Археологическата култура - проблеми на интерпретацията

МАГДАЛЕНА СТАМЕНОВА

Сборник. в памет на П. Горбанов, ГСУ ИФ, Studia Archaeologica, Suppl. 1, 2003, 477 – 489.

Археологическата култура (АК) е една от категориите в понятийната система на археологията, чийто път на развитие и утвърждаване е дълъг и противоречив. Опитът да бъде изразено понятие като АК е следствие от необходимостта за систематизация и обобщение на събрания по емпиричен път материал за определени периоди от човешката история както на първоначален, така и на интерпретационен етап от археологическото проучване.

Цел на настоящата работа е да проследи в най-общ план оформянето на разпространените предимно в англоезичната и съветската литература две концепции в разбирането и приложението на АК, както и отражението им в българските изследвания.

Първата концепция се заражда с въвеждането на естественонаучния подход в хуманитарните науки през XVIII и XIX в. под влиянието на еволюционизма¹. Възгледите на някои от пионерите еволюционисти² пораждат в тази област на знанието теорията за физическото и културното единство на човека³ като феномен на планетата, способен да променя осезателно облика й чрез дейността си. Останките от тази дейност започват да се възприемат като обект на изучаване от археологията.

Главните характеристики на понятията, довели до появата на АК през този период, са повлияни силно от естественонаучния подход. Те се разглеждат все още в общата система на културата, търси се пътят на определянето им и полето на практическа употреба. Затова понятията, предшестващи АК, се характеризират от дефиниции с неясни и размити очертания. Началото се поставя, когато изследователите осъзнават времето като основна отличителна характеристика. Еволюционистките теории и представи от края на XIX и началото на XX в. се определят най-общо като „епоха” в смисъла на „култура"⁴.

Започват да се употребяват и понятия като „културпериод” и „културфаза”⁵. Характеристиката на понятията, доближаващи до съвременните разбирания за АК, се определят главно от фактора „време” поради характера и особеностите на проучваните обекти. Това са предимно затворени комплекси - некрополи, селища, съкровища. Представата за времето през този период се основава на достиженията на класическата наука. Времето дава смисъл на понятието „движение”, без което са немислими развитието и промяната. В повечето случаи движението се описва като просто и механично, което се отразява и на разбирането за времето, измерващо това движение⁶. Еволюционистите от XX в. въвеждат в археологията възгледа за неразрушимото единство на човешкото общество като цяло, развиващо се по единни, универсални закони⁷.

Равнището на изследванията е на етап, когато археологията не решава самостоятелно теоретичните си проблеми. Едва започва и изграждането на инструментариума на тази наука и разработването на собствено археологическите методи на изследване. Необходимостта от намирането на вътрешни връзки между елементите на проучваните тогава затворени комплекси е изразена в - типологическия метод⁸. Успешното прилагане на този метод в изследванията създава представата, че с негова помощ може да се опише и обясни всестранно културата. Но дори и при съвременното състояние на проучванията сполучливи се оказват само теснорегионалните типологически схеми.

Още тогава става ясно, че природата на археологическите данни е сложна, по състав. Археологическият запис в повечето случаи не е нито праволинеен нито последователен и непрекъснат⁹. Вероятно това е една от причините, поради което идеята за относително развитие на отделните култури в различните части на света не намира ясен израз в класическта еволюционистка археология от края на XIX и началото на XX в. Това довежда до появата на друг тип обяснения - дифузионистките и миграционните, които разглеждат причините за културната промяна по този начин. Теорията за физическото и културното единство на човека, на която се основава еволюционистката археология, се оказва неспособна да обясни културното развитие като прилага само правилата на постъпателния прогрес.

Пространственото разглеждане на културните явления, разработването на картографския метод¹⁰, поставят основата на етническото определяне на АК¹¹. По този начин вероятната етноопределимост на културата от даден район дава ново измерение на понятието, което по-късно ще бъде наречено „археологическа култура”¹².

Засилва се влиянието на етнографията и нейните методи на изследване и анализ в областта на археологията. Етнографията проучва съвременните примитивни общества, които са живи културни системи. Обектът на изследване на археологията е доста по-различен, но методите на етнографията са широко използвани и в тази област на знанието за човешкото минало Опитите на изследователите да разглеждат културата в археологически смисъл като развиваща се система са резултат от приложението на етнографските методи на изследване и анализ.

