Класификация и характер на гробничните постройки и съоръжения в Преслав

ПАВЕЛ ГЕОРГИЕВ
Преслав, 4, 1993, 79 – 107.

Интересът към гробничните съоръжения на преславските църкви и манастири не е нов, макар че досега те не са били предмет на отделно изследване. Проучването им се изразява главно в описание на откритите при разкопките останки и изясняване връзката с църковните строежи, в които или край които те се намират. Нови, по-различни цели в тяхното изследване се наблюдават единствено в обобщаващите трудове върху църковното и манастирското строителство в Преслав. Така например Т. Тотев в проучването си върху манастира в Тузлалъка отбелязва, че „гробниците към манастирската църква в Тузлалъка са изградени от север, в съгласие с установилата се в Преслав практика”¹. След него Н. Чанева спира още по-трайно вниманието си върху гробничните постройки в преславските манастири, схващайки ги като един от важните „обективни критерии” при диференцирането на манастирите от светските феодални имения в Преслав². Независимо от тези положителни стъпки трябва да се признае, че изследването на гробничните постройки и съоръжения в Преслав е незадоволително. За повечето от тях няма достатъчно точни и пълни данни и при публикуването им те не са подлагани на сравнителен анализ, липсват опити за уточняване на техните типове и изграждане на класификационни редове, които да спомогнат за установяване на характера и функцията им. Предприемайки инициатива в тази насока, ние се надяваме, че ще спомогнем за по-задълбочено изучаване на християнската култура в Преслав и съвременните нему центрове на Първото българско царство.

На територията на втората българска столица и нейната непосредствена околност са известни десетина отделни гробнични постройки, приблизително още толкова зидани гробни камери във вътрешността на църквите, а също така и зидани или обикновени гробове край тях. Всички те представят една доста разнообразна практика на строителство и използване на християнски гробнични съоръжения, която изисква тяхното диференцирано разглеждане. Класификацията, която предлагаме, се основава на два признака: според устройството и мястото, на гробничните съоръжения спрямо църковната сграда.

I. ГРОБНИЧНИ ПОСТРОЙКИ

Според позицията си спрямо църквата гробничните постройки образуват две групи. Първата от тях — по-многобройната — е представена от строежи, разположени от северната страна на храмовете, а втората, в която влизат само един или два паметника, включва постройки от южната страна на църквите. Според устройството си и преди всичко по броя на гробните камери постройките от първата група биват многокамерни и еднокамерни. Многокамерните гробнични постройки са задължително отделно от църквите, докато едномерните са пристроени към тях. Разположените от юг на храмовете постройки имат също характера на пристройки и поне засега, изглежда са еднокамерни по вътрешното си устройство.

1. Многокамерни гробнични постройки

В тази група влизат общо четири паметника, които са самостоятелни спрямо църквата и са разположени от северната й страна. Те от своя страна образуват две подгрупи, разграничени според архитектурните си особености и предназначение.

А. Гробници — крипти

Тук попадат две самостоятелни гробнични постройки, изградени до църквите в манастирите в м. Патлейна и Под Зъбуите. Манастирската гробница в Патлейна се намира на около 10 м от север на църквата и на няколко метра под равнището на пода й, което безспорно се дължи на големия наклон на терена тук (обр. 1)³. Макар и изолирана от манастирския храм, тя е включена в рамките на северното манастирско крило. От църквата към гробницата и останалите помещения, разположени под нейното ниво, води стръмна каменна стълба с площадка пред западната стена на гробницата, където трябва да се очаква, да е имало вход. Запазената приземна част е заета от шест гробнични камери, разположени от двете страни на надлъжен зид. Ако се съди по височината, на която е запазен южният зид на гробничната постройка, освен приземния си етаж с гробовете тя ще да е имала и етаж, достъпен откъм терасата, върху която е построена църквата. Подът на етажа, както и при останалите от манастирските сгради, изглежда да е бил на гредоред. Неясна засега остава връзката на етажът от гробничната постройка със съседните й помещения. За отбелязване е, че като цяло дължината на гробничната постройка е съобразена с размерите на притвора и наоса на църквата.

Гробничната постройка в манастира Под Зъбуите има аналогично положение спрямо църквата (обр. 2)⁴. Отсъствието на денивелация на терена тук е позволило на строителите да я доближат максимално до стените на храма, но ги е задължило да вкопаят приземната й част на повече от 2 м под равнището на каменната площадка, върху която е била издигната църквата. Слизането към гробничното помещение се осъществява посредством каменна стълба от запад, която извива и излиза в горния си край пред северозападния ъгъл на църквата, както и в Патлейна. Вътрешността е заета от седем гробни камери: по три от двете страни на надлъжен коридор и една, по-малка, в източния му край. Шестте гробнични камери са засводени със самостоятелни сводове — аркосолии, докато седмата е оставала под полуцилиндричен свод над коридора. С отделен свод е била покрита и стълбата към гробничното помещение. Градежът е от грижливо дялани варовикови блокове, споени с хоросан. Над сводестото покритие на гробницата е имало наземен етаж, издигащ се наравно с църквата, но от него не е оцеляло нищо. Подобно на Патлейна и тук етажа от гробничната постройка е бил в досег с манастирските строежи. Директната му връзка с наоса на църквата обаче остава хипотетична.

Решението на гробничните постройки от манастирите в Патлейна и Под Зъбуите на две нива определя ясно техният характер. Приземната или подземната част от тях е снабдена със зидани гробни камери и има функцията на същинско гробнично помещение — крипта⁵. Сводестото покритие и по-специално аркосолиите над отделните камери в гробницата Под Зъбуите не оставят никакво съмнение в тази насока. Те са особен вид съоръжения, натоварени с дълбока символика, имитиращи християнски гробове в пещера и по-точно гроба на Христос в Ерусалим⁶. Що се отнася до етажа над същинското гробнично помещение, той ще да е имал функцията на параклис за заупокойни молитви и литургия в съботния ден, извършвани в памет на починалите християни. Като цяло гробничните постройки от Патлейна и Под Зъбуите могат да бъдат характеризирани като параклиси с крипта, известни с названието κοιμητήριον. Отделянето на гробничната от централната култова постройка, предназначена само за евхаристични събирания, се наблюдава още през V в. и се схваща като резултат от развитието на източната, сиро-палестинската теологична мисъл. Съгласно нея монасите и проповедниците на християнството са приемници на мъчениците от епохата на гоненията и гробничните постройки за тях се приемат за разновидност на мартириите. Първата постройка от този тип е засвидетелствана в Лаврата на св. Евтимий край Ерусалим, където е разположена на север от църквата, но в рамките на манастирската ограда⁹. В сирийските манастири от V-VI в. колективната гробница се разполага също в рамките на оградата, на север или изток от олтара на храма, като най-разпространеният тип е постройка, ориентирана по оста изток — запад, подобно на хипогеите с аркосолии над гробните камери, и постройка, прилична на еднокорабна църква над земята¹⁰. Строежът на крипта с параклис над нея (κοιμητήριον) продължава по-късно във византийските манастири, но там те задължително се разполагат извън рамките на манастирската ограда по хигиенни съображения¹¹. Класически пример за това е гробничната постройка-параклис към манастира от XI в. в Дафни, край Атина, разположена на около 180 м южно от оградата¹². По своето устройство тя е близка аналогия на гробничната постройка от Под Зъбуите в Преслав, от която се отличава може би единствено по наличието на апсида към параклиса. Отсъствието на апсида в източния край на преславските гробнични постройки трябва да се обясни не толкова с по-ранната им датировка в сравнение с тази от Дафни, колкото с това, че те възпроизвеждат и като разположение в рамките на манастирския ансамбъл, и като устройство старохристиянски модели от Сирия и Палестина, а не съвременни на тях византийски модели. В това ни убеждава колективната монашеска гробница от Теледа, която подобно на постройката от Под Зъбуите е издълбана в скалата и до нея се достига със стълба; разположена е по оста изток-запад и има седем гробни камери: шест покрити с аркосолии и един отделен саркофаг¹³. Разполагането на гробничните постройки от Патлейна и Под Зъбуите не само в рамките на манастирската ограда, но и в досег с манастирските сгради е абсолютно противопоказно с предписанията в съвременните на преславските манастири византийски типици¹⁴. Там обаче става дума преди всичко за забрани за първични погребения на монаси в рамките на манастирската ограда. Подобно на старохристиянските и византийските циметириални постройки преславските гробнични постройки в Патлейна и Под Зъбуите са служели за манастирски костници, в чиито крипти са били събирани костите на починалите монаси след три- или четиригодишен срок от първичното им погребение в земята, съгласно установената манастирска практика¹⁵. Това именно обяснява и досега им с манастирските сгради.

