Археологически сведения за християнството в България преди и непосредствено след покръстването

ЛЮДМИЛА ДОНЧЕВА-ПЕТКОВА

Сб. 1100 години Велики Преслав, 1, Шумен, 1995, 195 – 205

Въпросите за проникване на християнството в България преди официалното покръстване са вълнували преди всичко нашите историци. Добре известни са мненията на В. Златарски, Ив. Снегаров, Д. Ангелов, Т. Събев, В. Гюзелев, П. Петров¹. В своите изследвания те се позовават и тълкуват главно сведенията на византийските хронисти. Но още Ф. Успенски и К. Шкорпил обръщат внимание на кръстния знак, поставен пред текстовете на прабългарските колони². Преди няколко години П. Георгиев предложи интересна хипотеза, която днес четем в новоизлязлата му книга. Тя е свързана с кръстовидната сграда под Голямата базилика в Плиска, която той обявява за мартирий на Енравота Воин, построена десетина години преди официалното приемане на християнството³.

Известно с, че българската държава сс образува в земи, в които живее християнско население, но твърдата антихристиянска политика на българските ханове довежда до почти пълно изкореняване на християнството. До 60-те години на IX в. България остава изолирана от заобикалящия я християнски свят, а повече от 180 години езическата религия е опора на ханската власт.

Кои са паметниците, веществените доказателства, които позволяват от археологическа гледна точка да се постави този въпрос? Това е на първо място столицата Плиска с нейните архитектурни съоръжения, издигнати след 811 г., това са аулите, селищата с ясно разграничени пластове преди средата на IX в., некрополите и различните находки с кръстовидни изображения, открити в тях, това са представителните прабългарски надписи и златни медальони на хан Омуртаг.

Неведнъж е изтъквано различното положение на селищата в днешна Североизточна България и Добруджа, които влизат в състава на българската държава при самото и създаване, и тези от Южна България, които се присъединяват постепенно през първата половина на IX в. и в които живее местно християнско или християнизирано славянско население. Затова и въпросът за проникване на християнството преди официалното покръстване трябва дс се разглежда главно за Североизточна България и Добруджа, където и проучените селища и некрополи са много повече от останалата част на страната.

Няма никакви данни за християнски следи в столицата Плиска преди началото на IX в. Най-ранните, и то писмени сведения се отнасят към второто десетилетие на IX в. (Теофан Изповедник, Продължителя на Тео-фан и др.). Какво показват археологическите проучвания в първата, в езическата столица на българите? Монументалните постройки - крепостни стени, дворцови сгради, бани, капищата са издигнати по поръчка но ханове-езичници и са свързани с езическата религия на прабългарите.

Но ето, че върху блок от основата на капището в тухлената ограда на Дворцовия център е врязана интересна рисунка - кръст с две шестолистни розети, вписани в кръг и долепени до хоризонталното рамо на кръста⁴. Според II. Георгиев „рисунката е паметник на християнските вярвания от периода на тяхното проникване в Плиска” и неин автор е „някой от византийските пленници, взели участие в строежа”⁵. Привеждайки многобройни аргументи, П. Георгиев, както беше посочено, обявява кръстовидната сграда под Голямата базилика за мартирий на Енравота Воин. Въпреки доказателствата, някои от които са доста убедителни⁶, за мен и новото тълкуване на този паметник остава хипотетично, защото е трудно да се повярва, че в езическа България, в нейната столица открито, със знанието на хана може да се изгради и да съществува 10 години преди покръстването мартирий на Енравота, за чийто култ не са запазени никакви данни, както и сведения за официалното му канонизиране.

По-специален интерес предизвиква малката плитка ниша (макс. дълб. 0,15 м, височина и ширина 0,80 м), завършваща с полукалота и разположена на 1,20 м от пода на вътрешната източна стена в югоизточната кула на западната порта. Според Ст. Михайлов нишата е била предвидена още в първоначалния план и предшества преустройствата в портата. За това говори както прецизната изработка и хоросановата замазка на фугите, така и по-късното разрушаване на долната й част, за да сс направи гнездо за двукрила врата. Върху блока под нишата с тънко острие с издълбано кръстче с разширени краища, за което Ст. Михайлов пише, че „свързано с нишата, придобива важно значение за обяснението й”. Но той не определя нейното предназначение, а по конструкция я съпоставя с нишата от западната порта на укреплението при с. Войвода⁷. За П. Георгиев тази ниша е олтар с апотропеично значение за защита на крепостта или молитвен кът на войниците-християни”. Разбира се, всичко това са предположения (кръстът под нишата може да е по-късен), което не изключва вероятността при западната порта да е имало построен от византийските пленници или предназначен за войниците християни, по скрит от останалите погледи олтар.