Идеите на дифузионизма спомагат за оформянето и развитието на „културната археология”, чиито последователи започват широко да използват в своята работа археологическите култури¹³. Набелязват се някои етноопределящи признаци на културата, разглеждани в единство (предимно въз основата на погребалния обред и жилищната традиция), които успешно се прилагат досега в археологическото проучване.

Темпоралната и пространствената характеристика на културата намират израз в понятия като „културна провинция” и „културна група” (Г. Косина, 1911 г.). Утвърждава се схващането, че ясно определените териториално културни провинции съвпадат във всички епохи с точно определени племена или народи, т. е. с някаква етническа група, носител на съответната култура. Г. Косина се досеща, че може да се проследи териториалното развитие на културите, разширението и свиването на ареала им в една своеобразна „пулсация”. Възможно е също да се открият корените на генетически свързани култури, като по-ранните определят развитието на по-късните¹⁴.

След Втората световна война се засилва тенденцията към взаимно проникване на идеи с различен произход, някога противопоставяли се една на друга. Например към 50-те години на XX в. изследователите, подкрепящи дифузионистки идеи, се връщат отново към теорията за физическото и културното единство на човека, която в началото на века бе отричана като несъстоятелна. На тази основа са разработени нови схващания за многолинейната паралелна еволюция, й на нея се гради т. нар. неоеволюционизъм (неопозитивизъм)¹⁵. Идеята за единната културна еволющи. се трансформира в разбирането за многолинейното развитие на човешките общества в различните области на планетата. Този нов възглед насочва; интересите на изследователите към многоаспектнота разглеждане на културната еволоция. Възможностите за съществуването на отделни културни варианти (които могат значително да се различават един от друг) се разглеждат вече като закономерност в развитието на културата, а не като изключение. При това прогресът не е задължително условие за развитието на дадена култура, както се смята в началото на века¹⁶. В този контекст АК се възприема като съставен елемент на културата на живелите някога човешки общества. Съдържанието на АК не се определя само на базата на един признак, колкото и ясно различим да е той в археологическия запис. Започва търсенето на „политетичен критерий”, който да обхване възможно най-пълно характерните черти на дадена култура. Изследователите го разбират по различен начин в зависимост от целта на проучванията си. Едно от разпространените схващания за същността на АК е, че това е „специфично приспособяване на една човешка група към заобикалящата я околна среда”¹⁷.

В археологията си пробива път функционализмът, насочен към изследване на вътрешната структура на културата, където могат да намерят отражение и въздействия на различни външни фактори. По този начин се търси пътят за извършването на някои промени в културата и техните причини¹⁸.

Обновен израз на вече съществували идеи е появата и развитието на „постпроцесуалната археология” през 80-те години. Това направление обединява опитите за интерпретация на археологическите данни, опиращи се предимно на биологическата еволюционистка теория¹⁹. Изследователите, които подкрепят тези идеи, предлагат да се обръща повече внимание на онези условия, отбелязани в археологическия запис, които определят сравнително точно социалните връзки в живелите някога общества и оттам да се изведе значението на съвременните археологически останки. За тези археолози „човекът е културно животно”²⁰.

Съвременният еволюционен подход в археологията търси сътрудничество в културната екология и социалната биология, като с тяхна помощ се опитва да разкрие основните принципи, касаещи биологията на културата²¹. Това разбиране за АК има своите корени в еволюционизма от XIX в. и подобен подход неминуемо води до осъзнаването на АК като жива културна система, съставен елемент от човешката култура като цяло. Прилаганите методи на изследване, макар и усъвършенствани, са насочени към проучването на развиващи се, живи културни системи. Подобно разбиране за АК поражда сериозни съмнения, които залягат в основата на другата концепция за АК и нейното практическо приложение.

Втората концепция се оформя към средата на XX в., особено след възникването и разпространението на „новата археология” в края на 60-те и началото на 70-те години. Това направление разглежда археологията като самостоятелна наука, чийто обект на изследване притежава особености, изискващи и прилагането на собствени методи на проучване и анализ. „Новата археология” си поставя амбициозната задача да изведе археологическата наука от областта на дескриптивното знание, като изтъкне и неизползваните й възможности за възстановяване на миналото чрез интерпретация на данните от археологическите проучвания в общоисторически план.'