По архитектурното си решение на две нива и ориентация на изток представените две гробнични постройки в Преслав наподобяват т.нар. двуетажни църкви-гробници¹⁶. Приликата с тях обаче е действителна само дотолкова, доколкото те имат общ първоизточник в двуетажната конструкция на раннохристиянския мартирий¹⁷ . Отсъствието на апсида към параклиса и близостта на преславските гробнични постройки до манастирския храм не позволяват да ги възприемаме като предшественици на сгради като костницата на Бачковския манастир, църквата в Асенова крепост или двуетажната част от Боянската църква. Не бихме могли да ги определим и като „църкви-гробници” — термин, въведен от К. Шкорпил за част от преславските църкви с гробове в притвора, на които ще се спрем по-нататък¹⁸.

Б. Едноетажни постройки с гробове под пода

В тази подгрупа влизат също два паметника: гробничната постройка в т.нар. граждански комплекс в м. Селище и тази в м. Манастира в землището на с. Драгоево, източно от извънградската част на Преслав. По принцип с многокамерното си вътрешно устройство и положение спрямо църквата гробницата от Селище принадлежи към групата на манастирските крипти от Под Зъбуите и Патлейна (обр. 3_а). В нейната архитектура обаче се наблюдават и редица важни отлики. В първоначалния си вид тя е самостоятелна постройка с почти квадратен план, чиято надлъжна ос все пак е перпендикулярна на църквата. Това личи преди всичко от входа в средата на северната й страна, а също и от разпределителния зид между четирите чифта гробни камери във вътрешността й. Напречната ос на гробницата е подчертана и с допълнително изграденото от северната й страна преддверие. Гробните камери са достатъчно големи за първични погребения, което се съгласува с откритите в тях скелети, предимно в анатомичен порядък. Покритието на гробовете, както сочи Й. Чангова, е било осъществено с помощта на цялостна дървена скара, опряна в ъглите на специални стълбчета и подредени върху нея големи, почти „бипедални” тухли. Дълбочината на гробните камери е около 0,35 м, а с покритието — 0,50-0,60 м. Постройката е вкопана на около 1,40 м под равнището на пода на църквата и стените й, обмазани отвътре с бял хоросан, са се извисявали над терена, оформяйки помещение непосредствено над ниската приземна част с гробовете. По принцип то следва да се тълкува като параклис или изобщо като помещение, свързано с обслужване на гробовете под неговия под.

Без съмнение гробничната постройка от Селище е изградена по подобие на манастирските гробници в Под Зъбуите и особено на тази в Патлейна, с която има прилика и по градежа си от ломени камъни и хоросан. За разлика от тях обаче тя е едноетажна постройка, под чийто под са устроени гробни камери, достъпни, както се вижда от нивото на прага на входа, единствено при демонтиране на настилката върху дървената скара. Всички тези особености ни карат да приемем извода на Й. Чангова и повечето изследователи след нея, че гробницата, а и целият архитектурен комплекс, в който се намира, имат светски, неманастирски характер²⁰. Що се отнася до нейните „манастирски" черти — обособено положение от север на църквата, решение на две нива и някои други, те са в съгласие с цялостното оформление на архитектурния ансамбъл като манастир и според нас са резултат от едно пряко влияние на монашеските обители върху феодалните имения от градски тип.

При разкриването на гробничната постройка от Селище са фиксирани факти, които говорят определено за нейното преустройство, целящо преди всичко разширението й. Южната стена на постройката била разрушена до нивото на терена и долепена до корпуса на църквата. Над останките от разрушения зид били оформени нови две гробни камери, оставащи на около 1 м по-високо от тези под първоначалния под на гробницата и вероятно оформени като ниши пред северния зид на църковната сграда. По-високото ниво на новоизградените гробни камери поставя пред нас въпросът, дали при преустройството на постройката не е бил повдигнат и подът на гробничното помещение, така че те също да остават под равнището на първоначалния под? При това положение вътрешният обем на постройката би бил разпределен на две, в общи линии равностойни части (етажи). В подкрепа на тази хипотетична реконструкция могат да се приведат и други косвени доказателства: пристроеното от север преддверие, годно да вмести и дървена стълба за изкачване, наличието на контрафорс при връзката между гробничната и храмовата постройка и др., но всички те не са достатъчни да я защитят докрай. Възможността двете новоизградени гробни камери да са оформени в ниши (с аркосолии?) над пода на гробничното помещение остава напълно реална. Откритите в тях скелети от първични погребения не позволяват да се мисли за промяна в светския характер на постройката и комплекса изобщо²¹.

Данните за гробничната постройка при с. Драгоево не изясняват със сигурност въпроса за връзката й с други строежи наоколо. По устни сведения на Т. Балабанов знаем само, че южно от нея е имало следи от рушевини на друга сграда, може би църква, както при останалите паметници от този род. Гробницата подобно на тази от Селище има почти квадратна форма и вътрешността й е заета от четири, подредени в една редица гробни камери с нормални за първични погребения размери (обр. 3б)²². Стените на камерите са оформени от изправени на ребро каменни плочи и имитират саркофази, а покритието им е съставено от дялани и застъпващи се откъм ръбовете си камъни, каквито са използвани още в раннохристиянските хипогеи²³. Над камерите, разположени в приземната полувкопана част от постройката, е имало със сигурност гробнично помещение. Като цяло тя стои много близо до тази от Селище и не е изключено да е била построена под нейно влияние в близката околност на Преслав. Предназначението й за първични погребения навежда към мисълта, че е имало също светски характер и най-вероятно е влизала в рамките на извънградско феодално имение. Откритите в камерите кости от множество скелети и особено названието на местността „Манастира” ни насочват към възможността гробницата в по-късен етап да е била използвана като манастирска костница.

2. Еднокамерни гробнични постройки

Такива засега са засвидетелствани само при т.нар. църква на Мостич и в манастира в м. Тузлалъка в извънградската част на Преслав. За разлика от предходната група те не са самостоятелни постройки, а са пристроени към северния зид на църковните сгради.