Известно е, че от IV в. кръстът става символ на християнството, а кръстовиднитс изображения - белег на християнското изкуство. По дългото трасе на източната, западната и южната крепостна стена на Плиска са открити много знаци, но кръстовиднитс изображения сред тях са много малко⁹. Някои се намират върху паднали блокове и точното им място не се знае и не е изключено да принадлежат към т. нар. „вътрешни”, скрити в градежа знаци. При това почти всички кръстовидни врязвания са направени с тънко острие и се различават от същинските дълбоко врязани знаци. Безспорно тези кръстове са вдълбани по-късно, след официалното приемане на християнството. За това напомня и кръст с издължено рамо, гравиран върху блок от северната страница на западната порта. В междурамията му е вдълбан традиционният надпис IС (ХС) NIKA. Ст. Михайлов отбелязва, че итата е написана като къснославянско кирилско И и това е белег, че кръстът е поставен след покръстването и че е изрязан от лице, познаващо кирилицата¹⁰.

Освен знаци върху каменните блокове на монументалните сгради сс откриват разнообразни рисунки. Те са особено много при западната крепостна стена, и то в сектора на юг от портата, в и около петоъгълната кула¹¹. Преобладават реални и фантастични животни, конници, ловни и жанрови сцени, антропоморфни изображения, а в северния сектор - и серия рисунки, свързани с култа към слънцето, шамански маски¹². И сред тази запазена на място разнообразна картинна галерия е засвидстслствувана само една рисунка с християнски сюжет - съвсем схематично Разпятие, вдълбано подобно иа кръстовете с много тънко острие. По смисъл и тематика рисунката се отличава от всички други по крепостната стена и без съмнение принадлежи към по-късен период¹³.

Трудно е да се разгадае смисълът на четирите кораба - от северния и южния сектор на западната крепостна стена и от северната порта. Те може би изобразяват реални кораби, но не е изключено да са християнски символи.¹⁴.

При проучванията в долните пластове на Дворцовия център и покрай крепостните стени на Плиска не ни е известно да са открити предмети с кръстовидна форма или с кръстовидни изображения. Но П. Георгиев съобщава за три пръстена, намерени в ранносредновековното селище в района на Голямата базилика. Тези пръстени са от тънки медни пластинки с незатворепи краища и върху елипсовидните им плочки са гравирани или щамповани мотиви¹⁵. Пръстените са византийски по произход и по нашите земи сс датират в VIII - IX в., като са познати и от други ранносредновс-ковни селища¹⁶.

От селището при Голямата базилика и от това в района североизточно от обект № 31 произлизат оловни медальони, представляващи ажурни кръстове, заобиколени с кръг. Тези медальони са един от аргументите, използуван от П. Георгиев за определяне на християнския характер на селището при Голямата базилика¹⁷. Но кръстовидните медальони са широко разпространени (от VI - VII до X - XI в.) и у нас са засвидетелствувани от редица селища (Преслав, Цар Асен, Силистра, Пъкуюл луй Соаре) предимно през IX - X, дори в началото на XI в.¹⁸. Нещо повече - в самата Плиска в едно от късните помещения на Дворцовия център, датирано с анонимни визатийски фолиси от края на X - началото на XI в., е намерен каменен калъп за отливане на накити, между които и кръстове, и такива кръстовидни медальони¹⁹, за чиято семантика са изказани различни мнения²⁰.

Както се вижда, в Плиска заедно с врязаните знаци и рисунки и паметниците на дребната метална пластика сс появяват главно след покръстването. Откритите кръстове-енколпиони в работилницата при Северната порта, в Дворцовия център са предимно от X - началото на XI в.²¹.

