед оправдава идентифицирането й от П. Георгиев като трапезария (Георгиев 2001, 119). Обаче местоположението на входовете на южната и западна стени на сградата я изолират от църквата по начин, непозволяващ да се приеме това предположение (Тотев 1982, 46).
Така анализът на комплекса в Тузлалъка показа, че нито една от основните му характеристики не може да бъде приета като безспорно определяща за манастирската му идентификация. На първо място, „натоварването” на топографията на комплекса със съзнателно търсена сакралност и ритуалност е неубедително. Реконструирането на предварително замислени „сакрални зони” около столицата Преслав по примера на Константинопол е погрешно поради това, че в и около самия Константинопол не са създавани подобни зони (Георгиев 2001, 121). Строежът на църкви и основаването на манастири във Византия са актове, свързани с права на собственост върху земи и имоти, регулирани юридически с типици и завещания (Morris 1984, 118-129). Като илюстрация на практичния и немистифициран начин на основаване на манастири в хинтерланда на Константинопол, ще посоча манастира „Св. Богородица Евергетис”, построен върху бащиния имот на основателя Павел, на около 2 мили западно от Теодосиевата стена (Rodley 1994, 17-29)15. Твърдението пък, че комплексът в Тузлалъка е бил включен в маршрута на религиозни шествия, отъждествявани от П. Георгиев с т. нар. deximon, познат от византийския императорски церемониал, е напълно неприемливо (Георгиев 2001, 122). Първо, императорските триумфални шествия, документирани в цялата им пълнота от Константин Багренородни в De ceremoniis се провеждат в рамките на Теодосиевата стена и малкото изключения от най-близкия хинтерланд на столицата са добре известни, а именно Св. Йоан Кръстител в Евдомон до Златните врата, манастира Св. Богородица „на Извора” близо до портата със същото име и двореца Йереия на азиатския бряг (McCormick 1987). Както изрично посочва М. Аузепи в статията, ползвана и от П. Георгиев, „отношението, което разделянето създава между императора и обитателите на града е впрочем много силно и изключва населението, което се намира извън стените” (Auzepy 1995, 364). Второ, deximon по същество означава „прием”, т. е. императорът остава в двореца и по негова покана го посещава шествие от представители на градското население, най-вече демите. Например, с deximon завършват триумфалните шествия по времето на Теофил, като приемът и съпътстващите го танци в кръг са ставали в портика Sigma до Триконхалната зала, построена от самия Теофил на територията на Големия императорски дворец (Auzepy 364-365, N 52). Ето защо, начертаният от П. Георгиев „маршрут за deximon” и включването в него на комплекса от Тузлалъка като елемент на дворцово-църковния ритуал, не може да се приеме.
Много по-близо до истината е определянето на Тузлалъка, както и на някои други обекти в околностите на Преслав като частни цивилни имения но подобие на византийския аристократичен oikos, който пък възпроизвежда типа villa suburbana или villa rustica (Magdalino 1984, 94-96; Kostova 2000, 191-193). Необичайното за манастири разположение на църквата извън централния двор и кръстовидната сграда, южно от нея, явяваща се фактически център на комплекса в Тузлалъка, подкрепят подобна идентификация16. Наред с това устройването по предварителен план на две работилници за битова и декоративна рисувана керамика и икони, дава основание да бъд разглеждан като добре организиран производствен комплекс (ергастерия), за чието съществуване са спомогнали подходящите ресурси по левия бряг на Въбилинската река. Дали все пак това е бил манастир-ергастерия? Съображенията си срещу съществуването на такива манастири в Преслав съм посочила другаде, тук само ще отбележа, че „сложната технология на рисуваната керамика”, добре описана от Т. Тотев е несъвместима с организацията на монашеския живот (Kostova 2000, 193-196; Тотев 1982, 50). Според мен комплексът в Тузлалъка може да се разглежда като цивилно имение с работилници подобно на ергастерия е триклинарион във Византия (Oikonomides 1972, 346, 348). Все пак не бива да се изключва и възможността продукцията на работилниците да е била предназначена само за декорацията на църквата и кръстовидната сграда в комплекса, както и за нуждите на неговите обитатели. Такова твърдение обаче може да бъде проверено; само след цялостен технологичен и стилов анализ на преславската рисувана керамика, който би дал обективни данни за реинтерпретацията и на други комплекси в столичния Преслав.
_________________________
1 Настоящата статия беше представена като доклад на научната конференция. посветена па 70 годишнината на проф. д. и. н. Димитър Овчаров, която се проведе на 17 май 2001 г. в РИМ - В. Търново. С любезното съгласие на юбиляра представям текста в сп. Археология, тъй като именно на страниците на списанието се развива дискусията за комплекса а Тузлалъка. Вж. Овчаров 2000, 16-26; Георгиев 2001, 117-124; Овчаров 2001, 125.
2 Реинтерпретацията на комплекса в Тузлалъка е част от докторската ми дисертация „Монашество и манастири в България през IX-X в.: интерпретация на археологическите данни”, представена за защита в Центалноевропейския университет в Будапеща.