Феномените на културата се разглеждат цялостно, търси се връзката помежду им. Изследователите обръщат внимание на инфраструктурата на изследваните култури и се стремят да открият закономерностите на подреждане и развитие на техните елементи в сложната зависимост на време – пространство.

Въвеждат се редица нови понятия. Едно от тях е „археологически запис”: разбиран като „статични останки от отминало динамично съществуване”²². Непосредствени обекти за изучаване от археологията са следите от миналото, които се откриват чрез разкопки и фиксиране и по този начин се разглеждат като археологически извори²³. Археологическият запис, археологическите извори се интерпретират чрез употребата на АК от голяма част от изследователите.

Новото разбиране за АК се появява и разпространява след публикацията на известните трудове ла Д. Кларк („Аналитична археология”) и'₍на Л. Бинфорд („Нови перспективи в археологията") през 1968 г. Според Д. Кларк АК не включва нищо друго в съдържанието си освен АК²⁴. Авторът търси най-характерното за съдържанието на АК и едновременно с това най-обобщаващото, като изгражда йерархични структури, включващи категории, типове и съвкупност от типове на артефакти в тяхното модално в даден момент значение. Необходимо допълнение към неговите идеи правят съветските изследователи В. М. Масон и В. С. Бочкарев²⁵, като изтъкват различието в равнищата на базисните и надстроечните елементи, което не е отбелязано от самия Кларк. Този факт показва, че идеите на „новата археология” предизвикват интерес не само в Америка и Западна Европа.

Разбирането за АК като работен термин²⁶ и интерпретационна абстракция без пряко отражение върху реално наблюдаваната действителност намира израз в работата на някои съветски изследователи²⁷. АК се възприема като статична и агрегатна система, която силно се различава от динамичната система на живата култура. Следите и останките от съществували някога култури загубват предишните си функции. АК е лишена от връзка „както със самата действителност, така и със субекта на дейността – обществото”²⁸. Налага се изводът, че АК отразява определена система от археологически обекти и е крайна цел на извороведческия етап от археологическото изследване, основа за теоретични постановки²⁹.

Започва широкото прилагане на системния подход в археологическата работа. Въвеждат се математически и лингвистични методи на изследване и анализ³⁰. Обръща се внимание на еволюцията и на културните феномени, като се търсят причините и резултатите й във вътрешните преобразувания в развитието на дадена култура. Употребата на системния подход дава възможност да се откроят по-ясно разликите между археологическите култури близки по време и територия; разграничаването на културни варианти в една АК; оформянето на културни общности, обединяващи две или повече култури.

Изследователите от направлението на т. нар. „селищна археология” насочват: вниманието си към разработването на типологични студии и разкриване на вътрешнокултурните разлики, които могат да отразяват влияния и взаимоотношения от явления от различни култури³¹. Съществуват множество определения за АК, възприемана като интерпретационна абстракция и статична система, лишена от способността да се развива. В този смисъл едни от най-характерните в достъпната литература са представите на Б. Тригър и М. В. Аникович. Американският изследовател възприема АК като „съвкупност от типове артефакти, които са съседни географски и могат да се срещат в различни комбинации и в различен функционален контекст. Тези съвместни форми на запазен, оцелял материален израз на отличаващ се начин на живот са достатъчно пълни, за да се определят техните носители, продължението във времето на самите тях и поведенските им модели в успешно развилите се поколения”³².

М. В. Аникович обръща внимание на системния характер на АК, която според него може да се определи така: ;,АК е система от традиции, създадени в определена социална групировка под влиянието на определени исторически условия и намерила своя израз в тези резултати от човешката дейност, които са станали археологически извори и тази система се развива чрез анализа на тези извори.”³³

Идеята за АК е играла и продължава да играе важна роля в структурирането и интерпретацията на археологическите данни³⁴. Независимо от различните условия, където се поражда тази идея (относителната изолация на европейските и американските учени едни от други), самото й съществуване показва, че въпреки локалните различия, материалните останки от човешката култура са свързани с близки закономерности при акумулирането им в археологическия запис. Съществуването на такива закономерности се потвърждава и от подобния начин на интерпретация на археологическите данни чрез употребата на АК.

Един проблем, свързан с интерпретацията на АК и предизвикал оживени спорове в продължение на десетилетия, е отношението АК – етнос. Тази връзка е отбелязана още в началото на века, но се превръща едва ли не в основен проблем в интерпретацията на АК през 60-те и 70-те години, особено в съветските, изследвания.