Няма никакви данни за християнско присъствие, за християнски изображения от Аула на Омуртаг при с. Хан Крум, от ранните славянски селища при Попина и Гарван, Силистренско, от селището при с. Топола, Каварненско. В останалите селища (Силистра, Нова Черна, Одърци, Дуранкулак, Кривина, Якимово) кръстовете-енколпиони, пръстените с кръстовидни изображения (с изключение на медните с незатворенн краища), апликациите с кръстовидни мотиви се появяват към края на IX - началото на X в., но особено през втората половина на X - началото на XI в.

Най-ценни данни за езическите или християнските убеждения на населението предоставят некрополите. Гробовете са важни затворени комплекси, които показват начина на извършване на погребението - ориентация, положение на скелета, наличие на инвентар и т. н. През 70-те - 80-те години у нас са проучени (повече частично) над 20 некропола, които предлагат важни сведения за времето на тяхното създаване, за вярата на населението. За съжаление някои от тях са лошо публикувани, с противоречиви в текста, плана и каталога данни.

Типични езически некрополи са засвидетелствувани в Североизточна България и Добруджа. Тук изключваме некрополите с трупоизгаряне при Попина (Джеджови лозя), Гарван I, Разделна, Блъсково, Бабово, Юпер. В случая важни са биритуалнитс некрополи, тъй като в някои от тях са открити християнски гробове. Безспорно езически са некрополите при гр. Нови Пазар²² и с. Кюлевча²³ с ориентация на гробовете с полагане на трупа север-юг, ц поставяне на мъртвите по гръб, най-често с опънати покрай тялото ръце, понякога със свити крака, с поставяне в гроба на цели или части от животни, на глинени съдове и някои лични вещи. Такава е ориентацията на гробовете и в некропол № 1 при Варна (до завода за манометри)²⁴, в Девня I²⁵, некрополите при Балчик²⁶, въпреки че в някои гробове са установени отклонения в източната и западната посока или в посока юг-севср. Изток-североизток са ориентирани гробовете в некропола при с. Ножарево, Силистренско²⁷, а тези при с. Хитово, Добричко (некропол № 3) са с ориентация изток-запад²⁸. Нищо в тези най-ранни езически некрополи не напомня за християнски влияния, за християнски убеждения на населението - дори и не съвсем ясният предмет, определен от Ст. Ваклинов като копче(?) от гроб № 38 на некропола при Нови пазар. Този предмет представлява диск, заобиколен с ажурен кръст и е свързан с подобни находки от аварски некрополи (VI - VII в.), както и от степната и лесостепната област на Черноморието и Поволжието²⁹. Трудно е да се свърже с християнски влияния и малкият кръст, открит при детски гроб № 78 в некропола при с. Кюлевча³⁰. Без съмнение този ранен, характерен за VII в. византийски кръст е намерен случайно и е поставен между другите накити в гроба (обеца, мъниста, стъклен пандантив). Всички останали елементи свидетелствуват, че гробът е езически - и ориентацията север -юг, и опънатите покрай тялото ръце, и глинената кана, както и черупките от яйце.

Много интересни са некрополите от следващата група – Бдинци³¹ Топола³², Хитово 2³³, Черна³⁴, в които са открити единични християнски гробове, ориентирани изток-запад. Те са ями или гробове, оградени отчасти или изцяло с камъни, а понякога са и покрити с камъни. Мъртвите са полагани на гръб със свити в коремната област или на гърдите ръце. Тези ранни християнски гробове са без инвентар. И докато некрополите при Хитово и Черна са отчасти проучени, то тези при Бдинци и Топола са засега най-големите наши биритуални нскрополи (Бдинци 306 или 307, Топола досега 415 гроба). Откритите в тях материали свидетелствуват, че са оставени веднага или в първите десетилетия от образуването на българската държава, че са продължили не само през целия VIII и първата половина на IX в., но няколкото християнски гроба в тях напомнят, че са достигнали и 60-те години на IX в. Християнските гробове са непосредствено до езическите с трупоизгаряне и полагане, но в Топола и 5-6 гроба са обособени в югоизточната част на нскропола. Безспорно е-, че тези гробове принадлежат на първите християни в селищата и същевременно бележат края на некрополите.