Към църквата на Мостич са известни две или три пристроени малки гробнични постройки (обр. 4_а)²⁴. Първата от тях е пристроена срещу разпределителния зид, между притвора и наоса на църквата, и е оформена от запад и север със зид, а от изток остава незатворена. В тясното пространство е иззидана гробна камера, над която е открита плоча с известния надгробен надпис на чъргубиля-монах Мостич, живял по времето на царете Симеон (893-927) и Петър (927-969). След продължителна дискусия днес се приема, че погребението в малката по размери камера е вторично²⁵. Миниатюрната постройка над камерата ще да е била предназначена за заупокоен ритуал над гроба-костница на монаха Мостич. Откритите тук находки позволяват да се каже, че над гроба е горяло кандило.

На изток от гробницата на Мостич са открити останките от друг Г-образен зид, който ограничава пристройка, отворена на запад и малко по-широка от нея. Наличните данни не позволяват да се каже със сигурност дали тя е част от гробничния параклис на Мостич или е друга, по-ранна постройка, която би могла да се свърже с блока от тухлена зидария, който остава непосредствено от запад на гроба с надписа на Мостич. Намерените при разкопките детайли от рязана мраморна мозайка са, изглежда, от разрушения под на тази постройка, която ще да е имала също гробнично предназначение.

За друга гробнична постройка, разположена непосредствено от север на притвора, съобщава В. Иванова. От нея е оцеляла само гробната камера с част от ограждащия я от запад зид²⁶. Това обаче е достачно да бъде реконструирана като тази на Мостич. Според намерените в камерата костни останки откривателката й е склонна да допусне, че тя е била предназначена за първично погребение на „висше църковно лице” в седнало положение. По-вероятно е обаче и тук да се отнася за вторично погребение.

В светлината на текста от надгробния надпис на чъргубиля-монах Мостич долепените от север на църквата малки гробнични постройки-камери, позволяващи събирането на кости за вторично погребване, могат да се тълкуват като индивидуални монашески костници, чието изграждане трябва да отдадем на високото обществено положение приживе на погребаните в тях.

Първоначалната манастирска църква в Тузлалъка има две гробнични постройки от северната си страна²⁷. Първата от тях е засводена и има характер на същинска крипта въпреки малките си размери. Тя е пристроена към северното рамо на църквата (обр. 4б), има надлъжна ос север — юг и размери 2,40/1,40 м. Отвън тя прилича на петстенна апсида, като северният й зид е подчертано дебел и отвътре в него е оформена правоъгълна ниша. Стените й са иззидани с блокове, споени с бял хоросан. Почти квадратното й вътрешно пространство е засводено с полудилиндричен свод от каменни плочи, а нишата — с аркосолий от тухли. Гробницата е вкопана в терена и сводът й е оставал под нивото на църковния под или малко над него. Северната основа на манастирския храм затваря плътно гробничната камера, така че достъпът към нея е могъл да се осъществи посредством малък отвор в свода, по подобие на раннохристиянските хипогеи²⁸. Над гробничната камера-крипта следователно е имало, както допуска и Т. Тотев, помещение, свързано с вход с църковния наос. То със сигурност е изпълнявало функциите на гробничен параклис. С вкопаването си в терена, наличието на солиден свод и аркосолии постройката от Тузлалъка е несъмнено крипта с малък параклис за заупокойни ритуали. Това, както и положението й спрямо църковната сграда, и начинът й на градеж позволяват тя да бъде сравнена с голямата манастирска крипта в Под Зъбуите. Разбира се, тя не може да бъде определена като манастирска костница. Малките й размери на гробничното помещение, а също и предполаганият от нас отвор за влизане в него сближават криптата с раннохристиянските хипогеи и насочват предназначението й за единични погребения, подобни на тези от църквата на Мостич. Важен типологичен белег в гробницата от Тузлалъка е нейната форма и долепването й плътно към църковната стена. С това тя напомня старохристиянските мавзолеи с форма на апсида, долепени отвън до стените на литургичната зала. както в Салона-Манастирине, Картаген, „Св. Петър” в Рим и др.²⁹. За разлика от тях обаче гробницата от Тузлалъка е с многостенна, а не с полукръгла или друга форма. Многостенната форма на апсидите, както е известно, е характерна за византийската църковна архитектура³⁰ и тя именно издава участието или дори посредничеството й в устройването на криптата от Тузлалъка. Същевременно този неин белег ни дава повод да изразим съмнения относно възможността тя да е служела за мавзолей на светски лица, както при повечето от посочените примери от старохристиянско време. Откритите в северната половина от кръстовидния наос на църквата от Тузлалъка гробнични съоръжения, за които ще говорим по-долу, са изградени ad sanctos към близката крипта, а не обратно. Това ни дава основание да предполагаме, че в криптата са били положени костите на видно духовно лице или дори мъченик, или светец.

Втората гробнична постройка към църквата в Тузлалъка е обикновено правоъгълно помещение, пристроено към нейната северна апсида (обр. 4_б). Размерите му са 3/2 м с вход от запад. Под нивото на пода са открити два гроба с нормални за първични погребения размери. Северният от тях, както отбелязва Т. Тотев, е по-късен и може да се свърже със съществуването на горната църква³¹. Хоросановият трошляк под южната му стена от преупотребени от по-ранната църква архитектурни детайли обаче подсказва, че на негово място е имало друга камера, изглежда, съвременна на първоначалната манастирска църква. Така че още отначало гробничната постройка е имала две камери, отделени от тясна пътека. Първичен все пак изглежда да е гробът откъм църковната стена. Стените му са облицовани с гладки каменни плочи като същински саркофаг с плоско покритие, каквито са повечето от саркофазите през средновизантийската епоха³². Разполагането на постройката и респективно камерата до олтара — най-високия семантичен ранг от пространствата в храма — може да се приеме за указание за високото положение на погребания там. Косвено доказателство за това е и фактът, че гробът просъществувал и след разрушаването на първата църква, макар че не се знае при какви обстоятелства от него са били извадени костните останки. Положението на тази гробна камера в непосредствена близост до северната апсида подсказва, че е била отредена за духовно лице. На това място съгласно старохристиянската традиция се изгражда гробнична постройка за основателя на манастира, както и за монашески осуарий³³. Гробничните пристройки встрани от апсидите, до олтара на храма, се означават в Синаксара на Цариградската църква със стереотипната формула πλησίον т.е. „близо до”³⁴. Във Византия тази практика се наследява от старото правило мартирионите с костите на мъченици и основатели на манастирски строежи с духовно призвание да се изграждат извън евхаристичната зала, но в съседство с апсидата. Старохристиянската и ранновизантийската практика е продължена и на Запад, където до олтара на църквите или на малко разстояние от него се изграждат мавзолеи на князе или епископи, най-често ктитори на съответните строежи³⁵. Случаят с параклиса от северната страна на Голямата базилика в Плиска, за който с основание се предполага, че е бил посветен на княз Борис I — основател на храма и български светец, — отбелязва съблюдаването на тази практика и у нас след покръстването³⁶. С други думи, налице са сериозни основания да допускаме, че гробницата с камерата-саркофаг при северната апсида на манастирския храм в Тузлалъка е била предназначена за погребението на духовно лице — ктитор, който приживе ще да е имал висок сан: епископ, митрополит, а защо не и патриарх? Що се отнася до вторият гроб, ако съдим от значително по-голямата му дължина и ширина, в сравнение с изградения по-късно над него, можем да приемем, че е бил използван като камера—осуарий за вторични монашески погребения, както в Сирия и Палестина в старохристиянско време. Наличието на крипти под пода на наоса в църквата обаче не изключва възможността и тук да са били полагани първични погребения. Изводът на Т. Тотев за виден член на братството или ктитор, направен въз основа на открития в гроба скелет, остава валиден за горния строеж на църквата и последната фаза от живота в манастира. Големият кръст с триъгълни уширения на рамената, вдълбан върху източната страница на гробната камера, е често срещан знак върху надгробия на монаси или духовни лица у нас през целия X век³⁷.