Съществуват множество и различни мнения. Голяма част ог археолозите смятат съпоставянето между АК и етнос за основно при интерпретацията на АК, като разработват различни варианти на „етническата версия”³⁵. Друга; част от изследователите смятат АК и етнос за несъпоставими понятия, защото докато етносът е свързан с живата, развиваща се система на културата, АК няма пряко отражение в действителността и е само начин на работа с археологическите данни. Изразявани са съмнения относно приравняването на АК с етноса, което според някои изследователи „не е най-доброто, което археологът може да постигне”³⁶. Трудности създава и неясното определение на самото понятие „етнос”. Поради тези причини някои изследователи (предимно тези, коиго подкрепят идеите на „новата археология”) не обръщат особено внимание на отношението между АК и етноса. Липсата на достатъчно ефективен способ за разглеждането на дадена култура като етническа общност, различаваща се от другите, определя слабия интерес на изследователите на „новата археология” към етническите общности³⁷. Възможно е археологическите и етнографски култури да си приличат, те могат да бъдат съпоставими в някаква степен, но не могат да бъдат взаимнозаменяеми³⁸ Напоследък се приема, че съотношението АК – етнос не е еднакво за различните култури, то е само едно от възможните, но не и единственото.

Едва ли само един модел на обяснение може да даде пълно разкриване на_; възможностите за работа с археологически култури. Ограничеността на отделните подходи би могла да бъде поне частично преодоляна при интеграция между някои от идеите и методите им на изследване. Не е възможно категорично да се определи ефективността на разглежданите концепции, но опитът за сравнение между техни основни идеи може да даде известна представа за достиженията на всяка една от тях (вж. табл. 1)

Таблица 1

АК - жива система, съставна част от културата	АК - статична система, етап от интерпретацията
ОНТОЛОГИЧЕСКА КАТЕГОРИЯ	ГНОСЕОЛОГИЧЕСКА КАТЕГОРИЯ
- оформят се основните характеристики на АК, признавани и днес;	- АК се извежда извън системата на развиващата се култура;
- обръща се внимание на условията, породили дадено културно явление, отбелязано в археологическия запис;	- АК се възприема като етап в.изво-роведческата работа;
- осъзнава се паралелното развитие на локални културни явления (многолинейна еволюция) в общото развитие на културата;	- културните останки се разглеждат системно, търсят се закономерности в създаването на културата и отлагането на останките под формата на археологически запис. Проследява се механизмът на предаване на определена култура във времето;
- възприема се комплексното разглеждане на културните останки. Културната промяна се обяснява чрез развитие, влияние, заимстване и пр., т. е. чрез процеси, характерни за живите културни системи.	- схематизира се интерпретацията на археологическите данни поради известно увличане при въвеждане на математически методи на анализ (схващането за т. нар. модели)39.

Прилагането на еволюцнонизма в археологията днес до известна степен е анахронизъм, макар че именно с негова помощ изследователите достигат до важни практически резултати. На свой ред „новата археология” предлага предимно теоретична постановка, в практически план я определят дори като „безполезна” и „нечовешка”, но тя дава ценни сведения за процеса на иновация и корелация между културните явления и при определянето на ареалите на подобните култури⁴⁰.

Концепциите за АК намират своето приложение и в проучванията на . българските изследователи за живота в праисторическите епохи по нашите земи

В периода до Втората световна война българските археолози не разработват като цяло теоретични постановки. В областта на праисторията, където естествено започват да се въвеждат в употреба понятия, близки до АК, изследователите се занимават със събирането на конкретен материал и първоначалната му обработка. През този период се утвърждават дифузионистките идеи и обяснения за културното развитие, тъй като тогава в България работят предимно възпитаници и последователи на австрийската и германската археологическа школа. Материалните останки от миналото не се разглеждат като археологически извори. Отдава се предпочитание на изследванията и разработките в общокултурно отношение поради недостатъчно натрупване на данни за детайлизиране на културната характеристика на праисторическите епохи. Не се разграничават отделни култури в археологически смисъл⁴¹.

След Втората световна война под съветско влияние в българската археология се въвеждат идеите и методите на диалектическия материализъм. Започват системни проучвания и продължава натрупване на данни, базиращи се на планирани археологически разкопки. Идеите на диалектическия материализъм през този период и силното съветско влияние отреждат подчинено място на археологията в системата на историческите науки. Проблемите на археологията в теоретичен план остават встрани от общата тенденция в развитието на тази наука. Наред с тези слабости започва разглеждането на останките от материалната култура в историческа взаимовръзка, което спомага за правилното им подреждане във времето и пространството, както и за оценяването им като археологически извори.

