За обработката и използването на костта през неолита, енеолита и бронзовата епоха

КЪНЧО КЪНЧЕВ

Археология, 2, 1973, 7-15

Значителна част от находките, намерени при археологическите разкопки на праисторически селища, са изработени от еленов рог и кост. Едни от тях са оръдия на труда, други – битов инвентар, трети накитни и култови предмети. Измежду роговите и костените изделия се срещат находки с изящна изработка. При разглеждане на последните съвсем неволно възниква въпросът за способите на тяхното изработване, които досега у нас не са изяснени. В нашата литература има само една статия, която е посветена не на праисторическата, а на средновековната обработка на костта.¹ Появилата се след последната война чужда литература е все още незадоволителна.²

Нашите проучвания върху енеолитните оръдия на труда,³ наблюденията ни върху костените и роговите изделия, намерени при археологическите разкопки на селищните могили в Казанлък, Чавдар, Софийски окръг, Езеро, Сливенски окръг, както и запознаването ни с подобни материали, съхранявани в някои музеи в страната, ни позволяват да хвърлим светлина върху способите за праисторическото обработване на костта. Това е целта на настоящата работа.

Използуването на костта и еленовите рога като суровина за изработване на различни изделия е започнало от дълбока древност и е продължило до наши дни.⁴ Костените и роговите оръдия в сравнение с каменните са напускали по-бавно сферата на материалното производство. Явно е, че металът е изместил по-бавно костта и рога.⁵ Последните притежават редица качества, които са били необходими за трудовата дейност на човека. По-важните от тях са: еластичност, здравина, задоволителна твърдост и др. Известно е, че кремъкът при стъргане по изсъхналата кост не дава стружка. Следователно сухата кост има твърдост, близка до тази на кремъка. Като се изключат оръдията от рог и кост, през неолита и енеолита не е имало други оръдия, които да съчетават в едно еластичност, здравина и достатъчна твърдост. Костените и роговите оръдия са запълвали една значителна празнина сред праисторическия трудов инвентар, намирали са широко приложение в стопанския живот. Фауната предлагала на най-ранните земеделско-скотовъдни племена, обитавали нашите земи от неолита до бронзовата епоха, кости и еленови рога с различна форма и големина. В числото на костите влизат големите ребра, тръбовидните кости, по-рядко тези от таза, черепа, предните и задните подходилни кости на едрите бозайници. Всички те били най-рационално използувани в трудовата дейност на ранноземеделските племена. Очевидно е, че сред разнообразните кости и зъби на животните е бил възможен богат избор на анатомически форми, които без или с незначителна обработка могли да се използуват като оръдия.⁶ От разнообразния костен материал еленовите рога намирали най-голямо приложение при изработване на оръдия и други предмети. Те явно били най-предпочитаната суровина и в някои случаи изделията от еленови рога съставляват 50% от всички костени находки, разкрити при разкопки на праисторически селища.⁷ Действително, за изработване на здрави и еластични оръдия и други предмети едва ли би могло да се намери през неолита и енеолита друг по-сполучлив материал от еленовите рога с по-добри технически качества и готови почти заострени форми.

Оръдията от кост и рог са единственият компонент на средствата за производство с органически произход от неолита и раннометалните епохи (енеолита и бронзовата епоха), които са се запазили до наши дни. Те разкриват една част от разнообразието на производствения и битов инвентар.

Докато през палеолита и мезолита ловът е бил единственият доставчик на суровина за изработването на костени изделия, то през неолита и раннометцлните епохи скотовъдството и до известна степен ловът били нейните основни източници.⁸ С малки изключения, в това число и еленовите рога, за изработване на оръдията и други изделия са били използувани предимно костите на домашните животни, т. е. в набавянето на тази лесно достъпна суровина по-голямо участие трябва да се припише на скотовъдството, отколкото на лова. Все пак този въпрос се нуждае от допълнителни проучвания, които за съжаление все още не са извършени. Така напр. досега праисторическите костени изделия не са били подлагани на изследвания с цел да се идентифицират с костите на отделните домашни и диви животни, както и установяване на тяхното процентно съотношение. По тази причина трудно може да се каже костите на кои животни са били предпочитани при изработването на отделните предмети с трудово, битово и култово предназначение. Безсъмнено този избор се е определял от обкръжаващата фауна, както и от вида на оръдието, което е трябвало да се изработи. За този случай са били използувани костите на животни, месото на които е употребявано за храна. Трудно може да се вярва, че обитателите на нашите земи през неолита и раннометалните епохи са убивали животни само за костите, от които са изработвали различни изделия, без да ползуват месото и кожата.