При следващата група биритуални некрополи - Девня 3³⁵, Караманите, Варненски³⁶, Преслав 1 (при Новите гробища)³⁷ и Преслав 2 (на ул. Виница)³⁸ числото на християнските гробове с много повече - около 1/3 и даже 1/2 от всички гробове. Освен в ями и в каменни гробове в някои случаи (Девня 3) мъртвите са поставяни и в дървени ковчези. Положението на ръцете все още не с постоянно, но в Девня 3 в повечето случаи ръцете са в областта на корема или таза. Тези нскрополи са възникнали по-късно - към края на VIII или в началото на IX в.

Последен етап по пътя на християнизацията бележат некрополите при Варна 2 (кв. Трошево)³⁹, Девня 2 ⁴⁰, групата некрополи около Русе -при селата Николово, Красен, Тръстеник, Табачка, Батин № 1 и 2⁴¹. В тези некрополи езическите гробове са единични и обикновено са обособени в отделен район. Вероятно некрополите са възникнали непосредствено преди приемане на християнството и използването им е продължило през X в. Но в гробовете, ориентирани запад-изток, е установено различно положение на ръцете и са констатирани редица езически обичаи. В 20 гроба на варненския некропол са открити глинени съдове - гърнета, стомни, амфоровидни стомни, кани. Глинени съдове са намерени и в гробове от Николово, Тръстеник, Табачка. В отделни гробове е установено наличието на въглени, вар, черупки от яйца, а в некропола Девня 2 - отрязване на ходилата, поставяне на камьнн в областта на гърдите, върху краката и т.н. Няма съмнение, че тези езически прояви са белег на закостенели традиции в новия за периода християнски обред. Езическите гробове в некрополите от тази последна група са в обратно съотношение спрямо християнските в групата Топола - Бдинци.

Интересно е да се отбележи, че в гробовете на разгледаните некрополи, възникнали в период на преход, на замяна на езичеството с християнството не са открити християнски култови предмети. Изключение в това отношение е безкрайно интересният гроб № 15 (по Ж. Въжарова) от некропола при Новите гробища на Преслав - в урната между горелите кости е поставен кръст-енколпион, а над костите - човешки череп⁴²

По-друга е картината в Северозападна България. Тук са проучени три некропола при с. Долни Луковит, Плевенско и още три при с. Галиче, с. Михайлово и с. Буквовцп, Врачанско Според Ж. Въжарова тези некрополи са двуобреднп - езически с трупоизгаряне и с полагане на трупа, но по християнски. Гробове с ориентация север-юг или изток-запад няма. По-голямо внимание заслужава некропол № 1 при е. Долни Луковит, където гробовете с трупоизгаряне са отделени в северната част на некропола. Ако се позовем на каталога, сс вижда, че само три гроба (№ 56, 82 и 94) са типично християнски. При 22 скелета ръцете са опънати, а в 14 (според Ж. Въжарова) са открити, подобно на варненския и на русенските некрополи, глинени съдове. И останалите некрополи от Северозападна България правят впечатление с наличието на глинени съдове и с изобилието на накити - мъниста, особено много бронзови лети обеци, но и пръстени (някои от тях с кръстовидни мотиви).

Още по-различно е положението в Южна и Югозападна България. Проучените некрополи са много малко. При това навсякъде погребенията са извършени с полагане на трупа и, както изглежда, не е открит нито един гроб с ориентация север-юг. В района на Благоевград са изследвани два некропола при с. Абланица⁴⁴. В повечето случаи гробовете са оградени и покрити с камъни. В Абланица 1 в 28 гроба е установено положението на ръцете. Повечето сс намират в областта на гърдите, на корема или таза, а в 8 случая са опънати покрай тялото⁴⁵ Тази констатация и някои предмети (гърнета, фибули, обеци, наушници, стрели тип „лястовича опашка”) показват, че некрополите са оставени от християнско или от население, кое­о е приело наскоро християнството. Някои от обеците - отворени халки с три навивки, към които са прикрепени висулки или синджирчета, както и наушници - сребърни, луновидни, обточени с филигран, са характерни за разпространената в Албания култура „Комани-Круие”, за чиито най-източни точки досега сс приемаха Охрид, Струга и Прилеп⁴⁶. Тези материали показват, че некрополите са възникнали през VII - VIII в. и вероятно са пример на приобщаване на славянското население към християнството. Ж. Въжарова съобщава и за открито кръстче, но за съжаление то липсва сред илюстративния материал. Некрополите при Абланица (№ 1 и 2) са продължили да се използват и през IX в., за което напомня и перфорираната милиарензия на Михаил III (843 - 867), византийските пръстени, а гравираните кръстове върху плочките па някои подчертават християнския им характер⁴⁷.