С наличието и на втора гробна камера гробничната постройка от Тузлалъка се доближава до групата на едноетажните строежи с гробове под пода като тези от Селище и Драгоево. Едновременно с това тя стои много близо и до индивидуалните гробнични постройки при Църквата на Мостич, които обаче са за вторични погребения. В типологическо отношение гробницата от Тузлалъка е свързващо звено между двете групи паметници. Заедно с това тя показва още веднъж тясната обвързаност между манастирските и светските по характер гробнични постройки.

3. Гробнични постройки от южната страна на църквите

От тази група са засвидетелствани един или два паметника. На първо място тук трябва да посочим постройката към малката кръстокуполна църква, открита в м. Делидушка, в извънградската част на Преслав (обр. 5_а)³⁸. Тук тя се долепва плътно към църковния наос и има правоъгълна форма. В средата на помещението, под равнището на неговия под, е установена голяма правоъгълна гробна камера с размери 2,25/1,35/1,26 м. Останки от погребение не са открити и това дава основание на разкопвача Ст. Станчев да смята, че камерата не е била използвана. Изводът му, че гробницата е имала семеен характер, се основава на „двойната” за нормално първично погребение големина на камерата и едва ли може да бъде ревизиран. По положението си спрямо храма гробницата от Делидушка намира близък паралел с новооткритата постройка с вкопан под пода й каменен саркофаг при църквата от с. Черноглавци, Шуменско . Ако се съди от намерените там кости от няколко скелета, последният от които в анатомичен порядък, ще да е имала също характер на семейна гробница, въпреки предполагаемия манастирски характер на църквата и комплекса около нея.

Втората постройка от тази група е при определяната като манастирска църква в м. Под Вълкашина, извън стените на Преслав (обр. 5_б)⁴⁰. Тя е най-лошо запазеният и неясен паметник от този род. Както и църквата, тя е запазена само в чакълената подложка за основите така че можем да говорим повече за строително петно, отколкото за план. Подложката очертава правоъгълник с твърде дебели основи, а ограниченото от тях пространство е със сравнително малки размери Дебелината на основите предполага оформянето в тях на гробни камери. Никакви данни обаче не подкрепят подобна хипотеза. Откритите тук четири скелета са отчасти върху подложката и отчасти върху oграденото от нея пространство и изглеждат да са от време след разрушаването на постройката, както и гробната камера от южната страна. Ако постройката има наистина гробничен характер, първоначалните гробове в нея са били унищожени при разрушаването й. Прави впечатление, че липсват данни за вкопаването й и камерите трябва да са били оформени приблизително на равнището на пода, което е в противоречие с практиката на този род строителство. В тази връзка с разположението си спрямо църквата и доловимия само в общи линии характер, постройката от Под Вълкашина стои близо до т.нар. „кръщелня” към църквата в обект № 31 в Плиска⁴¹.

4. Наблюдения върху хронологията и характера на гробничните постройки

Преди всичко прави впечатление, че гробничните постройки от Преслав са изградени във връзка с църкви с кръстокуполни конструкции. Освен това те остават изключително преславско явление. Извън столицата Преслав те почти не се срещат. В Плиска например, където повечето от разкритите църкви са с базиликален план, не е открита нито една гробнична постройка от типа на преславските. Наистина до катедралните храмове Дворцова и Голяма базилика има пристройки, но това са параклиси с мемориално, а не строго гробнично предназначение. Същински гробнични постройки отсъстват и при базиликите край селата Крум и Равна. Единствено изключение прави църквата с базиликален план при Черноглавци. Обяснението на всички тези закономерности трябва да се търси единствено в хронологията на строителство на гробничните постройки. Очевидно е, че гробничните постройки се появяват по време, когато основен архитектурен тип в църковното строителство у нас е кръстокуполният. Известно е, че възприемането му от Византия се отнася към X в., когато Преслав като столичен център на българската държава става средоточие на новия тип култова сграда. Въпросът, който си задаваме в случая, е дали постройките с гробнично предназначение навлизат у нас заедно с кръстокуполната конструкция или съчетаването им се извършва едва в Преслав? Примерите, които познаваме от Византия, не предлагат подобно съчетание между кръстокуполен храм и гробнична постройка или пристройка и ние засега сме принудени да заключим, че тази своеобразна комбинация е била извършена на местна почва през X в. По-вероятно е все пак тя да е внесена от непознати нам провинциални центрове, в които живеят продължително старохристиянските традиции на погребална практика. Концентрирането на гробничните постройки при църкви изключително от столицата Преслав и нейната непосредствена околност показва, че те са ново явление, което е нямало продължителна практика и след внедряването му у нас. Подобна „съдба” имат, както е известно, и други „преславски” културни явления: рисуваната керамика, каменната пластика, донякъде и кръстокуполният храм и други, останали непознати за културното развитие на Плиска и други центрове на българската държава през X в. Изключението с гробничната постройка от Черноглавци трябва да се схваща по-скоро като доказателство за тесните контакти на този отдалечен манастир със столичния център Преслав. Известна по-точна ориентация за появата на гробничните постройки у нас предлага манастирската църква при Равна осветена през 897 г.⁴². Там все още няма изградена отделна гробнична постройка. Първичните монашески гробове са от север и североизток на църквата, а в нейния екзонартекс са изградени камери-костници за вторичните погребения. Този пример ни навежда на мисълта, че практиката на изграждане на специални гробнични постройки към църквите у нас започва след края на IX в. В българската столица тя се е наложила едва по времето на цар Петър. Към това заключение водят примерите с гробницата на чъргубиля-монах Мостич, неизползваната гробнична постройка в Делидушка, гробницата от Черноглавци, където датираните надгробни надписи от запад на църквата сочат 50-те и 60-те години на X в.⁴³. За датировка в Симеоновата епоха би могло да се допуска единствено при гробниците от Под Зъбуите и донякъде в Патлейна, но по-скоро априорно, отколкото на базата на конкретни данни.

Връзката храм-гробнична постройка показва, че последните не се срещат при големите съборни или дворцови църкви като Дворцовата базилика, Кръглата църква, базиликите в Гебе Клисе, Сакалова могила и Стамбол Йолу. Сравнително ранната дата на изграждане на тези храмове — преди или в началото на X в., не е единствената причина за това, тъй като цимитериални постройки липсват и при двете построени една над друга кръстокуполни църкви от Чупката. В селищни църкви като тази от Виница и Бял бряг (№ 1) те също отсъстват. Засега се налага изводът, че гробничните постройки, особено многокамерните, са характерни за големите архитектурни ансамбли: преди всичко манастирски и в отделни случаи във феодални имения. Съществуват изключения като това от манастира в Аврадака, където не е установена гробнична постройка, и църквата от Делидушка, край която не е разкрит архитектурен комплекс. Те обаче, особено случаят с Аврадака, могат да се обяснят с пропуски в теренното изследване.