Поставя се началото на опити за работа с култури в археологически смисъл⁴². Напоследък се появяват и чисто теоретични разработки на някои проблеми на археологическата наука, като се обръща внимание и на АК. Това е второто равнище на реконструкция, когато е необходимо въвеждането на междинно звено, за да се направи връзка между резултатите от първия (отделянето и първичната класификация на археологическите данни) и втория етап (анализа, обяснението на развитието и съществуването на тези данни именно в наблюдавания порядък)⁴³.

Работата с археологически култури естествено се налага при проучването на културните останки от дописмените времена, като намира приложение от ранни периоди на праисторията до края на бронзовата епоха⁴⁴.

Българските изследователи не са възприели единно понятие за АК, а термините, които се използват, в повечето случаи не се поясняват. Изследователите се придържат предимно към употребата на „културна група”, като. обръщат внимание на етническата характеристика на това понятие⁴⁵. Тенденцията за разширяване на етническото значение на АК се засилва през 70-те години. Разглеждат се предимно контактите на населението на българските земи с други области преди римската колонизация на Балканите. Въведено е понятието „етнокултурла общност”, което включва „широк кръг от историко-културни и идейно-религиозни елементи, които са общи или се преливат, или се заменят”⁴⁶. Създаването на термин като „етнокултурна общност” в периодите на оформяне на езика на съответната етническа група и „културна общност” в праисторическите епохи е продиктувано от стремежа да се преодолее ограничеността на понятието АК, което има „локално значение независимо от възможностите за паралели”⁴⁷. Употребата на „етнокултурна общност” има за цел да подчертае качественото развитие между етнос и АК. Най-често в този смисъл се изтъква орнаментацията на керамиката⁴⁸. Изследователите разбират, че използването на орнаментацията на керамиката е основателно, когато се вземат предвид и други устойчиви признаци на АК, при това те всички трябва да се разглеждат в единство. Отнасянето на АК към етноса не е валидно в една и съща степен за различните култури и е само една от възможностите, без да е задължителна⁴⁹.

Етноопределящите признаци на културата са от значение, когато се разглеждат при проучването на затворени комплекси⁵⁰. Тези изводи се .потвърждават при детайлното изследване на металните находки (оръдия на труда, оръжия⁵¹, накити⁵² и др.), които по принцип са водещи в развитието на материалната култура и могат да отразяват точно културните контакти⁵³.

Разглеждането на отношението АК - етнос отразява дискусията по този проблем в съветската литература, макар да не се отличава с такава сила и продължителност⁵⁴. В по-голямата част от българските изследвания се застъпва концепцията за отношението към АК като към статична система и гносеологическа категория. В тази насока няма нарочни изследвания, но за основа служат съветските достижения.

Археологическите извори съхраняват значително по количество и качество информация през различните епохи на историята. При наличието на достатъчно данни, извличани от писмените извори, археологическите имат спомагателна роля. С привличането на писмени извори в археологическите изследвания се преминава към историческа периодизация. В употреба са вече не „археологически култури”, а понятия като „племена”, „народи”, „цивилизация”.

Възможно е и в епохата на писаната история данните, откривани в писмените извори, да не са достатъчни за възстановяване на картината от миналото. В такива случаи археологическите извори остават основни при проучването например на желязната епоха в българските земи. По времето на ранножелязната епоха се появяват първите писмени паметници, оформя се класово общество, поставят се основите на обединения с държавен харектер в древна Тракия. Тези явления неминуемо са отразени в останките от културата, разглеждани като археологически извори. Появата на организирано военно дело и оръжейно производство през ранножелязната епоха се отбелязва също и археологически⁵⁵.

Преходът между къснобронзовата и ранножелязната епоха е дълъг и границата между тях не може точно да се определи. Този факт установяват някои от първите изследователи на този период, като се основават на проучванията на керамиката⁵⁶. Основни по значение остават археологическите извори. Характерът на прехода между късната бронзова и ранножелязната епоха дава възможност за работа с археологически култури. Подобен начин на проучване може да се окаже полезен и за ранножелязната епоха.