У нас се застъпва мнението, че във всички селища, обитавани през енеолита, оръдията от еленови рога и кост по количество превишават кремъчните и каменните оръдия.⁹ Това съотношение между каменните оръдия, от една страна, и костените и роговите, от друга, дава основание на някои изследвачи да говорят за наличието на „костен век" като продължение на неолита.¹⁰ Подобно мнение за съществуването на „костен век” или „костни култури”, разпространени на големи територии в Европа и Азия, се споделя и от други автори.¹¹ Действително костта и рогът със своите специфични качества допълват тези на камъка. Едва в металните оръдия еластичността и твърдостта са въплътени в един предмет. Големият процент от костни оръдия е бил предназначен за извършване на дребни и второстепенни дейности. Няма и не може да има нито едно костено или рогово оръдие, което да взема пряко участие в работата по изработването на оръдия за производство. Тяхната роля в този процес е спомагателна и второстепенна. Следователно твърдението за съществуването на костен век или костени култури е неоснователно и пресилено. По-приемливо е да се говори за „каменно-костен век”. Подобно мнение застъпват и някои съветски специалисти.¹² „Сега има основание да се предполага – пише С. А. Семенов, – че костта е имала по-разностранно приложение в производствената практика на древния човек, отколкото беше прието да се мисли, и не само в продължение на целия каменен век, но и по-късно, докато преобладаването на металите не е станало окончателно.”¹³

Хилядолетната употреба на костта за изготвяне на трудов и битов инвентар преди и след неолита е разкрила не само присъщите й практически качества, но и нейните способи за обработване. По всичко личи, че майсторът през неолита и раннометалните епохи добре ги е опознал и още по-добре е усвоил целия процес на обработване, който започва от суровата кост и трае до готовото за употреба оръдие.¹⁴ На каква обработка е трябвало да се подложи костта или еленовият рог, е зависело от вида на изработваните изделия. Когато се наблюдават костените оръдия, като мотики, сохи, сърпове и други находки, не може да не се забележи, че те са изработени от такава кост или еленов рог, чиито анатомични форми са били близки до формата и устройството на оръдията. Праисторическият човек, за да намали разхода на труд по изготвянето на оръдия, както се вижда, е провеждал много сполучлив подбор сред костения материал, който му е предлагала фауната през неолита и раннометалните епохи. При този избор обаче желаната форма е била основният критерий. Така напр. за изработване на игли, шила, върхове за копия и др. са били използувани кухи цилиндрични кости. При направата на сърпове са били употребявани дълговилно извити разклонения на елновите рога и т. н (обр. 1 а). Костените находки, с които имах възможност да се запозная, са изработени чрез: а) напречно или надлъжно разрязване; б) косо заостряне на работния край; в) провъртяване на кръгли дупки по оръдията и пробиване на биконични отвърстия по предметите с култово, накитно и битово предназначение; г) издълбаване на жлебове и правоъгълни дупки; д) шлифоване; е) очукване. От така изброените работни процеси напречното и надлъжното разрязване, както и косото заостряне са началните операции. В каква технологическа последователност ще протекат останалите способи, е зависело преди всичко от състоянието на суровината и от предназначението на бъдещия предмет. Като изключим очукването, което не е имало решаваща роля при изработването на костени изделия, останалите способи по същество са рязане с помощта на микро и макро резец. От тях шлифоването, перфорацията и издълбаването на дупки, жлебове, бразди и др. са се обособили като своеобразни форми на процесите рязане, поради което ще ги разгледаме поотделно.