Втората насока за извличане на изводи изхожда от мястото на гробничните постройки спрямо църковната сграда. Паметниците с изявен характер на колективни костници-крипти, като тези от Под Зъбуите и Патлейна, са разположени от север на църковния наос и въпреки близостта си са самостоятелни строежи. От север на храма, но долепени до неговата стена са и еднокамерните гробници за първични или вторични погребения с доказан монашески характер от църквата на Мостич и в манастира в Тузлалъка. Практиката колективните или индивидуалните, монашески осуарии да се поместват отделно от църквата, обикновено от северната или източната й страна, са познати още от раннохристиянско време⁴⁴. Първични монашески погребения, подлежащи на преместване в крипти-костници във, или към храмовете, са установени от северната страна в манастирите при Равна, църквата на Мостич, Под Зъбуите и др.⁴⁵ Манастирският некропол при Голямата базилика в Плиска е от южната й страна, в отделен двор от манастира⁴⁶. Некрополът тук обаче има стационарен характер, т.е. гробовете в него не са били отваряни, а костите пренасяни в костница. Това, както и съсредоточаването на жилищните части от комплекса от северната страна на базиликата в Плиска обясняват по-различното местоположение на монашеския некропол там. Изложените факти дават основание да приемем, че гробовете и гробничните постройки, разположени от север на църквите в големи архитектурни ансамбли, имат монашески характер. Изключение от това правило са гробницата в Селище и близката й по оформление постройка от Драгоево, но те също следват манастирски образци, макар че имат и свои особености в устройството си.

Характерът на гробничните постройки от южната страна на църквите също трябва да бъде съгласуван с този на обикновените гробове, разположени от същата страна на храма. Южната или, както се сочи в писмените текстове, „дясната страна” на храма с прилежащия непосредствено терен извън него се приема от християнската традиция за „почетно” място за извършване на погребения . В това ни убеждават както писмените източници за погребения на видни духовни или светски лица, така и археологическите проучвания, които регистрират най-добре оформените богати гробове в близост до южната стена, югоизточния ъгъл или южната апсида на храмовете . Трябва да уточним че от юг, макар и да се погребват както светски, така и духовни лица, става дума за стационарни, т.е. постоянни гробнични съоръжения. Вторични погребални съоръжения, като манастирски костници до южната стена на храмовете, не са ни познати. Те се ситуират, както видяхме, от север на църковните постройки. Следователно данните, с които разполагаме, позволяват, да направим извода, че гробничните постройки от южната страна са по-скоро за светски, отколкото за обикновени монашески погребения.

Специално за монашеските гробни съоръжения е от значение и тяхното място спрямо основните семантични звена в християнския храм - олтарна част, наос и притвор. Във византийските манастири съществува строг ред за местата на погребване (σταταραία) на различните категории монаси⁴⁹. Такъв ще да е бил спазван и в нашите манастири. Така например гробничната постройка на Мостич — виден сановник, но обикновен черноризец след замонашването си — е разположена близо до притвора, докато гробничната постройка от Тузлалъка, предназначена за лице с по-висок духовен сан, е пристроена към апсидата на храма. От; значение за „светостта” на гробовете — монашески или светски - е и близостта им до църквата, схващана очевидно като „дом” или „обиталище на бога”. В надгробния надпис на „раба божия Тудора” от Кръглата църква е фиксирано точното място на нейния гроб от стената на храма⁵⁰. Най-ясно обаче е изразено подреждането на погребенията „по свещеност” в самите храмове⁵¹.

II. ГРОБОВЕТЕ В ЦЪРКВИТЕ

Във вътрешността на църквите от Преслав са открити различни по устройство и характер гробни камери. Помежду си те се различават по мястото, големината и начина на изграждане. Архитектурно оформени гробнични съоръжения в преславските църкви не са установени.

1. Гробнични камери в притвора

Те се срещат най-често и досега са известни осем или девет църкви с гробове, иззидани в притвора⁵². Всички те са с нормални за първично погребение размери, като в по-плитките притвори са оформени отчасти и под напречните църковни зидове. Предназначението им за единични първични погребения се доказва и от откритите в тях скелети в анатомичен порядък на костите. Повечето от гробовете са разположени в южния край на притвора. Единственото изключение прави иззиданият грижливо с тухли гроб в притвора на църквата на Мостич, разположен до северната му стена, отвътре на гробницата на чъргубиля-монах. Последното, както и изолираното ситуиране на гроба в северната част на нартиката подкрепят изказаното от В. Иванова мнение че става дума за погребение на по-високопоставено от самия Мостич лице, член на царското семейство и може би на самия цар Петър⁵³. Разполагането на гробната камера в северния дял на църквата подсказва, че става дума за гроб на високопоставена особа⁵⁴, но и на монах, какъвто е бил и погребаният извън църквата Петров чъргубил Мостич. Що се отнася до гробовете в южния край на притвора на много от преславските църкви, ние се присъединяваме към изказаното и утвърдило се вече становище, че те принадлежат на знатни лица-боляри – ктитори на съответните църковни строежи⁵⁵. Повечето от църквите с гробове в южния край на притвора са миниатюрни строежи с изявен частен характер (ευκτηριοι οικοι). Що се отнася до зиданите гррбни камери в притвора на големите манастирски храмове, като в Под Зъбуите и Кръглата църква например, не е изключено и тук да става дума за гробове на ктитори.

2. Гробнични камери в наоса

В преславските църкви гробни камери, разположени в наоса, са редки и винаги издават по-специално предназначение. Погребенията на светски или духовни лица във вътрешността на църквата се забранява както от съборните канони, така и от държавните закони . Отрано обаче тази възбрана започва да се нарушава макар, че в изолирани случаи се строят гробове и в „средата на църквата”. На Запад през средновековието това става масова практика, докато на Изток то рядко се допуска. Погребения в църковния наос се допускат обикновено само в западния край на страничния, най-често южен кораб⁵⁸. У нас такъв пример предлага църквата от Черноглавци. В базиликата „Св. Ахил” в Преспа, до южната стена на църквата и над равнището на пода, са открити четири саркофага, за които се предполага, че са на цар Самуил и други членове на царската фамилия . По сходен начин са положени и саркофазите с княжески погребения в катедралните храмове в Киев⁶⁰. Тези примери ни дават основание да предполагаме, че у нас погребенията в църковния наос, отначало под подовата настилка, а по-късно и в саркофази над нейното ниво се появяват едва след средата на X в. Единственият пример за първично погребение в църковен наос от Преслав е от Кръглата църква, в чиято втора екседра от юг преди десетина години беше открит зидан под пода гроб⁶¹. Представителният характер на църквата навежда към мисълта за погребение на знатно лице, както в посочените по-горе примери. Ориентацията на гроба почти север — юг, разполагането му под основата на масивен трон в екседрата, както и някои от откритите в него материали позволяват да се допусне, че може би става дума за духовно лице, почитано като светец. Подобен характер има изглежда гробът, открит пред апсидата, малко вдясно от оста на църква № 29 в Плиска, ориентиран изток — запад и покрит със солидна плоча с три релефни кръста, разположени, както тези от надгробния надпис на близките на цар Самуил от 993 г.