В изследванията на специалисти от съседни на България страни активно се използват археологически култури при проучване и на периоди от писаната история. Например румънските изследователи работят пълноценно с археологически култури до IV в. пр. Хр. поради недостатъчното количество и качество на писмените извори за земите на север от Дунав⁵⁷. Подобна тенденция се забелязва и при изследвания на югославски археолози за ранножелязната епоха⁵⁸. За същия този период са направени детайлни проучвания върху отделни елементи на тракийската култура в българските земи, които дават възможност в по-ново време да се направят изводи с по-общ характер за даден район на изследване⁵⁹. Използват се предимно резултатите от проучването на керамиката, която носи най-сигурни белези за културна идентификация в сравнение с други движими паметници.

Писмените извори за живота по българските земи през ранножелязната епоха все още не дават достатъчно сведения за възстановяване картините на миналото, въпреки многобройните изследвания в тази насока⁶⁰. Успех могат да имат и детайлни проучвания на определени елементи от тракийската култура, при които работата с археологически култури има своето място. Именно „локалното значение” на АК би спомогнало за по-пълното проучване на останките от периода и за обогатяване на знанията за тракийската култура като цяло.

Преди близо половин век английският изследовател Гордън Чайлд изтъква необходимостта археологията да се насочи към проучването на културите, за да изучи културата в нейната цялост⁶¹. Като се основаваме на досегашното състояние на проучванията в тази насока, смятаме, че подобен начин на работа не е загубил значението си и в наши дни.

БЕЛЕЖКИ

¹Пригожин, И., И. Стенжер. Новата връзка. Метаморфоза на науката. С, 1989, с. 141.

²Darwin, Ch. Origin оf Species by Means of Natural Selection. London, 1885; Hux1еу, T. H. Science and Culture and other Essays. London, 1882, 310-324.

³Пръв изразител на гази теория е Адолф Бастиян. Вж. Trigger, В. Time and Transition. New York, 1978, p. 98.

⁴Morti11еt, G. et A. Musee Prehistorique. Paris, 1903; Городцов, В. А. Археология. Кзменный период. I. M. - Л., 1923, 24-26.

⁵С. Монтелиус пръв въвежда в употреба тези термини в началото на века, през 1903 г.; Тriggеr, В. Цит. съч., с. 82.

⁶Пригожин. И., И. Стенжер. Цит. съч., с. 231.

⁷Монгайт, А. Л. Археология Западной Европы. I. М., 1973, с. 26.

⁸Городцов В, В. А. Цит. съч., с. 17; Монгайт, А. Л. Цит. съч., с 32.

⁹Trigger, В. Цит. съч., с. 65, 100.

¹⁰Разработването на този метод започва в края на XIX в. от Е. Шантр (1875-1876), Ф. Ратцел (1880), Р. Вирхоф и др. Тriggеr, В. Цит. съч., 79-80; Монгайт, А. Л. Цит. съч., 35-46; Першиц, А. И., А. Л. Монгайт, В. П. Алексеев. История первобытного общества. М., 1968.,

¹¹О. Монтелиус (1888), Р. Вирхоф и др.; Монгайт, А. Л. Цит. съч., 37-38.

¹²Городцов, В. А. Цит. съч., 29-30: „Културите са ... повече или по-малко определени комплекси от веществени паметници. Материалните култури, обект на изучаване от археологията, са съставени от веществени паметници на домашния бит, изкуството, култа и знанието... Древните изчезнали култури могат да се разглеждат като някакви организми, подлежащи на измерение във времето и пространството."

¹³Сhildе, V. G. The Danube in Prehistory. Oxford, 1929, V-Vll: „Ние намираме определени типове останки - ями, оръдия на труда, накити, погребални обреди, форми на жилища - постоянно срещащи се заедно. Такъв комплекс на постоянно срещащи се заедно останки ние наричаме „културна група" или просто „култура". Изследователите от това направление започват да работят с археологически култури. Началото поставят Г. Чайлд и Г. Кларк. Trigger, В. Цит. съч., 100-101; Klein, L. S. A Panorama of Theoretical Archaeology. - Current Archaeology, vol. 18, 1977, p. 3.

¹⁴Kлейн, Л. C. Проблема определения археологической культуры. - СА, 1970, .37-51; Triggеr, В. Цит. съч., 81-82; Монгайт, А. Л. Цит. съч., 38-41.