Почти типично християнски са двата некропола при с. Мишевско и с. Нановица, Кърджалийско, където и ориентацията, и положението на ръцете на погребаните, и накитите, и трите кръстчета (от Нановица) потвърждават, че са оставени от население, живяло в края на X - началото на XV в. Само глинените съдове от Мишевско напомнят за стари традиции. Впрочем броят па християнските нскрополи у нас вече е значителен и в тяхната датировка и християнска принадлежност никой не се съмнява. В много от тях са намерени кръстове-енколпиони.

Направеният преглед на повечето от изследваните некрополи разкрива картината на преминаване от пълно езичество към християнство. Единичните християнски гробове в ранните езически некрополи Бдинци, Топола, Черна, Хитово 2 не са от преди, а от периода след покръстването, когато населението, скъсвайки с езичеството, е решило да изостави тези некрополи и да създаде християнски на други места, каквито са случаите с Девня 2, некрополите около църквите в Плиска, Преслав и т. н. Но на повечето места езическите некрополи са прераснали в християнски - Преслав 1, 2, Варна 2, русенските некрополи, тези при Долни Луковит, Галиче, Михайлово и т.н. По това не са ранните езически, а некрополи, възникнали непосредствено преди покръстването. Така наблюденията върху некрополите разкриват постепенното християнизиране на различно в етническо отношение население: в Североизточна България - на смесено славянско и българско, в Северозападна и Югозападна - на славянско, но по различно време и при различни обстоятелства.

Изследванията показват, че след приемане на християнството най-строго е спазена ориентацията запад - изток с някои сезонни отклонения. Изглежда църквата особено много е държала на това, докато в положението на ръцете се забелязват значителни отклонения. В тях, както и в по-късните чисто християнски некрополи, на които тук не се спираме, се установяват редица езически елементи. Такива елементи се констатират и при по-късно покръстените печенеги - в гробове след 40-те - 50-те години на XI в.

В разгледаните езически или преминаващи към християнство некрополи не са намерени вещи, които да напомнят за ранно проникване на християнството. Изключение правят некропол № 1 при Преслав и двуобредният некропол в Обършия Олт - в Олтения ⁴⁸. А християнски елементи биха сс установили в предмети, които човек носи със себе си, като постоянен, съпътствуващ го елемент на неговите вярвания и ежедневната религиозна практика. Ако заради антихристиянските гонения през първата половина на IX в. е било невъзможно да се извърши християнско погребение, то това не може да се твърди за малките предмети с християнски символи - кръстовс-енколпиони, различни кръстовидни висулки и медальони и т. н. Малки, удобни за носене и за скриване, те изразяват вярата, постоянната вяра на хората и биха попаднали в некрополите. По с посочените изключения в нашите некрополи от Североизточна България до началото, пък и до средата па X в. такива предмети отсъствуват⁴⁹. Те са могли да проникнат чрез Византия по различни пътища, особено в годините след иконоборчеството (843 г.), когато до официалното покръстване на българите има още до 20 години. Няма никакви данни за носене на енколпиони не само в столицата, но и във всички селища на езическа България. Ето защо тези предмети не са указание за проникване на християнството преди официалното покръстване. Едии от първите кръстове, постъпили в българската столица, е златният реликвиар, открит при западната крепостна стена. Неговата изящна изработка, предадените с резба и ниело девет миниатюрни сцени, показват, че е принадлежал на високопоставено светско или духовно лице, на което е подарен най-вероятно по време на покръстването⁵⁰.

