Най-ранните български средновековни стенописи са открити при княжеския манастир в местността „Теке Караач” край Варна

Агенция "Фокус"

През тази седмица от началото на работата за тази година по проучването на княжеския манастир в местността „Теке Караач” край Варна откриваме в манастирския храм изключително много стенописи. Това заяви пред радио „Фокус” - Варна ръководителят на археологическия екип Казимир Попконстантинов, преподавател във Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий. Той подчерта, че тези стенописи са важни както за археолозите, така и за изкуствоведите. Археологът уточни, че при проучването на храм в този манастир, посветен на Света Богородица, за пръв път се откриват стенописи от толкова ранен период на Българското Средновековие – края на 9-ти – началото на 10-ти век. Казимир Попконстантинов допълни, че другият храм в България, в който се откриват подобни стенописи, е архиепископската базилика в средновековния град Дръстър, днешна Силистра, където е служил архиепископът на Първото българско царство. Той добави, че откритите край Варна стенописи са богати в своята гама, като там са запазени и части от надписи. Попконстантинов каза още, че археолозите предполагат, че ще могат да реконструират част от сцените, които включват стенописите в храма. „Тезата, че Варна по време на Средновековието често не е бил българско владение и бил византийски град е наложена в продължение на десетки години”, каза Казимир Попконстантинов. Той беше категоричен, че археологическият материал, добит при проучването на некрополите около днешна Варна и като цяло в областите Варна и Добрич, показва, че този район е бил гъсто заселен с прабългари и славяни, като са преобладавали прабългарите. Попконстантинов допълни, че откритото при разкопките „Теке Караач” също коригират тази погрешна според него теза, за византийско владичество над Варна и региона. Той каза още, че преди 20-ина години край Провадия заедно с ст.н.с Павел Георгиев от Археологическия институт и музей при БАН, филиал Шумен и доцент Росина Костова, са проучили друг манастир, чийто ктитор отново е бил Св. Цар Борис Първи (както и на княжеския манастир в местността „Теке Караач”). Попконстантинов уточни, че при разкопките на манастира край Провадия са открити близо 300 надписа, представляващи прецедент в целия славянски свят, защото са били писани на пет графични системи. Той поясни, че в тези надписи са били използвани руническото писмо, чиито носители са били прабългарите, гръцкото писмо, латинското писмо, кирилицата и глаголицата.
Казимир Попконстантинов каза още, че не са малко на брой и доказателствата в некрополите във Варненско, като само във варненския квартал „Трошево” от вече покойния проф. Иван Кузев са открити около 800 прабългарски гроба.