3 Твърдението на П. Георгиев, че ателието за белоглинена рисувана керамика в южния двор на комплекса е устроено в по-късен период заслужава внимание. Самият Т. Тотев посочва, че разделителната стена между третото и четвърто отделение на ателието „е застъпила каменните стени на канала, който извежда водите от капчуците на покрива на навеса...” (вж. Тотев 1982, 46).
4 За разлика от П. Георгиев приемам съществуването на външен ограден зид (Георгиев 2001, 119, бел. 15). Твърдението на проучвателя Т. Тотев, че оградният зид е проследен чрез сондажи през 1969 г. макар и в твърде обезличен вид, изказано от него в монографията за обекта, е нещо, което трудно бих си позволила да поставя под съмнение без достатъчно добре документирани доказателства за противното (Тотев 1982, 41-42).
5 Под „църквата” разбирам т. нар. Долна цъква
6 Засипаната с каменни плочи пътека в двор II свързва с южното ателие за рисувана керамика (Н) не притвора на първата, т. нар. Долна църква, както погрешно отбелязва П. Георгиев, а притвора па т. нар. Горна, по-късна църква: Георгиев 2001, 120-121; Тотев 1982, 20.
7 Най-подробен е текстът на Типика на манастира „Св. Богородица Космосотера” в Бера, където се посочва, че старопиталището за възрастни и болни монаси е било разположено извън главния манастирски двор,но в рамките на оградата степа: Typikon of the Sebastokrator Isaac Komnenos for the Monastery of the Mother of God Kosmosoteira near Bera (1152 AD). Transl. Nancy Petterson Sevuenko - In: Byzantine Monastic Foundation Documents, 830. Преглед и коментар на сведенията за болници и старопиталища във византийските типици вж: Kostova 2000.
8 Сред византийските манастири с благотворителни институции особено място заема императорският манастир Христос Пантократор в Константинопол, където е имало отделна болница само за монаси с шест легла, и болница за миряни, разполагаща с 50 легла, разпределени в пет отделения, предназначени за пациенти с различни заболявания: Typikon of Emperor John II Komnenos for the Monastery of Christ Pantokrator in Constantinople (1136 AD). Transl. Robert Jordan. - In: Byzantine Monastic Foundation Documents, 729, 734-35, 759-62, 766-68;
9 Evergetis; Kecharitomene; Kosmosoteira; Pantokrator; Lips; Kellibura; Bebaia Elpis. - In: Byzantine Monastic Foundation Documents, 491, 697, 841, 760, 1276, 1509, 1549-59.
10 T. Тотев споменава за няколко керамични тръби от водопровод в централния манастирски двор, но не и за проследено трасе там или на друго място в комплекса. Само предполагаемо е и мястото на кладенец край южния зид на оградата (вж. Тотев 1982, 42, 45).
11 Липсата на „четириколоние” с арки, типично за сградите за отопление на монасите през зимата при кръстовидната сграда в Тузлалъка е отбелязано и от П. Георгиев, но без коментар. Намирам за точни всички въпроси, отправени от Д. Овчаров в критичната му бележка към статията па П. Георгиев (вж. Георгиев, 2001, 119; Овчаров, 2001, 125).
12 За наличието на некропол около по-късната т. нар. Горна църква съобщават още В. Иванова-Мавродинова и Ив. Акрабова-Жандова в 1948 г. Гробове от този некропол са открити в рушевинитс в северната част на нартекса на т. нар. Долна църква и от Т. Тотев през 1967-1968 г. (вж. Тотев 1982. 9, бел. 23; 10, бел. 37; 15).
13 В тази част на църквата Й. Господинов открива правоъгълна гробница, покрита с варовикови плочи, която обаче е била ограбена и запълнена с животински кости и керамични фрагменти от XI-XII в. (вж. Гocподинов 1948, 98).
14 Например, гробните камери за вторично погребване в източната част на наоса на т. нар. църква на в м. Селище в Преслав са добре обмазани (вж. Иванов, 52)
15 Typikon of Timothy for the Monastery of the Mother of God Evergetis (first edition, 1054-70 AD) Transl. Robert Jordan. - In: Byzantine Monastic Foundation Documents, 454.
16 Самият проучвател Т. Тотев изказва предположение, че кръстовидната сграда е била жилището на собственика на комплекса, в което той е продължил да живее, но вече като игумен на превърнатата от него в манастир извънградска резиденция (вж. Тотев 1982, 28-29).
Цитирана литература:
Ваклинов 1977: С. Ваклинов. Формиране на старобългарската култура VI-X век. София, 1977.
Георгиев 1993: П. Георгиев. Класификация и характер на гробничните постройки и съоръжения в Преслав. - В: Преслав, 4, 1993, 79-108.
Георгиев 1995: П. Георгиев. Богоспасеният град Преслав. - В: 1100 години Велики Преслав. Шумен, 1995, 87-103.