Характер на вторични гробове за мощи на светци и мъченици имат малките камери, установени под пода на наоса в църквата на Мостич⁶³. Намерените в една от тях късове от керемиди със старобългарски надписи сочат имената и характера на мощите. Мястото на камерите, пред олтарната преграда на църквата, е много характерно за гробове на реликви⁶⁴ и отхвърля, според нас, изказаното от В. Иванова предположение за временното съхраняване на мощите в църквата на Мостич. Типичното им местоположение по-скоро свидетелства за постоянното им присъствие в тази богата и сигурно много почитана църква oт времето на цар Петър. Излагането им на място, достъпно за богомолци, е несъмнено съзнателно търсено. По-различен е характерът на камерата за мощи в църквата в Тузлалъка⁶⁵. Тук тя е оформена в основата на северната апсида на манастирския храм и издава отделното посвещение на тази част от него, и поставя изобщо въпроса за многопрестолието на триапсидните църкви у нас.

Манастирската църква от Тузлалъка предлага още един вид гробнични съоръжения, разположени в рамките на кръстовидния й наос. Под пода на трите помещения — северното рамо и съседните му междурамия, са установени гробни камери-крипти с кости от вторични погребения (обр. 4_б)⁶⁷. Те са били оформени в очертанията на основите и покрити с подовата настилка от каменни плочи с гнезда за инкрустация на плочки от рисувана керамика. Конструкцията, която е носела плочите, вероятно е била дървена, така че камерите под тях са били наистина опростен вариант на същинската крипта. Трошливите подови настилки от рисувана керамика издават ограничения достъп на богомолци в помещенията над тях и предназначението им на заупокойни параклиси. Не е изключено подобни по характер гробнични съоръжения да е имало и в южната половина от кръстовидния наос, но за съжаление помещенията тук не са проучвани в дълбочина. Според вътрешното си членение и наличие на гробнични камери в междурамията кръстовидният наос на църквата в Тузлалъка се явява точна реплика на известната гробнична църква „Hosios David” от V в. в Солун⁶⁸. Наличието на гробна камера и в северното рамо на преславската църква вероятно е във връзка със съществуването на същинска крипта и гробнична постройка от външната му страна. Аналогични по план храмове са познати и във византийската столица през X-XI в.⁶⁹, така че не е задължително прототипът на църквата от Тузлалъка да се дири сред старохристиянски модели. Старохристиянска в нея е само практиката на изграждане на гробнични съоръжения в наоса на храма. Наличието на подземна гробница под наоса на църквата „Св. Йоан Продром” в Студийския манастир в Константинопол⁷⁰ обаче отново насочва към посредничеството на византийската столица в оформянето на тази забележителна преславска църква, която освен манастирския си характер е имала и изявено гробнично предназначение.

III. ГРОБОВЕ И ГРОБНИ КАМЕРИ ОКОЛО ЦЪРКВИТЕ

В Преслав освен специални гробнични постройки (пристройки) и гробни камери във вътрешността на храмовете гробнични съоръжения се откриват и около самите култови строежи, независимо дали са манастирски или светски и се намират във, или извън чертите на града. В това отношение втората българска столица е типичен пример, тъй като църковните постройки в ранносредновековните градове и селища са почти винаги средоточие на християнски погребения, а често и на цели некрополи. Тук обаче трябва да подчертаем, че в повечето случаи огромната част от гробовете в тези „прицърковни” некрополи не са съвременни на съществуването на култовите сгради. Там те се концентрират след изоставянето или разрушаването им, като често се разполагат и в техните рушевини. В Преслав такива са некрополите, разкрити при Кръглата църква, църквите в Чупката, Дворцовата базилика или новооткритата църква до южната порта и други. Тази практика може да се обясни със стремежа на хората да намерят „последно убежище” за своите покойници на „свято и почитано място”. Тази идея обаче ръководи средновековните жители и при изграждането на гробове и гробни съоръжения при функциониращи църкви и на територията на действащи манастири. При почти всички разкрити храмове в Преслав, включително и споменатите вече некрополи, се откриват и гробове, и зидани гробни камери, изградени още по време на тяхното съществуване. Обикновено обаче те са малко на брой, вкопани са под строителното и ходово ниво на църквите и са разположени предимно от „дясната” им страна, в съгласие с новозаветната представа, че „праведниците” при Страшния съд ще застанат от тази страна — синоним на спасението⁷¹. Прави впечатление също, че най-ранните от тези гробове са зидани камери с покритие от обработени каменни плочи и на практика имат характера на вкопани саркофази. В повечето от тях погребаните са били поставяни в дървени ковчези с масивни железни обковки, така че по същество зиданите камери могат да се схващат и като малки подземни гробници, своеобразни хипогеи. Характерен в това отношение е примерът със зиданата гробница до апсидите на Дворцовата базилика, чиито стени са се издигали и над нивото на терена⁷². Без съмнение това са гробове на издигнати в обществено отношение лица. Освен зиданите гробни камери край действащите църкви са били изграждани и гробове, оформени като обикновени ями, понякога подградени с изправени на ребро плочи, тухли и други строителни материали. В Преслав те обаче се срещат най-вече около църквите, разположени на територията на манастирските и аристократичните комплекси във Външния град и вън от очертанията на крепостните стени. Оформените, макар и с малък брой гробове, некрополи в тях са рядкост⁷³. Още по-категорично това може да се каже за същинската градска територия на втората българска столица — Вътрешния град. Гробовете при църквите там са единични и задължително със зидани камери. Особено характерен е случаят с новооткритата църква при Южната порта, където напоследък беше разкрит значителен по размери некропол, от който само един гроб, по-точно зидана гробница, е от периода на съществуване на храма⁷⁴.

Тази практика в Преслав има безспорно отношение към известната още от античността забрана за погребване intra urbem, т.е. в чертите на града⁷⁵. Тя остава валидна и в първите векове на победилото християнство и присъства във византийското законодателство. Към края на IX в. в новела 53 на Лъв IV обаче се констатира, че християнските обичаи за погребване разрушават древната забрана. По думите на Ж. Дагрон ролята на „Троянски кон” в това отношение играят „гробничните църкви” и манастирите. Приведеният от него пример от разкопките на Коринт, където между IX и XII в. са фиксирани четири некропола около църкви и манастири, обаче все още не означава, че древната забрана за погребване на територията на градовете е била напълно изоставена. Втората българска столица с църковните си строежи от края на IX до към 70-те години на X в. сочи ясно, че проникването на християнски погребения на нейна територия става все още по изключение, в зависимост от социалния статус на погребваните⁷⁶. Като процес то се налага сравнително бавно и всъщност с различни темпове за отделните части от структурата на града. В същинския, т.нар. Вътрешен град се наблюдават само единични случаи на погребения до църквите, а в самите тях досега такъв случай не е регистриран. По всяка вероятност царските и аристократичните погребения са били извършвани в отделна църква, каквато засега се явява известната Кръгла църква, разположена в близост, но извън крепостната стена на Вътрешния град⁷⁷. Средоточие на сравнително по-голям брой погребения са манастирите, в които освен монашеските гробни съоръжения се откриват и гробове на светски лица; феодалните имения и малките частни църкви с гробове обикновено в притвора, които по тази причина се обявяват за „гробнични”⁷⁸. Всички те без изключение обаче се намират на територията на т.нар. Външен град или пък зад чертите на крепостната му стена. Във Външния град е разположен и единственият разкрит досега „градски” некропол на Преслав, в който са установени и гробове на знатни граждани като този на Сивин жупан. Това показва, че древната забрана за погребения в градската територия е била спазвана строго главно за Вътрешния град на втората българска столица, който именно ще да се е ползвал със статута на „град” в класическия смисъл на думата. Наблюденията върху топографията на християнските погребения в Плиска през IX-X в. потвърждават този извод и говорят, заедно с тези от Преслав, за античните традиции в оформянето на българския ранносредновековен град.