¹⁵Уайт, Л. А. Науката за културата. С, 1988; White, L. A. The Evolution of Culture. New York-Toronto-London, 1959; Renfrew, C. The Emergence of Civilization. London, 1972.

¹⁶Trigger, В. Цит. съч., c. 54, 60.

¹⁷Renfrew, C. Цит. съч., c. 4, 13.

¹⁸Trigger, В. Цит. съч., 102-104.

¹⁹Mithen, S. Evolutionary Theory and Post-processual Archaeology. - Antiquity, 63, ,1:989, p. 491;

²⁰Пак там, c. 483.

²¹Пак там, c. 492.

²²Sabloff, J. R., L. R. Вinford, P. A. McAnany. Understanding the Archaeological Record. - Anitiquity, 61, 1987, p. 204.

²³3aхapук, Ю. H. Археологическая культура - категория онтологическая или гносеологнческая? - В: Восточная Европа в зпоху камня и бронзы. М., 1976, с. 8.

²⁴Clarke, D. L. Analytical Archaeology. London, 1968, 10-14; Cеменов, С. Я. Системный подход и „Аналитическая археология” Д. Кларка. - КСИА, 152, 1973 с. 44; Федоров-Давыдов, Г. А. Понятия „археологический тип” и „археологическая культура” в „Аналитической археологии” Д. Кларка. - СА, 1970, № 3, 258-270.

²⁵Массон, В. М., В. С. Бочкарев. К характеристике теоретических разработок зарубежной археологии. - КСИА, 152, 1978, с. 139.

²⁶Клейн, Л. С. С. С. Миняев, Ю. Ю. Пиотровский, О. И. Xойфец. Дискуссия о понятни „археологическая культура” в проблемном семинаре ЛГУ. - СА, 1970, № 2, с. 299.

²⁷3ахарук, Ю. Н. Цит. съч., 3-10.

²⁸Пак там, с. 4.

²⁹Пак там, с. 10.

³⁰Началото поставя Д. Кларк в „Аналитична археология”, 1968 г: Съветските археолози също обръщат внимание на тези методи на изследване. Едни от първите са: Статстико-комбинаторные методи в археологии. В. А. Колчии, Я. А. Шер (ред.). М., 1970. Малко по-късно започва излизането на българските изследвания в: Интердисциплинарни изследвания. Т. 1. Х. Тодорова, (ред). С, 1978.

³¹Кlеiп, L. S. Цит. съч., с. 9.

³²Trigger, В. Цит. съч., с. 76.

³³Аникович, М. В. Археологическая культура: последствия определения понятия для процедуры археологического и3следования. - СА. 1989, № 4, с. 120.

³⁴Trigger, В. Цит. съч., с. 105.

³⁵Клейн, Л. С. Проблема..., 37-51.

³⁶Вrау, W., D. Тrump. A Dictionary of Archaeology. Norwich, 1970, p. 68.

³⁷Монгайт, А. Л. Цит. съч., с. 82.

³⁸Тriggеr, В. Цит. съч., с. 76.

³⁹Една от основните идеи на „новата археология” - идеята за „моделите”, се развива последователно от: Сlаrк, G. Archaeology and Society. London: Methuen, 1957. Става въпрос за теоретичен модел, върху който се базират реконструкциите на праисторика; Рiggоtt, S. Approach to Archaeology. Cambridge, 1959; Models in Archaeology. D. L. Clarke, (ed.). London, 1972. „Моделите” се използват както при интерпретацията на материала и създаването на работни хипотези, така и при конкретната практическа paбoтa на археолога; Rеnfrew, С. Social Archaeology. Southampton, 1973. Изследователят се опитва да създаде „световен модел”, с чиято помощ да направи едно цялостно, глобално обяснение на културните промени.

⁴⁰Shеnпan, S. Archaeology as Archaeology or as Anthropology? Clarke's Analytical Archaeology and the Binford's New Perspectives in Archaeology 21 Years on. - Antiquity, 63, 1989, p. 834.

⁴¹Панайотов, И. За формиране на раннобронзовите култури в българските земи. — Археология, 1984, № 2-3, 7-15.