Носснето на кръстове-енколпиони започва след изгонването на латинското духовенство, след 70-те години на IX в., когато се превръщат в символи за утвърждаване на новата религия и употребата им се свързва с вярата в свръхестествената сила на кръста. През втората половина на X в. при царуването на цар Петър и в първите десетилетия на византийското владичество кръстове сс откриват в редица селища и некрополи. Но най-голяма загадка остава гробът от м. Новите гробища в Преслав. Откога е този гроб? Типът на кръста - малък с Разпятие Христово и с Богородица Оранта - е разпространен и през втората половина на X и в началото на XI в. Но да сс извърши езическо погребение тогава в християнската столица на българите е невъзможно. Изглежда, както предполага Т. Тотев, „сс касае за време, когато сред едно наскоро покръстено население си пробиват път някои езически схващания”⁵¹. В такъв случай трябва да се приеме, че кръстовете от този тип са едни от най-ранните в България след покръстването и че производството им е продължило дълго време. Втората християнска столица - Велики Преслав предлага многобройни паметници с кръстовидни изображения и е религиозни сюжети както сред металопластиката, така и сред рисуваната керамика.

Но да сс върнем половин или един век по-назад, когато кръстовидните изображения се появяват пред текстовете на каменните надписи и при златните медальони на хан Омуртаг. Тези паметници са достатъчно коментирани⁵² и най-вероятно са свързани с прерогативите на властта, със стремежа за демонстриране на достойнство, могъщество и равенство с византийския императорски двор, откъдето сс възприемат отделни изрази в титулатурата, самата титла, титлата кандидат, акламациитс, триумфалното газене на императора, индиктиона и най-интересно - знакът на кръста⁵³ - при това от хановете Омуртаг и Маламир, известни като най-големи противници па християнството.

И така паметниците на материалната култура показват, че в езическа България кръстовидните изображения са проникнали най-напред в официалната култура, но с тях не се акламира християнството. Въпреки очакванията, те липсват в народностната култура. А би трябвало да е обратно, тъй като такива чужди на официалната религия и власт прояви започват в народностна среда (нека си припомним зараждането на християнството, а и по-късните ереси и секти).

Изследването на селищата и некрополите в България показва почти пълна липса на материали, свързани с християнството преди официалното покръстване. Няколкото паметника от Плиска най-вероятно са оставени от византийски военнопленници. Може би страхът е сковавал хората, може би това с навикът, вярата в Тангра или Перун, консерватизмът, както във всяка религия. И затова, за „да победи коравото и непокорно българско племе”, е бил необходим държавническият акт на княз Борис.

¹ Снегаров, Ив. Християнството в България преди покръстнането на княз Борис (865 г.). - ГДА, 1956, 5, 195-218; Събев, Т. Проникване на християнството до 865 г. – ГДА, 15, 1966, 3-34; Ангелов, Д. По някои въпроси около покръстването. - ИИ, 1965, 6, с. 50 сл.;: Гюзелев, В. Княз Борис Първи. С., 1969, с. 78 сл.;.: История на България. Т. II, 1981, с. 215.

² Успенский, Ф. Надписи староболгарскiя: колонны! с именами городов, надписи с фрагментами договоров.- В: ИРАИК. X, 1905, 173-242; Шкорпил, К. Надписи от Първото българско царство в Черноморската област на Балканския полуостров. – Вуzantinoslavica, II, 1930, 189-195.

³ Георгиев, П. Мартириумът в Плиска и началото на християнството в България. С. 1993, с. 63 сл., 110 сл.

⁴ Михайлов, Ст. Археологически материали от Плиска. - ИАИ, XX, 1955, с. 73, обр. 23.

⁵ Георгиев, П. Цит. съч., с. 105 сл. Според него камъкът е от основата на капището.

⁶ Пак там, 9-37, 110-125.

⁷ Михайлов, Ст. Разкопки на западната порта в Плиска. - ИАИ, XXXIV, 1974, с. 214 сл., обр. 12.

⁹ Георгиев, П. Цит. съч., с. 109, обр. 74.