БЕЛЕЖКИ

¹ Тотев, Т. Манастирът в „Тузлалъка” – център на рисуваната керамика в Преслав през IX – X в. - РП, 8, 1982, с. 24.

² Чанева – Дечевска, Н. Църкви и манастири от Велики Преслав. С., 1980, 105–106.

³ Господинов, Й. Разкопки в Патлейна. – ИБАД, 4, 1914, с. 119, 121, табл. XXIV.

⁴ Тотев, Т., П. Георгиев. Нови данни за облика на някои манастири от Плиска и Преслав. – В: Българско средновековие. Българо-съветски сборник в чест на 70-годишнината на проф. Иван Дуйчев. С., 1980, с. 134, обр. 3.

⁵ Grabar, A. Martyrium. Vol. 1. Paris, 1945, 436–437.

⁶ Брунов, Н. К вопросуо болгарских двухэтажныь церквах-гробницах. – ИБАИ, 4, 1926-1927, 135-136.

⁷ Babić, G. Les chappelles annexes des églises byzantines. Function litirgique et Programmes Iconographiques. Paris, 1969, p. 44 sq.

⁸ Ibidem, 17–18, fig.2.

⁹ Ibidem, 19-21, fig. 3.

¹⁰Tchalenko, G. Villages antiques de la Syrie du Nord. Le masif du Bèlus à l`epoque romaine. Vol. 1, Paris, 1953, p. 38, n. 1; p. 167.

¹¹ Ορλανδοσ, Α. Μοναστηριαχή αρχιτεκτονική. Ατηναι, 1959, 146-147.

¹² Millеt, G. Le monastère de Daphni. Paris, 1899, 23-24, fig. 20.

¹³ Tchalеnko, G. Op. cit., p. 154.

¹⁴ Бакалoва, Е. Бачковската костница. C, 1977, 40-41 и цит. литература.

¹⁵ Вabić, G. Op. cit., p. 44 sq. Гробнични постройки в съседство с манастирски сгради както в Преславските манастири са характерни за Атонските манастири. Срв. Tулешков, Н. Архитектурата на българските манастири. С, 1988, с. 25, обр. 16.

¹⁶ Грабар, А. Болгарския церкви-гробницы. - ИБАИ, 1, 1921-1922, № 1, 103-135; Брунов, Н. Цит. съч., 135-144; Бакалова, Е. Цит. съч., с. 35 сл.

¹⁷ Грабaр, A. Цит. съч. с. 107.

¹⁸ Шкорпил, К. Паметници от столица Преслав. — В: България 1000 години. С., 1931, с. 197 сл.

¹⁹ Чангова, Й. Кръстокуполна църква с гробница в местността Селище в Преслав. – В: Преслав, T. 2, С., 1976, 98-103, обр. 1.

²⁰ Пак там, с. 102; Чанева-Дечевска, Н. Цит. съч., 105-106.

²¹ Срв. Бояджиев, С т. По някои въпроси на градоустройството на Велики Преслав. — В: Средновековният български град. С, 1980, 132-133, където се защитава идеята за манастирския характер на комплекса

²² Балабанов, Т. Средновековната гробница при с. Драгоево, Шуменско. – МПК, 1976, №3, 12-14.

²³ Firatli, N. Notes sur quelques hypogées paléochretiens de Constantinople. — Tortulae. Studien zu altehristliehen und byzantinischen Monumentcn. Römische Quartalschrift. 30 Supplementheft. Herder Rom, Freiburg, Wien, 1966, fig. 3.

²⁴ Станчев, Ст. Надгробният надпис на чъргубиля Мостич. — В: Надписът на чъргубиля Мостич. С, 1955, с. 4, обр. 3; Иванова, В. Надписът на Мостич и преславският епиграфски материал. — Пак там, с. 51.

²⁵ Срв. Попконстантинов, К. Въпроси около гроба и надписа на чъргубиля Мостич. - В: Плиска-Преслав. Т. 5. Шумен, 1992, 268-269.

²⁶ Иванова, В, Цит. съч., 50-51.

²⁷ Господинов, Й. Гробнични църкви на Тузлалъка в Преслав. — РП, 3, 1948, 97 – 98; Тотев, Т. Цит. съч., 23 – 24, обр.13.

²⁸ Firatli,N. Op. cit., fig. 1-3.

²⁹ Grabar, A. Martyrium..., 489-490, fig. 23, 32-33.

³⁰ Dеlvoуe, Ch. Etudes d'architecture paleochrètiennе et byzantine. II. L'Abside. - Byzantion, 32, 1962, № 1, p. 307 sq.

³¹Toтев, T. Цит. съч., 12-13, обр. 4, c. 24, обр. 16.

³² Fеld, O. Mittelbyzantinische Sarcofage. — Römische Quartalschrift, 65, 1970, p. 158: sq; Grabar, A. Sculptures byzantines du Moyen age. Vol. 2 (XI^e-XIV^e siècle). Paris, 1976 p. 29, n° 152, 157.

³³ Вabić, G. Op. cit., 17-18, fig. 1, 2. Cf. Schütz, J. Methods Grab in der Katedrale von Morava. - Palaeobulgarica, 1982, № 2, 28-33.

³⁴ Grabar, A. Martyrium, p. 341, 344: За църквата в Брегалница: έ ν τω δεξιω μερει του ναου (PG, 126, col. 208).

³⁵ Ibidem, 493-495.

³⁶ Геopгиев, П., Т. Смядовски. Параклисът при Голямата базилика в Плиска. - Археология, 1982, № 2, 13-27.

³⁷ Mихайлов, Ст. Археологически материали от Плиска. — ИАИ, 20, 1955, 76-77, обр. 25; Бешевлиев, В. Първобългарски надписи. С, 1979, № 93; Георгиев, П. За един надгробен надпис от Плиска. — Старобългаристика, 1981, № 1, 88-93 и цит. литература.

³⁸ Станчев, Ст. Разкопки по десния бряг на р. Тича в Преслав през 1951-1952 – ИАИ, 20, 1955, 421-425, обр. 9.

³⁹ Непубликувани разкопки на Т. Балабанов и автора.

⁴⁰ Огненова, Л., С. Георгиева. Разкопките на манастира „Под Вълкашина” в Преслав през 1948-1949 г. - ИАИ, 20, 1955, 379-383, обр. 4. 5.

⁴¹ Михайлов, Ст. Разкопки в Плиска през 1959-1961 г. - ИАИ, 26, 1963, с.25, обр. 19.