Известно е, че пресните кости и най-вече еленовите рога в сурово състояние са по-податливи на обработка. Веднъж изсъхнали, костите и рогата стават толкова твърди, че кремъчните стъргалки не дават никаква стружка. Трябва да се предположи, че костите и рогата често са били подлагани на обработка непосредствено след убиването на животното. Това предположение намира подкрепа от следите на прерязването. По много рога се забелязват сравнително плитки следи от по-затъпено оръдие. В този случай е било направено околовръстно врязване, което има за цел да достигне до гъбестата сърцевина на рога (обр. 2 а, е, 1 б). Чрез удар с твърд предмет върху зарязаното място рогът (костта) се пречупвал. Подобно обяснение на разчленяването се дава и от други изследвачи.¹⁶ Когато дълбочината на околовръстното врязване е недостатъчна, при удар често са ставали нежелани отцепвания от този край на оръдието (обр. 1 б). По тази причина по-нататъшната обработка често е била прекратявана.¹⁷ Този начин на разчленяване е приложим не само при големите, но и при по-късите кости, чиято дължина не надвишава повече от няколко сантиметра. Праисторическата кремъчна техника е била доста добре развита (особено през енеолита), за да предложи при разчленяването на костите и рогата подходящи зъбчати кремъчни оръдия за изпиляване. Рязането е много труден процес. Дълбочината, до която е достигало острието на резеца в тъканта на прясната кост, е незначителна. Тя не превишава повече от 2—3 мм.¹⁸

Един от способите за разчленяване, прилаган предимно през ранния и средния палеолит, е бил прегарянето на костта в предварително набелязан пункт.¹⁹ Ако се съди по това, че някои краища на костените изделия имат черен цвят,²⁰ може да се предположи, че те са били разчленени чрез прегаряне.²¹ Най-ранният способ за разчленяване и обработка на костта, който също е прилаган през ранния и средния палеолит е очукването. При приложението на този способ до известна степен се възпроизвеждала старата груба и ударна техника, прилагана при обработката на каменните оръдия.

Следите от инструментите за обработване на костта са трудни за дешифриране, но са много важен и сигурен път, който може да разкрие не само вида на сечивата, използувани при обработване, но и цялата технология на обработка. В това отношение е трудно да се различат следите от работния инструмент от тези на употребата. Най-ценни следи има по недообработените предмети. Такива „полуфабрикати" се срещат, макар и рядко, при разкопаването на праисторическите селища. Те представляват недоправени мотики и други находки без дупки, грубо одялани и не носят никакви следи от употреба.²² По някои от тях могат да се видят твърде дълбоки и гладки следи от режещи предмети. Гладко отрязаното оръдие, показано на обр. 2 б, както и тилните краища на сохите, показани на обр. 3, могат да бъдат направени с помощта на каменни сечива само ако предварително костта или рогът са били изварени. Изработването на костените лъжички, направата на харпуни, въдици, върхове за копия, косото заострянена шила и длета, както и изработването на човешки идоли също са изисквали като пред варително условие овлажняване на костите и еленовите рога при висока температура (обр. 4).²³ Друга пряка следа от тази обработка на костта чрез огън е черният цвят, който имат някои оръдия.²⁴ Построената пещ в непосредствена близост до работилницата за плоски костени идоли, разкрита неотдавна в селищната могила при с. Хот-ница, трябва да се свърже с предварителното парно овлажняване на костения материал.²⁵ От приведените примери се вижда, а от съвременната технология се знае, че преди да бъде обработена костта, е трябвало да се „размекне”, за да може по-лесно да се реже, оглажда, дълбае и извива на обръч или спирала.²⁶ При обработването на овлажнена при висока температура кост дебелината на снеманата стружка нараства три-четири пъти. След изсъхване костта запазва придадената й форма и остава твърда и еластична. Сухата кост след овлажняване увеличава теглото си със 70% поради своята висока, степен на хигроскопичност.

След време по костта се появяват тъмни петна, предизвикани от разлагането на мазнината, която за дълго време се запазва в костната тъкан.²⁷ Това гниене вероятно се отразява върху здравината й. 3а да се подсигури по-голяма трайност на изработвания предмет, нужно е да се отнеме мазнината, а това се постигало до известна степен също чрез изваряване. Вижда се, че с изваряването са били решавани много въпроси на обработването на костта, така че ние с право можем да го смятаме като един от най-важните технологически моменти на този процес. В археологическата литература има данни, според които способите за овлажняване при висока температура и надлъжното разцепване на костите са били познати още през късния палеолит.²⁸

Някои автори не без основание смятат, че при изготвянето на костените оръдия съществуват два етапа. Първият започва след откъртването на рога от черепа на убитото животно и завършва до провъртяване на дупка. Така приготвените „полуфабрикати” се складирали и чакали ред за провъртяване на дупката и поставяне на дръжката, а всичко това с други още по-второстепенни грижи съставлява същността на втория етап.²⁹ В подкрепа на това становище са всички намерени „полуфабрикати”. При тази процедура изработването на дупките е ставало през втория период, когато костта и рогът са вече изсъхнали и не се поддават на рязане с резец, длето и др. Следователно дупката трябва да се изработи чрез провъртяване със същата перфорационна техника, която е използувана при каменните оръдия (обр. 2 г, 3 а). По тази причина дупките на почти всички вторично използувани оръдия от рог и кост са кръгли. Няма съмнение, че всички правоъгълни и елипсовидни дупки са изработени през първия етап, когато костеният материал е свеж или овлажнен, т. е. когато той най-лесно се реже и дълбае (обр. 3 а, 2 а-в, е). Следователно така посочените периоди се отнасят само за „полуфабрикатите”.