¹⁰ Василев, Р. Източната крепостна стена на Плиска (разкопки през 1972 -1974). -Плиска-Преслав. 1, 1979, с. 101 сл., обр. 4; Захариев, Ив. Южната крепостна стена на Плиска и некрополът, открит до нея (разкопки през 1971 - 1974 г). - Плиска - Преслав, I, 1979, с. 123, обр. 37; Дончева-Петкова, Л. Разкопки на западната крепостна стена в Плиска (проучвания на южния сектор през 1973 - 1977 г.). - Плиска - Преслав, 4. 1985, с. 99 сл., обр 18, 29, 41, 72, 73; Антонова, В., Ст. Витлянов. Плиска. Западна крепостна стена - сектор север. (Археологически разкопки през 1973 -1975 г.). - Плиска - Преслав, 4, 1985, с. 54, табл. IБ_1-11; Балабанов, Т. Разкопки на северната и източната крепостна стена в Плиска (1977 -1978). - Плиска - Преслав, 4, 1985, с. 128. обр. 20а.

¹⁰ Михайлов, Ст. Цит. съч., с. 226, обр. 27.

¹¹ Дончева- Петкова, Л. Цит. съч., с. 104 сл., обр. 22-39.

¹² Михайлова Т. Рисунки по западната крепостна стена, сектор север, Плиска, 1974 г. - Плиска - Преслав, 4. 1985, с. 81, обр. 1, табл. III, IV.

¹³ Дончева-Петкова, Л. Цит. съч., с. 113, обр. 40.

¹⁴ Михайлова, Т. Цит. съч., с. 84. табл. I₃, и цит. в бел. 16 лит.; Дончева- Петкова, Л. Цит. съч., с. 111, обр. 33 а,б.

¹⁵ Георгиев, П. Цит. съч., с. 33 сл.. обр. 30 и цит. лит. в бел. 83-88 лит.

¹⁶ Пръстени с кръстовидни разположени точки „птиче око” са открити при разкопките в Одърци и Стърмен. Вж. Z. Kurnatowska. Rola strefy naddunajskiej w formowaniu sie slowienskiej VIII – IX wieku. – Slovane 6-10 stoleti. Brno 1980, p. 168, f. 3_1-3

¹⁷ Георгиев, П. Цит. съч., с. 34 сл., обр. 31

¹⁸ Атанасов, Г., В. Йотов. Кръстове-енколпионн и медальони от ранносредновековната крепост до с. Цар Асен, Силистренско. - Добруджа. 6, 1989, с. 92. табл Х21-15 и цит. лит. в бел. 97-107.

¹⁹ Станчев, Ст. Разкопки и новооткрити материали в Плиска през 1948 г. - ИАИ, XX, 1955, с. 192. обр. 12.

²⁰ Атанасов, Г., В. Йотов. Цит. съч., с. 93; Тотев, Т. Прабългарски метални амулети от Преслав. - Плиска - Преслав, 2, 1981, с 183, обр. I, 4б,; Георгиев, П. Цит. съч., с 34, п цит. лит. в бел. 91.

²¹ Балабанов, Т. Цит. съч.. с. 120; Станчев, Ст. Материали от дворцовия център в Плиска. - ИАИ, XXIII, 1960, с. 28, кат. № 23.

²² Станчев, Ст., Ст. Иванов. Некрополът до Нови пазар. С., 1958.

²³ Въжарова, Ж. Славяни и прабългари по данни на некрополите от VI - XI в. на територията на България. С, 1976, 86-140.

²⁴ Димитров, Д. Ил. Двуобреден раннобългарски некропол при Варна. - Сб. Преслав. 2. 1976, с. 110.

²⁵ Димитров, Д. Ил. Новооткрит раннобългарски некропол при Девня. - ИНМВ. VII (ХХII).197|1, с. 61.

²⁶ Димитров, М. Ранносредновековен некропол при гр. Балчик (проучвания през 1984 и 1985 г.). - В: Проблеми на прабългарската история и култура. С. 1989, с. 232 сл.

²⁷ Рашев, Р., Ст. Станилов. Раннесредневековый могильник у с. Ножарево, Силистренски округ (предварительное сообщенис). – В: Проблеми на прабългарската история и култура. С., 1989, с. 214; Ранносредновековен езически некропол при с. Ножарево, Разградска област. - АОР за 1990, Ловеч, 1991, с. 170.