⁴²Gеоrgiеv, G. I. Kulturgruppen der Jungstein und der Kupferzeit in der Ebene von Thrazien (Sildbulgarien). - In: L'Europe a la fin de l'age de la pierre. Praha, 1961, 45-100; Mикoв, В. Материали от последния период на бронзовата епоха в Северозападна България. - Археология, 1970, № 3, 48-62. ,

⁴³Динчев, В. Н. Обект и предмет на археологическото познание. Дипломна работа. С, 1985, с. 125.

⁴⁴Панайотов. И., Ц. Вълчева. Археологическите култури от късната бронзова епоха в българските земи. - Векове, 1989, № 1, 5-15.

⁴⁵Началото в използването на този подход поставя Г. Косина. Българските изследователи, които подкрепят подобни схващания са: Gеоrgiеv, G. I. Цит. съч., 45-100; Културата в Тракия и Северозападна Мала Азия през VI—III хил. пр. н. е. - В: България в света от древността до наши дни. Т. 1. С, 1979, 78-83; Чичикова, М. Тракия, Анатолия, Кавказ и Северното Черноморие през старожелязната епоха. - Пак там, 115-121.

⁴⁶Фол, А. Тракия и Югоизточна Европа през II—I хил. пр. н. е. - В: България в света от древността до наши дни, с. 66.

⁴⁷ Пак там, с. 64.

⁴⁸Николов, В. Орнаментация на раннонеолитната рисувана керамика: систематизация и характеристика. - Археология, 1983, № 1-2, 29-43; Тодорова, X. Каменно-медната епоха в България .С. 1986.

⁴⁹Тези идеи развиват някой изследователи през 80-те години: Николов. В; Цит. съч.; Бонев, А. Тракия и Егейският свят през втората половина на II хил. пр. н. е. - РП, XX, 1988.

⁵⁰ Панайотов, И. Ямната култура в българските земи. - РП, XXI, 1989.

⁵¹Буюклиев, X. Haпадателното въоръжение в древна Тракия (края на XII в: пр. н. е. - 45 г. н. е.). Автореферат на дисертация за присъждане на научна степен к.и.н. С, ,1988; Василев, В. Технология на предпазното бронзово въоръжение от Тракия (V—III в. пр. н. е.). Автореферат на дисертация за присъждане на научна степен к.и.н. С, 1981; Григоров, Г. Нападателното въоръжение в Тракия (лък и стрела) от края на II—I хил. пр. н. е. Дипломна работа. С, 1988.

⁵²Гергова-Домарадска, Д. Тракийските накити в българските земи през старожелязната епоха (XI-VI в. пр. н. е.). Автореферат на дисертация за присъждане на научна степен к.и.н. С, 1977; Гергова, Д. Развитие на фибулите в Тракия през старожелязната епоха (XI-VI в. пр. н. е.). - Векове, 1977. № 1, 47-57.

⁵³Панайотов, И. Метални оръдия на труда и оръжия от бронзовата епоха в българските земи (типология: и хронология). Автореферат на дисертация за присъждане на научна степен к.и.н. С, 1978.

⁵⁴ Толерирането на проблемите около етногенезиса в съветската литература води до известно ограничаване и изоставяне на други теоретични проблеми на археологията, както и до едностранчиво разглеждане на интерпретацията на АК. Това доказват проведените през 70-те години семинари за определяне на АК (в ЛГУ) и за отношението АК - етнос (в МГУ).

⁵⁵ Буюклиев, X. Цит. съч., с. 25.

⁵⁶Чичикова, М. Керамика от старата желязна епоха в Тракия. - Археология, 1968, № 4, 25; Димитров, Д. П. Троя VII б 2 и балканските тракийски и мизийски племена. - Пак там, 1-14.

⁵⁷Федоров, Г. В., Л. Л. Полевой. Археология Румыний. М., 1973; Dimitrеscu, V. A. Vu1pe. Dacia before Dromichaites. Bucharest. 1988.

⁵⁸Jеvtic, M. Keramika starieg gvozdenog doba na Centralno-Balkanskom podrucju. Beograd, 1983.

⁵⁹Гоцев, А. Културата през ранножелязната епоха в Югоизточна България. Автореферат на дисертация за присъждане на научна степен к.и.н. С, 1990, с. 24.

⁶⁰Велкова Ж. Поглед върху някои аспекти на траколожките изследвания. - Векове, 1979, №3, 57-60. Някои от изследванията в тази насока са издадени на български език в: Thracia, VI, 1984.'

⁶¹Сhildе. V. G. What happened in History. Harmondsword: Penguin, 1942, p. 18.