Георгиев 2001: П. Георгиев. Кръстовидната постройка и манастирът Тузлалъка край столицата в Прелав. - Археология, 2001, 1-2, 117-125.
Господинов 1914: Й. Господинов, Разкопки в Патлейна. - Известия на Българското археологическо дружество, 4, 1914, 113-127.
Господинов 1948: Й. Господинов. Гробнични църкви в Тузлалъка. - В: Разкопки и проучвания, 3, 1948, 97-100.
Евстатиев, Рашев, 1981: Д. Евстатиев, Р. Рашев. Инженерно-геоложки условия на Велики Преслав. - Музеи и паметници на културата, 3, 1981, 24-29.
Иванова 1955: В. Иванова. Надписът на Мостич и преславският епиграфски материал. - В: Надписът на чъргубиля Мостич. София, 1955, 43-145.
Овчаров 2000: Д. Овчаров. Произход и предназначение на един архитектурен план от Средновековието. - Археология, 2000, 1-2, 16-27.
Овчаров 2001: Д. Овчаров. Още за кръстовидната сграда в манастира „Тузлалъка” във Велики Преслав. - Археология, 2001, 1-2, 125.
Тотев 1982: Т. Тотев. Манастирът в Тузлалъка - център на рисуваната керамика в Преслав през IX-X в. (Разкопки и проучвания, 8). София, 1982.
Чангова 1976: Й. Чангова. Кръстокуполна църква с гробница в местността Селище в Преслав. - В: Преслав, 2. 1976, 98-103.
Auzepy 1995: M.-Fr. Auzepy. Les deplacements de l'empereur dans la ville et ses environs (VIIIe-Xe siecles). - In: Constantinople and its hinterland. ed. by C. Mango and G. Dgaron.
Byzantine Monastic Foundation Documents 2000: Byzantine Monastic Foundation Documents. A Complete Translation of the Surviving Founder`s Typika and Testaments. Eds. J. Thomas and A. Constantinides Hero with the assistance of Giles Constable.
Connor 1991: C. L Connor. Art and miracles in medieval
Edwards 1989: R. W. Edwards. The domed mausoleum at Akkale in
Eyice 1971: S. Eyice. Recherches archeologiques a Karadağ (Binbirkilise) et dans la region de Karaman.
Jordan 2000: R. Jordan. A Complete Translation of the Surviving Founder's Typika and Testaments. - In: Byzantine Monastic Fondation Documents, Washington D. C., 2000.
Hirschfeld 1994: Y. Hirschfeld. The
Hill l994: S. Hill. When is a monastery not a monastery? - In: The Theotokos Evergetis and eleventh-century monasticism. Ed. M. Mullet and A. Kirby.
Kostova 2000: R. Kostova. Bulgarian monasteries ninth to tenth centuries: interpreting the archaeological evidence. - В: Плиска-Преслав, 8, 2000, 190-202.
Magdalino 1984: P. Magdalino. The Byzantine Aristocratic Oikos. - In: Byzantine aristocracy. Ed. M. Angold. BAR International Series, 221.
Mathews, Hawkins 1985: Th. Mathews, E. J. Hawkins. Notes on the Atik Mustafa PaЄa Camii in
Mango 1986: C. Mango. Byzantine Architecture,
Mango 1972: C. Mango. The
McCormick 1987: R. McCormick. Eternal Victory: triumphal Rulership in Late Antiquity,
Miller 1985: T. Miller. The Birth of the Hospital in the
Morris 1984: R. Morris. The Byzantine Aristocracy and the Monasteries. - In: Byzantine aristocracy. Ed. M. Angold. BAR International Series, 221.
Mylonas 1987: P. Mylonas, La trapeza de la Grande Lavra au Mont Athos. - Cahiers Archeologiques, 35, 1987, 143-157.
Oikonomides 1972: N. Oikonomides. Quelques boutiques de Constantinople de Constantinople au Xe s. - Dumbarton Oaks Papers, 26, 1972, 345-357.
Ousterhout 1998: R. Ousterhout. Reconstructing ninth-century
Popoviæ 1985: S. Mojsilovic-Popviæ. Secular buildings in medieval Serbian monasteries. About the medieval standard of living. - Зограф, 16, 1985, 19-25.
Popoviæ 1998:
Rodley 1985: L. Rodley. Cave monasteries of Byzantine Cappadocia.
Ruggieri 1991: V. Ruggieri. Byzantine religious architecture (582-867): its historical and structural elements. Orientalia Christiana Analecta, 237. Roma, 1991.
Teteriatnikov 1996: N. Teteriatnikov. The Liturgical Planning of Byzantine Churches of Byzantine
Theoharides 1996: PI. Theoharides. Recent research into Athonite monastic architecture, tenth-sixteenth centuries. - In: Mount Athos and Byzantine monasticism. Eds. A. Bryer and M. Cunningham.
Ορλανδοσ 1958: Α. Ορλανδοσ. Μαναστηριαχη αρχιτεκτονικη. Ατηεναι.1958.
Няма коментари:
Публикуване на коментар