Както изглежда, чувствувала се е нуждата от запасяване с полуготови оръдия, които всеки момент да могат да заместят някои от износените и негодни средства на труда. Вероятно по тази причина не са били предварително изработени.

При направата на дупките по иглите, въдиците, харпуните, върховете за стрели и други са били използувани кремъчни свредели. Този вид продупчване обикновено се провежда от двете страни. Така пробитата дупка е винаги биконична, което е най-характерното за този вид отвърстия (обр. 4 а – д). Известен е и друг, трети начин за провъртяване – прорязването Той обаче се прилагал изключително при някои култови и накитни предмети с незначителна дебелина.

От казаното дотук се вижда, че оръдията от кост и еленов рог имат кръгли, елипсовидни и правоъгълни дупки. Те са направени чрез: а) ротационни движения с кремъчен свредел и провъртяващ стан; б) издълбаване чрез длето, резец и др.; в) прорязване.

В така разгледаните технологически операции по изготвянето на костени изделия най-голямо участие е взел кремъчният резец. На неговото широко използуване праисторическата костена техника дължи своите успехи. Участието на брадвите и теслите при изработването на костени и рогови оръдия се състояло в оглаждане на грапавините и отсичане на излишните разклонения по еленовите рога, както и заостряне на работните краища. Кремъчният нож намира широка употреба само при достатъчно навлажнена чрез пара кост. При пресните кости и рога пилата със зъбите си била по-ефикасна при напречно или надлъжно разрязване. С помощта на стъргалката се извършвало стъргане, което от гледна точка на последователността на техническите процеси се явява като последен украсителен етап.³⁰ Следва обаче да се добави, че с този обработвателен процес може да се отнеме значителна излишна маса. Следи от стъргане личат по-добре върху някои плоски костени идоли, върхове на копия и харпуни.³¹

Когато проследяваме техническите способи за обработването на костта, не можем да отминем шлифоването. Неговата роля е по-малка при изработването на оръдия, като се изключат харпуните, въдиците, шилата и иглите. Шлифоването е намерило приложение най-вече при изготвянето на култови и битови предмети. Този процес се извършвал с помощта на гладилките от пясъчници. Сравнително по-разнообразни пясъчни оръдия са използувани при изработването на костени идоли. Такива са намерени в откритата работилница в селищната могила до с. Хотница, за която вече споменахме.³² Често пъти при разкопаване на праисторически селища са намирани пясъчници с дълбоки бразди по средата, използувани явно за оглаждане на игли, шила и др. (обр. 5).³³

Чрез посочените технически способи през неолита и раннометалните епохи са били изработвани мотики, длета, чукове, сохи, въдици, харпуни, шила, игли, лъжици, върхове за стрели и копия, щампи за орнаментиране на керамика, гладилки, култови и накитни предмети и др. От всички току-що изброени оръдия най-многобройни и често срещани са шилата. В селищната могила до гр. Русе от намерените оръдия през 1950 – 1953 г. те съставляват 45% от общото количество на находките, а във Винча наброяват 618 от намерените общо 1000 костени оръдия.³⁴

Въз основа на функционалното предназначение на оръдията, направени от кост и еленов рог, ние бихме могли да ги разделим на следните групи:

1. Земеделско-изкопни оръдия, мотики, сохи и др.

2. Оръдия с общопроизводствено предназначение. Такива са чукът, длетото и дръжките.

3. Ловни и риболовни оръдия — въдици, харпуни, върхове за копия и стрели и др.

4. Оръдия с битово и кухненско предназначение – лъжичкчки, игли и др.

5. Оръдия за керамично производство – гладилки, щампи за орнаментиране на глинени съдове и др.