²⁸ Йотов, В. Ранносредновековен некропол Хитово 3. - В: Проблеми на прабългарската история и култура, 2, 1991, с. 103.

²⁹ Станчев, Ст., Ст. Иванов. Цит. съч., с. 100, табл. XXIII₇,.

³⁰ Въжарова, Ж. Цит. съч., с. 124, обр. 75₇.

³¹ Въжарова, Ж. Двуобреден езически некропол край с. Бдинци, Толбухински окръг. ИНМВ, 17 (32), 1981, с.

³² Разкопки на Ангелова, Ст. и Л.Дончева.

³³ Йотов, В. Раннобългарски некропол при с. Хитово, Толбухински окръг. - В: Проблеми на прабългарската история и култура, 1, 1989, с. 222 сл.

³⁴ Василчин, Ив. Двуобреден езически раннобългарски некропол при с. Черна, Толбухински окръг. – В: Проблеми на прабългарската история и култура, 1, 1989, с. 200.

³⁵ Димитров, Д. Ил. Раннобългарски некропол № 3 при Девня. - ИНМВ, VIII (XXIII), 1972, с. 49, 55.

³⁶ Рашев, Р. Ранносредновековен некропол в Карманите, Варненска област. - АОР, Кърджали, 1989, с. 160 сл.; Ранносредновековен некропол при с. Карманите. Варненска област. - АОР, Кюстендил, 1990, с. 123.

³⁷ Тотев, Т. Проучвания в гробищата на Преслав през 1963 и 1964 г. - ИНМШ, V, 1972 , с. 41-54; Въжарова, Ж. Славяни и прабългари..., 248 - 258.

³⁸ Въжарова, Ж. Цит. съч., 258 - 265.

³⁹ Кузев, Ал. Раннесредневековый некрополи под Варной. – Repports di III^e Congres International d`Arsheologie Slave, 2, 1980, 259-262.

⁴⁰ Димитров, Ил. Д. Старобългарски некропол № 2 при Девня. - ИНМВ, VI (XXI),1971, 21-43.

⁴¹ Станчев, Д. Прабългарски компоненти в погребалния обред и инвентара на раннобългарските некрополи в Русенско. - В: Проблеми на прабългарската история и култура, 1, 1989, 241-254.

⁴² Тотев, Т. Цит. съч., с. 43, с. 50, обр. 7г; Въжарова, Ж. Цит. съч., с. 254, кат. № 15, обр. 160₄₆,

⁴³ Въжарова, Ж. Цит. съч., 175-248, с. 265 и цит. литература.

⁴⁴ Пак там, 270-296.

⁴⁵ Това установяваме при проследяване на каталога, предложен от Ж. Въжарова, (Цит. съч., 274-292). При гроб № 17 тя посочва, че скелетът на основното погребение е с ориентация С - Ю, по това е в противоречие е плана (пак там. с. 271, обр. 168).

⁴⁶ Манева, Ел. Средновековен накит од Македониjа Скопjе, 1992, 39-41, табл. 7.

⁴⁷ Въжарова, Ж. Цит. съч., с. 296, обр. 184_5,7,10.

⁴⁸ Тoropu, O. O. Stoica, La necropole prefeodale d`Obirsia-Olt. – Dacia, XVI, X, 1972. р. 171, 186, fig. 7_1,2,10-12

⁴⁹ Сребърният кръст от Кюлевча сс свързва с един много по-ранен, по-далечен период и датирането му в VII в. допринася и за по-ранната датировка на некропола, а многобройните метални вещи в Обършия вероятно са попаднали по търговски път.

⁵⁰ Doncheva-Petcova, L. Croix d`or – reliquaire de Pliska – Culture et art en Bulgarie medievale (VIII^e – XIV^e s), Sofia, 1979, р. 91.

⁵¹ Тотев, Т. Цит. съч., с. 50.

⁵² Мусакова, Е. Към въпроса за възприемане на християнската символика в старобългарската култура. - Археология, XXIX, 1987, 2, с. 10, 15 и цит. литература.

⁵³ Бешевлиев, В. Прабългарски надписи. С, 1979, с. 74.