⁴² Георгиев, П. Манастирската църква при с. Равна, Провадийско. — ИНМВ, 21 (36), 1985, 72-73, 96, табл. VII; Хронологически проучвания върху датирания надпис от Равна. - В: Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Д. Ангелов. С, 1992 (под печат).

⁴³ Балабанов, Т., П. Георгиев. Разкопки на старобългарската църква при при с. Черноглавци. – В: АОРза 1988 г. Кърджали, 1989, с. 150,

⁴⁴ Вabić, G. Op. cit., p. 179; Tchalеnko, G. Op. cit., p. 167.

⁴⁵ Срв. Геopгиев, П. Манастирската...с. 96; Попконстантинов, К. Цит. съч., с. 268 с.; Непубликувани разкопки на Т. Тотев в манастира Под Зъбуите и др.

⁴⁶ Витлянов, Ст. Манастирски некропол при Голямата базилика в Плиска. — Векове, 1979, № 6, 62-65.

⁴⁷ Срв. например текстовете: а) на Италианската легенда за гроба на Константин-Кирил „в гробница в храма на блажения Климент от дясната страна на самия олтар”; б) на Второто житие на Наум, чийто гроб е бил оформен „в дясното крило на храма”, построен от светеца приживе; в) на Пространното житие на Климент, според което светецът си изградил гроб „със собствените си ръце” „от дясната страна на предната част на храма”. Вж. Петров, П., В. Гюзелев. Христоматия по история на България. Т. 1. С, 1978, с. 288, 295, 301.

⁴⁸ Срв. Макаров, Н. А. Топография погребений в древнорусских храмах XI-XIII вв. - В: Тезисы докладов советской делегации на IV Международном конгрессе славянской археологии. М., 1980, 71-73.

⁴⁹ Срв. Каждан, А. Византийский монастырь XI – XII вв. как социальная группа. – Византийский временник, 31, 1971, с. 61.

⁵⁰ Миятев, Кр. Кръглата църква в Преслав. С., 1932, 166–167.

⁵¹ Оrlandos, A. Op. cit., 146-147.

⁵² Става дума за следните църкви: Кръглата църква, Манастирската църква в Под Зъбуите, църква № 3 в Селище, т.нар. „църква на каменаря”, църквата в парка, църквата на Мостич, църквата в Под Вълкашина и непубликуваните църкви под източната крепостна стена на Вътрешния град и в долното течение на Румска река.

⁵³ Станчев, Ст. Надписът..., с. 16; Иванова-Мавродинова, В. Преслав. Водач на старините и музея. С, 1966, с. 53.

⁵⁴ Единствената аналогия за този гроб от Преслав срещаме в църква № 25 в Плиска, в чийто северен дял на притвора е открита грижливо изградена гробница, покрита с мраморна плоча, в която е изрязан кръгъл отвор с ажурен кръст. Срв. Михайлов, Ст. Разкопки в Плиска през 1945-1947 г. - РП, 3, 1948, с. 194. Устройството на капака без съмнение следва модела на старохристиянските agapes или fenestellae и косвено свидетелства за „светостта” на погребания там. Cf. Grabar, A. Op. cit., p. 48, 447.

⁵⁵ Шкорпил, К. Цит. съч., с. 197; Чанева, Н. Цит. съч., с. 15.

⁵⁶ Вabić, G. Op. cit., p. 23; Gabrоlt, F., Н. Lеclеrcq. Dictionnaire d'archéologie chrétienne et de liturgie. Vol. 3, p. 2, Paris, 1814, col. 1642.

⁵⁷ Вabić, G. Op. cit., p. 26.

⁵⁸ Janin, R. La Géographie ecclеsiastique de l'Empire byzantin. I^ere partie: La siège de Constantinople et le Patriarcat occumenique. Vol. 3. Les églises et les monastères. Paris, 1953, p. 563. Според Книгата за церемониите гробове в църквите се разполагат в нартекса, страничните кораби или в специални капели към тях.

⁵⁹ Моutzороulоs, N. Le tombeau du tzar Samuil dans la basilique de Saint Achille à Prespa. - Etudes balkaniques, 20, 1984, № 3, 114-126.

⁶⁰ Kapгеp, M. K. Княжеское погребение XI в. в Десятинной церкви. - КСИИМК, 4, 1939, 12-20; К вопросу о саркофагах кн. Владимира и Анны. — КСИИМК, 7, 1940, 76-80.

⁶¹ Непубликувани проучвания на Ж. Въжарова и Т. Тотев.

⁶² Mихайлов, Ст. Цит. съч., с.189, обр. 23.

⁶³ Иванова, В. Цит. съч., с. 50.

⁶⁴ Grabar, A. Op. cit., p. 391.

⁶⁵ Тотев, Т. Цит. съч., с. 18.

⁶⁶ Практиката мощите от светците да се поставят в една от страничните апсиди е характерна за Изтока и свидетелства за съживяване на т.нар. апсида-мартирий. Срв. Grabar, A. Op. cit., p. 99.

⁶⁷ Господинов, Й. Цит. съч., с. 97; Тотев, Т. Цит. съч., 14-18.

⁶⁸ Grabar, A. Op. cit., fig. 85.

⁶⁹ Мüllеr - Wiеnеr, W. Bildlexikon zur Topographie Istanbuls. Tübingen, 1977, Abb. 11-14.

⁷⁰ Tулешкoв, H. Цит. съч., c. 69; Janin, R. Op. cit., p. 563.

⁷¹ Mакapoв, H. А. Цит. съч., c. 73.

⁷² Аладжов, Ж. Некрополът при дворцовата черква във Велики Преслав. —МПК, 1981, № 3, 19-20.

⁷³ Некрополи, съвременни на църквата, са установени в манастирите Под Зъбуите, при църквата на Мостич, а също и при Кръглата църква.

⁷⁴ Бонев, Ст. Църква при Южната порта на Вътрешния град в Преслав. – Археология, 1992, № 3, (под печат).

⁷⁵ Dagron, О. Le cristianisme dans la ville byzantine. - DOP, 31, 1977, p. 14.

⁷⁶ Ibidem, 18-19. Авторът остроумно отбелязва, че светът на мъртвите постепенно губи единството си, богатите заплащат за гроб в манастир, погребенията се подреждат „по свещеност” и мястото на гробовете е критерий за знатност и нравственост, т.е „мъртвите не са мъртви”.

⁷⁷ Като „гробнична” се схваща разкритата напоследък в близост до Дворцовата базилика малка кръстокуполна църква, но доколкото там не са открити останки от гробове или погребални съоръжения, това схващане остава незащитено.

⁷⁸ Срв. Шкорпил, К. Цит. съч., с. 297. Този термин се възприема и от други учени, но наличието на гроб в притвора не може да бъде основание църквите да се възприемат за „гробнични”. Такава е била само една от функциите им. По-удачно е те да се определят като частни, болярски или семейни храмове, служещи и за място за погребение на техните основатели.

⁷⁹ Срв. Тотев, Т. Проучвания в гробищата на Преслав през 1963-1964 г. — ГНМШ, 5, 1972, 41-56; Сребърна чаша с надпис от Преслав. - ИАИ, 27, 1964, 5-16; Въжарова, Ж. Славяни и прабългари (по данни на некрополите от VI-XI в на територията на България). С, 1976, 248-258.