Прави впечатление, че находките от кост и еленов рог от неолита и енеолита са по-многобройни в сравнение с тези от бронзовата епоха. Те са изработени с по-голямо майсторство, при което се използува и перфорационният стан. Тези данни ни дават основание да твърдим, че през неолита й енеолита техниката за обработване на костта е високо развита. За това свидетелствуват и многобройните костени лъжички, идолите, при които от кост и еленов рог се моделират, макар и схематично, отделните части на човешкото тяло, както и редица накитни предмети с изящна изработка. През коя от тези две епохи (неолита или енеолита) костената техника е достигнала по-високо ниво на развитие, сега е трудно да се определи. За тази цел е необходимо специално изследване. Що се отнася до находките от кост и еленов рог от бронзовата епоха, то те се срещат много често през първата й половина. Това са предимно шила, длета и др. Обаче броят на оръдията на труда, като мотики, сохи и др., е незначителен. Така напр. от разкопаните 13 строителни хоризонта на селищната могила край с. Езеро, Сливенски окръг, произхождат общо само 14 мотики и 35 сохи. Тези факти показват, че оръдията от кост и еленов рог продължават да се използуват в земеделието през първата половина на бронзовата епоха, макар и по-рядко. Костта обаче благодарение на нейната леснодостъпност и податливостта й на обработка е останала като желана и предпочитана суровина до наши дни при изработването на редица накитни и други изящни предмети.

¹ Т. Тотев. За обработката на кост в средновековна България. – Археология, V, 1963, кн. 3, с. 83 – 92.

² Г. А. Бонч-Осмоловский. Палеолит Крыма. I. Грот Киик-Коба. М. – Л., 1940; М. Е. Фоос. Костяные и деревянные изделия стоянки Веретье. – МИА СССР, 2, 1941, с. 212 – 235; М. А. Гвоздовер. Обработка кости и костяные изделия Авдеевской стоянки. – МИА СССР, 39, 1953, с. 192 – 226; С. А. Семенов. Первобытная техника (Опыт изучения древнейших орудий и изделий по следам работы). – МИА СССР, 54, 1957, с. 7; О. С. Гадзяцкая. Костяные изделия стоянки Сахатыш II. – КСИИМК, 106, 1966, с. 16 – 26; Н. Camps-Fabrer. Matiere et atr mobilier dans la prehistoire Nord-Afracaine et Saharienne. Paris, 1966, p. 15 – 136; C. N. Mateescu. L`industrie de l`os a Vadastra durant la fase Vadastra II (Neolothique Moyen). – Extrait des Proceeding. VII^tb Internation Congress of Antropological science 1968. V. III. Tokyo and Kyoto. p. 142 – 144; P. Kenneth, P. Oakley. Analytical Methods of Dating Bones. – Science in Archaeology. A Survey of progress and research. Thames and Hudson, 1961, p. 35 – 45; J. Boessneck. Osteological Difference between Sheep (Ovis areies Linne) and Goat (Capra Rircus Linne). – Science in Archaeology. A Survey of progress and research. Thames and Hudson, p. 331 – 375; A. Roussot et J. Ferrier. La Grotte de Fontarnaud commune de Lugasson (Gironde). – Bulletin de la Societe prehistorique francaise, 68, 1971, f. 2, p. 514-520; H. Hodges. Artifact an introduction to primitive technology. New York – London, 1964, p. 153-156.

³ К. Ст. Кънчев. Оръдията на труда през енеолита в България. Дисертация за придобиване на научната степен кандидат на историческите науки. С 1968. с. 49—62.

⁴ Първите костени оръдия са използувани през мустерската епоха. Това са остри парчета от кухи кости, натрошени, за да се извади от тях костният мозък. Срв. М. М. Герасимов. Обработка кости на палеолйтической стоянке Мальта. — МИА СССР, 2, 1940, с. 67.

⁵ Г. Чайлд. У истоков европейской цивилизации. М., 1952. с. 76.

⁶ Индианците от Северна Америка изработвали лодки еднодръвки с помощта на „брадви" от зъби на бобри. Срв. Ф. Липс. Происхождение вещей. М., 1964, с. 204.

⁷ Г. Георгиев и Н.Ангелов. Разкопки на селищната могила до Русе през 1950—1953 година. — ИАИ, XXI, 1957, с. 65, табл. II; С. Н. Бибиков. Раннетрипольское поселение Лука Врублевецкая на Днестре. К истории ранних земледельческо-скотоводческих племен на юговостоке Европы. — МИА СССР, 38, 1953, с. 111; Ch. Zervos. Naissance de la civilization en Grece. I. Paris, 1963. P. 96-97.

⁸ Това мнение се поддържа и от проф. Ст. Иванов от ВВМИ, София, с чиято помощ бяха разработени някои въпроси от настоящата статия, поради което му изказвам своята признателност.

⁹ В. Миков и Н. Джамбазов. Деветашката пещера. С, 1960. с. 59.

¹⁰ В. Толмачев. Предмети „костяного века” из Восточной Сибири. — Сообщения ГАИМК, 2, 1929, с. 334, 338.

¹¹ Пак там; А. А. Спицнн. Разведки памятников материальной культуры. Пособие для краеведов. Л., 1927. с. 37.

¹² С. А. Семенов. Цит. съч., с. 21.

¹³ Пак там.

¹⁴ Тъй като разликата между видимата структура и качеството на костта и рога е незначителна, ние ще разгледаме общо техническите способи за тяхната обработка.

¹⁵ Непубликувани материали в ОИМ, Търговище, инв. № 10, 590, 180, 98, 396, 93, както и в Градския исторически музей, Казанлък, инв. № 405, 235.

¹⁶ С. А. Семенов. Топор в верхнем палеолите. – КСИИМК, 3, 1950, с. 170; H. Camps – Fabrer. Op. cit, p, 17.

¹⁷ Р. Попов. Коджа-Дерменската могила при Шумен. – ИБАД, VI, 1916-1917, с. 95, обр. 25 в и непубликувани материали в ОИМ, Шумен, инв. №333 334, и 76.

¹⁸ С. А. Изюмов. Техника обработки кости в дьяковское время и в древней Руси. — КСИИМК, 30, 1949, с. 16.

¹⁹ С. А. Семенов. Техника обработки кости в палеолите. — ТКИЧП, XIII, 1957, с. 367.

²⁰ Този черен цвят може да бъде придобит: а) при прилагане на друг технологически процес, за който ще стане дума по-долу; б) от опожаряване на жилището, в което са се намирали костените предмети.

²¹ Непубликувани материали в ОИМ, Стара Загора, ОИМ, Варна, и ОИМ, Шумен.

²² П. Д е т е в. Селищната могила при с. Биково.— ГМПО, I, 1954, с. 169, обр. 36, 37; Р. Попов. Разкопки в пещерата Моровица. — ИАД, III, 1913, с. 284—285, обр. 203.

²³ Тази предварителна обработка на костения материал в литературата се нарича неправилно „размекване". Според специалистите размекване на костите означава да се отнеме по химически път неорганическият компонент от структурата им.

²⁴ Р. Попов. Предисторическата Денева могила при село Салманово. — ИАД, IV, 1914, с. 148—225; Н. Ангелов. Селищната могила при с. Хотница, Търновско. — Изследвания в чест на акад. Д. Дечев. С, 1958, с. 394, и непубликувани материали в ОИМ, Стара Загора, ОИМ, Враца, и ОИМ, Видин.

²⁵ Н. Ангелов. Работилница за плоски костени идоли в селищната могила при с. Хотница, Търновско. — Археология, III, 1961, кн. 2, с. 35, обр. 1.

²⁶ При съвременната обработка костта се изварява във вода при температура около 120°.

²⁷ Т. Тотев. Цит. съч., с. 85, и цит. там лит. Това мнение се поддържа и от проф. Ст. Иванов, както и от други специалисти.

²⁸ М. М. Герасимов. Цит. съч., с. 70—71.

²⁹ П. Детев. Цит. съч., с. 169; Г.Георгиев и Н.Ангелов. Разкопки на селищната могила до Русе през 1948—1949 г. ИАИ, XVIII, 1952, с. 131, обр. 101; В. Миков и Н. Джамбазов. Цит. съч., с. 64.

³⁰ С. А. Семенов. Техника обработки кости... с. 372.

³¹ Непубликувани материали в ОИМ, Русе.

³² Н. Ангелов. Работилница за плоски костени идоли... с. 34.

³³ П. Детев. Цит. съч., с. 163, обр. 2.

³⁴ Г. Георгиев и Н.Ангелов. Разкопки през 1950—1953 г., с. 65, табл. 2; Др. Среjовиђ — Б. Jовановиђ. Оруђе и оружjе од кости и накит из Винче.—Старинар, нова сериjа, IX—X, 1958—1959, с. 182 и сл.